Археологическото лято в Пловдив тече интензивно и с пълна сила! Работи

Археологическото лято в Пловдив тече интензивно и с цялостна мощ!

Работи се интензивно по всички обекти, измежду които са Източната врата, Небет тепе, „ Брезовско шосе “, в чието трасе попада праисторическата плоска селищна могила „ Яса тепе “ и Голямата могила в регион Южен.

Благодарение на обезпеченото финансиране от община Пловдив за археологически изследвания и разкопки, работата на археолозите не стопира, за разлика от множеството замразени обекти из страната, заради неналичието на бюджет. Само за тази година сумата за археологически изследвания, обезпечени от общината са в размер на 600 хиляди лв., регистрира се два пъти нарастване на средствата спрямо предходните години.

Заместник-кметът по просвета, археология и туризъм на община Пловдив – Пламен Панов посети през днешния ден Голямата могила в регион Южен, с цел да види по какъв начин напредва изследването и какъв е напредъка. По време на визитата на обекта, той бе посрещнат от доцент доктор Костадин Кисьов – един от най-изтъкнатите археолози  с десетки проучени могили и открития и шеф на Археологическия музей в Пловдив, младия археолог Любомир Мерджанов и екипа, който работи на терена.

Голямата могила в регион Южен е най-голямата в България, описа доцент Кисьов. Дължината е 75 м., височината е 14 метра. 2/3  са проучени във височина досега. Площта и размера на могилата са впечатляващо големи, открити са и 3 тунела. Сега се работи по главното изследване което цели да даде отговор на въпроса къде се намира основата на могилата. Правен е стратиграфски профил, посредством който се учат скалните пластове и утайване. Поне още 20 дни ще продължат изкопните действия с механизирана техника.

В момента се изследва в дълбочина и е достигнато на 4 метра над главния терен, който  още не е изследван. Керамиката, открита на място е от 4-3 в. прочие Хр., като има и от 5 в. пр.Хр. считана за най-богатата ера. Не е известно с каква конструкция е обвързвана могилата, тъй като е част от огромен некропол с гъсто ситуирани могили. Тази е последната оживяла, евентуално и тъй като е  най-голямата. Повечето,  около 100 на брой, са разрушени през разнообразни интервали при пробутване на Кукленско шосе и построяването на заводите, описа доцент Кисьов.

Голямата могила е обособен могилен некропол, много по на юг от града. Регистриран е от началото на предишния век от археолога Борис Дякович, по-късно и от Димитър Цончев. Счита се, че той е обвързван със сателитно населено място на града или с вилно имение. Принадлежало е на локалната тракийска аристокрация. Възможно е да е обвързвано с аристократи, които са си запазили позициите след включването на Тракия в Римската страна.

На върха на могилата е открита дребна средновековна черква, работата по изследването ѝ е почнала през 2021 година, описа археологът Любомир Мерджанов, който е началник на разкопките. Регистрирана е единствено в ред камъни в основата, дружно с съседен некропол от 17 гроба, 3 от тях са градени от външната, южна страна. Открити са фрагменти полихромна стенна живопис. Интересно е, че като част от комплекса са открити 2 оловни печата, които са принадлежали на две духовни лица с доста висок ранг – Петър Монах Ковуклисий и Василий Харсианид.

Ковуклисий е купа, която се е давала на близки до патриарха, по-късно е станала почетна. Фамилията Харсианид е обвързвана с висшите духовници. Църквата и некропола са били разрушени от вторични намеси. Открити са военни установки и окопи с укрития с оръдие, в един от които са открити над 50 гилзи. Могилата е употребена и  като военно оборудване, открит е тунел с 2 галерии, с изписани многочислени букви и имена и година 1933.

Открита е „ вензела “ от бронз с царска корона с буквата „ П “. Проучването е посочило, че тя не е на военно формирование, а на ученическо и е правена по някакъв различен мотив.  Малката черква на върха на могилата е датирана от края на 11-12 век. Църквата е с дължина 11 метра, широчина – 4 метра, не е ясно каква е била височината. Открит е  и откъс бигор – това е шуплеста варовита канара, която се употребява за градеж и обшивка, добивана в Родопите.

На обекта „ Голяма  могила “ работят също студенти, асистент – археолози и служащи. Открити са още огромно количество керамика, бронзови монети и даже клипси за книги, всички средновековни структури на върха на могилата се отнесат към интервала XI-XIII вeк.

„ Археологическите изследвания са приоритет на Община Пловдив в този мандат. Продължава нашият ангажимент към наследството на Пловдив. Но аз желая особено да поздравя доцент Костадин Кисьов и екипа на музея за добре свършената работа – за всички обекти Източната врата, Небет тепе, „ Брезовско шосе “ и особено за Голямата могила, която има голям капацитет за развиване. Поздравявам ги също по този начин и за дейната работа в музея. Само за първите месеци на тази година, с помощта на тяхната активност  приходите от гости са  83 хиляди лева, което го прави един от най-посещаваните музеи в Пловдив! “, разяснява заместник-кметът Пламен Панов.