Археологически проучвания край Караново дават нови доказателства за съществуването на светилище на трако-фригийското божество Сабазий
Археологически изследвания край новозагорското село Караново дават нови доказателства за съществуването на светилище на трако-фригийското провидение Сабазий. Единственото известно до момента кръгло светилище на Сабазий е на територията на Гърция, като до момента няма сходно намерено в България. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция проф. доктор Борис Борисов, който управлява екипа от археолози, проучващи античното, ранновизантийско и средновековно населено място край с. Караново. Тазгодишните разкопки започнаха на 24 октомври и са финансирани от Министерството на културата и Историческия музей в Нова Загора.
„ Сабазий синкретизира култовете на доста божества ", изясни проф. Борисов. " В ранните разкопки тук са открити редица оброчни монументи, като измежду тях са скулптура в натурален растеж, на централно място в светилището, направена прелестно от всички страни. В притворите на базиликите съм намерил плоча на Зевс и Хера, а най-големият и най-силният синкретизъм на Сабазий е тъкмо със Зевс. Има оброчни монументи на Аполон, на трите нимфи, на Асклепий. Най-големият принос на тазгодишните ни разкопки е тъкмо идентифицирането на археологическите данни с епиграфските монументи “, сподели той.
Обектът е наименуван антично, ранновизантийско и средновековно населено място, тъй като има културни пластове от всички тези столетия, сподели археологът. На мястото има основи на зидове от три раннохристиянски базилики, построени една върху друга. Всички те са върху останките на езическо светилище от Римската ера. Върху руините на тези базилики е имало феодален параклис и към него се развива огромен некропол, от който са проучени 130 гроба.
Първата базилика е най-малка, без притвор, каквато е била традицията тогава, градена от ломени камъни и заварка тиня. Тя е съществувала малко – не повече от 20 години. Изградена е към средата на четвърти век и най-вероятно по времето на Юлиан Отстъпник е била разрушена от преданост към новата власт. Около началото на пети век построяват нова, доста по-голяма базилика с притвор, с абсида от изток, която съществува съвсем доникъде на пети век. В началото на шести век построяват нова базилика върху стените на остарялата.
„ Целта на разкопките беше да намерим пода на светилището, който се оказа от мощно трамбована сивожълтеникава глина “, каза още професорът. Открит е дувар, който археолозите отнасят към първото светилище. На надпис, датиран през 202 година, открит още през предишния век, се приказва, че във времето на Септимий Север Август и Марк Аврелий Антонин, т.е. Каракала е било обновено едно светилище на Сабазий.
„ Намерихме бронзова монета на Константин Велики, която е доста потребна за датиране – началото на 4 век, когато вероятно мястото е било населявано ", сподели заместител – ръководителят на изследванията Генчо Димитров, който е шеф на музея в Нова Загора. " На запад от кръглата постройка, така наречен светилище, открихме втори дувар с по-широк диаметър, който образува едно кръгло помещение с диаметър 28 метра. Има аргументи да считаме, че то огражда кръглото помещение. Остават въпросите дали вторият кръговиден дувар е първи строителен интервал от светилището или двете кръгли здания са били паралелно строени. В пространството сред двата кръгли зида открихме няколко огромни фрагмента от червено-черни фрески с величина близо 35-40 см. Предстои те да бъдат реставрирани, консервирани и експонирани. Сред другите находки е бронзова апликация на Горгона Медуза, няколко бронзови монети, по-ранни от тези на Константин Велики и доста тежести за риболовен мрежи, които са обичайните тук находки за тези по-късни византийски пластове, които са разрушили една част от светилището “, уточни Генчо Димитров.
Първите изследвания тук стартират през 1976 година, описа проф. Борисов, който си напомня, че точно на този обект е почнала научната му кариера. На мястото тогава е била строена напоителната система „ Средна Тунджа “. При прокопаването на първия канал са били скъсани абсидите на базиликите и тогава стартират избавителни разкопки. През годините са се правили археологически разкопки с разнообразни спирания. През 1985-1990 година, още веднъж във връзка със строителството на напоителната система, е имало широкомащабни изследвания, като тогава учените са попаднали на феодален квартал от втората половина на 12 век. Открит е всеобщият некропол на това поселение.
С мястото е обвързван един голям некропол от 26 надгробни могили. Сред тях е една от най-големите могили – Дългата могила, висока 22 метра. Там през 1976 година са проучени три докторски гробници с доста богат инвентар. Оттам е най-голямата находка на медицински принадлежности в България. Според данните от изследванията тези гробници принадлежат на потомствени лекари.
