Археологът доц. Мирко Робов иска да бъде поставена паметна плоча

Археологът доцент Мирко Робов желае да бъде сложена паметна плоча с надпис, който записва научно събитие от преди повече от век и съгласно който в историческата черква „Св. Димитър Солунски “ във Велико Търново са били гробовете на царете Петър и Асен.

„ В навечерието на 830-та годишнина от въстанието на Асеневци, предложих на общинската администрация на остарялата столица в притвора на църквата да бъде сложена плоча с съответен текст. Надписът да гласи: „ Според Моско Москов, пръв проучвател на църквата „ Свети Димитър “, в притвора са били заровени братята Асен и Петър, създатели на Асеневата династия и първи владетели на търновския трон! “, изяснява доц.Робов.

Археологът, който в продължение на десетилетия изследва храма, напомня и историята на въпросното събитие. През есента на 1906 година секретарят на Търновското археологическо сдружение прави разкопки на църквата „Свети Димитър“, при които открива общо четири гроба, като двата скелета на доста високи мъже са заровени в притвора, сложени под каменни плочи. За тях той смята, че са на братята Асен и Петър, а гробът директно под наоса под полилея той свързва с първия църковен глава – архиепископ Василий.

Доц. Робов признава, че след разрушителното земетресение в Търново през 1913 година и при последващите изследвания на храма не са открити тези гробове, само че добавя, че при започване на предишния век съхранението и консервацията на археологическите открития не са били на нужното равнище. Въпреки това той продължава да държи на своята концепция до тази емблематична за Второто българско царство и за династията на Асеневци черква, да стои плоча или табела с подобен надпис за сакрализацията.

„Това е единственият архитектурен монумент, ктиторско дело на братята Асен и Петър, основоположници на най- значимата царстваща династия“, акцентира доцент Робов.

Проучвателят напомня и ролята на храма преди осем века по време на тези паметни събития. По думите му, въстанието е било добре квалифицирано, като началото е обещано при освещаването на църквата, която е била издигната няколко години преди този момент и нейни ктитори са били болярите Петър и Асен.

„Избрано е освещаването на храма на Димитровден, защото е бил доста мотивиращ миг на въстаниците, с цел да бъдат уверени в триумфа на идното доста значимо дело. Очевидно Петър е стъпал на една доста добре готова армия, както демонстрират последващите събития на въстанието“.

Археологът добавя, че доста от въстаниците са били така наречен трапезити- пазители на проходите. Според една от историческите хипотези по името на тези наемни охранители идва и името на единият от хълмовете на Търновград- Трапезица, който изследва от години самият Робов и негови сътрудници от филиала на Археологическия музей с институт към Българска академия на науките. Доц. Мирко Робов акцентира, че църквата е вдигната на не инцидентно определено място- на естествено повдигната обширна тераса, забележима отвред, сред двата хълма – Царевец и Трапезица, която пък е защитена от едно злополучие, което от време на време се случва сред тях – прииждането на река Янтра.

„В помощ на строителното дело е и мястото, където е и най-хубавата глина – в подножието на „Гарга баир“, и неслучайно на към 10-15 метра ние открихме и самата пещ, в която са изпичани тухлите за градежа на църквата. Тази пещ се оказа неповторимо оборудване – защото е направена в градска среда, а върху тухлите са щемпелирани знаци, кръстове и буквите А, В и Г.Така мястото, където е издигната църквата, допуска събирането на доста хора, и е удачно за началото на въстанието, като византийските хронисти са описали двата доста значими ритуала – ръкополагането на първия архиепископ и първата коронация“, разяснява доцент Робов.

Той акцентира, че съгласно голям брой откриватели, коронациите на владетелите на търновския трон, евентуално до времето на Иван Асен Втори до построяването на църквата „ Св. 40 мъченици “ през 1230 година, са се правили точно в тази реликва. Така „Свети Димитър“ е била царската черква, до момента в който Иван Асен Втори подвига храма в чест на борбата при Клокотница, която сетне става царска лавра.

Мирко Робов показва, че градежът на храма е от търновско- месамврийската архитектурна школа и прецизира, че абсидата се оказала най-устойчива през вековете при разнообразни катаклизми, кърджалийските нападения и разрушителното земетресение през 1913 година, докато е непокътната в оригинал. преизградена още веднъж. Храмът е бил богато изписан и орнаментиран, имало е пластична керамична декорация, имало е стенописи, геометрични композиции, а над кивотите са включени кръгли зелени панички и четирилистници.

От първия указател в олтарната конха са непокътнати изображенията на шестима църковни отци, създатели на литургични текстове участващи в сцената “Поклонение на жертвата ” (Мелисмос). Там е разпознат обликът на Свети Кирил Александрийски. Във втория указател е изобразена върволица на ангели-дякони с рипиди в ръце, които са част от сцената “Божествена литургия ”. Вторият изящен слой датира от края на XVI – началото на XVII в. Към него принадлежи сцената “Пиета ” изписана в нишата и бюст на свещеник над нея.

През 1977 година търновският проектант Теофил Теофилов създава план за възобновяване на тази средновековна черква.

„ Към времето на обновлението на църквата през 1981 година, се роди една истинска концепция.Тогава креативен колектив, ръководен от известния изкуствовед проф. Атанас Божков предложи една идея за интериора – за запълване на стените с мозаечни пана и слагане на някои пластични детайли като амвон, като олтарна бариера и други “, споделя археологът.

Тази идея обаче не съумяла да се осъществя, само че през днешния ден единствено доцент Робов разполага с нея.

Възстановеният храм е открит тържествено като музеен обект през 1985 година, по време на честванията на 800 години от въстанието на Асен и Петър.