След половин век прекъсване: Възобновиха разкопките по римската крепост Кастра Мартис в Кула
Археологическите разкопки в центъра на граничния град Кула разкриват хронологично многопластовата история на построяването на римската цитадела Кастра Мартис, сподели научният началник на обекта доцент доктор Здравко Димитров от Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките.
„ След към половин век спиране - последните разкопки на Кастра Мартис са били през 1972 година, през този сезон възстановихме постоянните археологически изследвания на този доста значим обект във Видинска област. Това действително е третият по величина и по значение римски археологически обект от района след Рациария и Бонония “, сподели доцент Димитров.
„ Започнахме изследвания в източната част на квадрибурга, където се намира източната крепостна стена. Работихме на огромни терени зад укреплението, които са напълно непроучвани досега. Вече може да дадем съществени данни, че хронологията и стратиграфията на Кастра Мартис са открити. Дълбочината на пластовете навътре в кастела тук-там доближава до 4 м. Разкриват се седем обособени стратиграфски равнища - от 1 в. до края на античността. В тези съществени остатъци от римската ера се откриват доста находки “, описа той.
По думите му, по време на археологическите разкопки са открити голям брой монети от 3-4 век. Това е времето на император Константин и неговите наследници. През същия интервал са построени и огромната цитадела на Бонония (Видин), на Феликс Ромулиана (Гъмзиград) до днешния Зайчар (Сърбия). Потвърждава се фактът, че Кастра Мартис е една от огромните замъци в цялата система на подсилване на този регион на дунавския лимес, заключи доцент Димитров./БТА
„ След към половин век спиране - последните разкопки на Кастра Мартис са били през 1972 година, през този сезон възстановихме постоянните археологически изследвания на този доста значим обект във Видинска област. Това действително е третият по величина и по значение римски археологически обект от района след Рациария и Бонония “, сподели доцент Димитров.
„ Започнахме изследвания в източната част на квадрибурга, където се намира източната крепостна стена. Работихме на огромни терени зад укреплението, които са напълно непроучвани досега. Вече може да дадем съществени данни, че хронологията и стратиграфията на Кастра Мартис са открити. Дълбочината на пластовете навътре в кастела тук-там доближава до 4 м. Разкриват се седем обособени стратиграфски равнища - от 1 в. до края на античността. В тези съществени остатъци от римската ера се откриват доста находки “, описа той.
По думите му, по време на археологическите разкопки са открити голям брой монети от 3-4 век. Това е времето на император Константин и неговите наследници. През същия интервал са построени и огромната цитадела на Бонония (Видин), на Феликс Ромулиана (Гъмзиград) до днешния Зайчар (Сърбия). Потвърждава се фактът, че Кастра Мартис е една от огромните замъци в цялата система на подсилване на този регион на дунавския лимес, заключи доцент Димитров./БТА
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ