Метални скоби използвани за първи път при строежа на Нотр Дам в Париж
Археологическо проучване, последвало пожара в катедралата " Нотр Дам " в Париж, откри, че при градежа й за първи път са употребявани железни скоби, заяви Агенция Франс Прес и Българска телеграфна агенция.
Тайните за строителството на катедралата започнаха да излизат нескрито след съвсем цялостното й разрушение и колосалния план за реставрацията й, който към момента е в ход.
За първи път се следи всеобщо потребление на желязо в готическа катедрала, освен това на доста характерни места ", счита археологът, който е експерт по средновековна история.
Използването на скоби е известно още от Античността - както в Колизея в Рим, по този начин и в гръцките храмове. Но те са били употребявани, с цел да се задържат на място огромните каменни блокове на долните етажи, преди да бъдат издигнати горните етажи.
При " Нотр Дам " е употребена " една доста по-динамична архитектурна идея, при която се приема, че зидарията може да се движи, и че могат да се упражняват сили в избрани направления ", споделя Л`Еритие.
Първите строители на катедралата употребяват скоби през цялото време при построяването на галериите при започване на 60-те години на 12-и век. Това техническо изобретение е възприето от техните наследници при построяването на горните елементи на стените.
Използването на скоби като в " Нотр Дам " по-късно се възприема при градежа на катедралите в Соасон (Северна Франция), а по-късно в Шартр и Бурж (Северна и Централна Франция).
Оттогава обаче никой не е обръщал внимание на тяхната роля. Архитектът Виоле-Льо-Дюк, който реставрира " Нотр Дам " през 19-и век, вижда потреблението на скоби в корнизите. Специалистите ги виждат в галериите, само че не знаят по какъв начин да обяснят съществуването им заради неналичието на време да ги изследват. Максим Л`Еритие дава за образец един огромен американски изкуствовед, който " не знае какво да мисли ".
Реставрацията на катедралата дава нови благоприятни условия за проучването й, тъй като по нея работят към 200 учени.
Екипът, управителен от археолога, проучва в детайли състава на желязото в скобите. И като изследват примесите, учените съумяват да дефинират, че то идва от най-малко шест разнообразни места.
Специалистите се пробват да дефинират произхода му, с цел да схванат по-добре пазара на този материал през Средновековието, както и каменоломните, от които произлизат камъните. Същото вършат и тези, които взимат проби от горите, с цел да търсят химичните детайли, които се откриват в овъгления дървен материал.
Тайните за строителството на катедралата започнаха да излизат нескрито след съвсем цялостното й разрушение и колосалния план за реставрацията й, който към момента е в ход.
За първи път се следи всеобщо потребление на желязо в готическа катедрала, освен това на доста характерни места ", счита археологът, който е експерт по средновековна история.
Използването на скоби е известно още от Античността - както в Колизея в Рим, по този начин и в гръцките храмове. Но те са били употребявани, с цел да се задържат на място огромните каменни блокове на долните етажи, преди да бъдат издигнати горните етажи.
При " Нотр Дам " е употребена " една доста по-динамична архитектурна идея, при която се приема, че зидарията може да се движи, и че могат да се упражняват сили в избрани направления ", споделя Л`Еритие.
Първите строители на катедралата употребяват скоби през цялото време при построяването на галериите при започване на 60-те години на 12-и век. Това техническо изобретение е възприето от техните наследници при построяването на горните елементи на стените.
Използването на скоби като в " Нотр Дам " по-късно се възприема при градежа на катедралите в Соасон (Северна Франция), а по-късно в Шартр и Бурж (Северна и Централна Франция).
Оттогава обаче никой не е обръщал внимание на тяхната роля. Архитектът Виоле-Льо-Дюк, който реставрира " Нотр Дам " през 19-и век, вижда потреблението на скоби в корнизите. Специалистите ги виждат в галериите, само че не знаят по какъв начин да обяснят съществуването им заради неналичието на време да ги изследват. Максим Л`Еритие дава за образец един огромен американски изкуствовед, който " не знае какво да мисли ".
Реставрацията на катедралата дава нови благоприятни условия за проучването й, тъй като по нея работят към 200 учени.
Екипът, управителен от археолога, проучва в детайли състава на желязото в скобите. И като изследват примесите, учените съумяват да дефинират, че то идва от най-малко шест разнообразни места.
Специалистите се пробват да дефинират произхода му, с цел да схванат по-добре пазара на този материал през Средновековието, както и каменоломните, от които произлизат камъните. Същото вършат и тези, които взимат проби от горите, с цел да търсят химичните детайли, които се откриват в овъгления дървен материал.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ