Десислава Давидова: До два дни приключваме археологическото проучване на Брезовско шосе
Археологът Десислава Давидова от Археологическия музей в Пловдив от 2022 година управлява екипа по изследването на Полската могила, която попадна в зоната на строителните действия на Водния цикъл на Брезовско шосе. Работата по разкопките на праисторическата недвижима културна полезност провокира доста напрежение, само че до края на тази седмица археолозите и специфична комисия ще освободят обекта за реализацията на инфраструктурния план. Как минаха през напрегнатата работа на терен експертите и какво откриха и занапред ще изследват споделя пред TrafficNews ръководителят Десислава Давидова.
Прочетете още
- Г-жо Давидова, вижда ли се краят на археологическото изследване на Плоската могила на Брезовско шосе?
- Да, сигурно завършваме тази седмица. На процедура разкопките ще приключат на 15 октомври. Но си оставяме период до края на седмицата, с цел да може в случай че има нещо, което би трябвало да доуточня, да се доогледа или да се донарисува там на място, да се вземат всякакви данни, да имаме още два дни като алтернатива. Но тази седмица сигурно завършваме. Днес е финален ден, в който на терен ще бъдат общите служащи. После следва още доста профилирана работа, която е обвързвана с съответното документиране на обекта. Има неща, които сме оставили за финала, тъй като нямаше по какъв начин да ги свършим по време на изкопните действия.
- Какви са тези профилирани действия?
- Взехме геоморфологични проби от обекта за повторно. Проф. Кендерова се занимава с тези разбори и проучвания. Това ще ни покаже какъв вид геологична конструкция е употребена, с цел да може да се провежда селището в късния неолит. Ще ни подкрепи с спомагателна информация, която, съчетана с другите проучвания за датирането, ще направи изследването още по-задълбочено. Така че ще вършим и проби за нещо, което в България не е правено на праисторически обекти.
- Какво съставляват тези проучвания?
- Става дума за добиване на антично ДНК от микроорганизми и растителни типове. Вземат се проби от терена на друга дълбочина и се прави характерен разбор. Така се прави възстановка на околната среда в съответния миг. Това ще помогне да научим повече за това какво се е случвало, когато селището към този момент е било застроено. Средата, в която се е развило. Какъв е бил климатът. Кое е обусловило вземането на избрани решения във връзка с структурата на селището и на жилищата. Взели сме задоволително материал и ще проучим какви други проучвания биха помогнали да се създадат с цел да се добавят данните за обекта. Това ще се направи на по-късен стадий и през други планове.
Предстои работа и по обработката на костния и керамичния материали. Имаме над 2 тона керамика, която мина през ръцете ни. Имаме и голямо количество костен материал, който предстои на в допълнение анализиране, тъй като това към този момент е друга просвета.
- Кога следва на обекта да пристигна и приемателна комисия, която да освободи терена на строителите?
- Очакваме я в четвъртък или петък. Още първоначално предприехме дейности с Министерството на културата да не стопираме процеса, доколкото зависи от нас и от някакви административни фактори, свързани с археологическото изследване. Затова комисиите посещаваха обекта постоянно, с цел да се освобождава поетапно за полагането на инфраструктурните детайли.
- Това ли е най-тежкият обект, който сте проучвала с сътрудниците си?
- Да, несъмнено беше най-тежкото изследване. Беше тежко от методологична позиция, само че беше доста по-тежко от обществено-социалната. Защото непрекъснато се сблъсквахме с неразбирането в прочут степен на това какъв брой е значима нашата работа и какво носи тя на града. Това обаче е по-мащабен проблем, който касае и други инфраструктурни обекти в града.
В Пловдив към момента липсва разбирането, че културното завещание, както сподели един мой сътрудник, не е единствено на археолозите. То е на всички ни, то е значима част от нас. То дори не е единствено наше, а е част от международното културно завещание и ние би трябвало да поставяме старания, с цел да го изследваме и да стане то налично за всички.
Другият въпрос е, че в случай че равнището на схващане на това е единствено да късаме билетчета в музей или да вършим атракции, няма да се получи. Това следва да е част от идея, която да се създаде на равнище локална и национална администрация.
Необходимо е да се създадат някои нормативни промени, свързани тъкмо с градовете, които имат усложнения поради обстоятелството, че се развиват върху остарели такива.
По тази тематика би трябвало да се изкажат и сътрудници от разнообразни сфери и да посочат опита, тъй като опазването на културното ни завещание е на доста ниско равнище. Има единични обекти, които могат да се похвалят с доста добра кондиция и проект за ръководство. Такива, които имат вероятност и носят някакъв доход като културен артикул. Но като цяло културното завещание и неговото опазването не е на толкоз високо равнище, без значение от това какви експерти имаме.
- Направете някакво резюме на изследването. Кои са находките и изводите ви от откритото на финала на разкопките?
- Трябва да си призная, че този обект безусловно ме промени. В персонален проект в никакъв случай не съм възнамерявала по един или различен метод да се занимавам с праисторически селищни системи. Промени погледа ми към работата.
По отношение на обекта, мога да кажа следното, ние не просто затвърдихме информацията, че това е едно от най-старите места на Пловдив, може би и най-старото, само че с изключение на резултати, ние получихме и вероятности посредством това изследване. Тоест, нашата работа занапред ще продължи и ще се развива.
Ще разкрива нови научни хоризонти. И аз се надявам в близкото бъдеще, идната и по-следващата година, да покажем на пловдивчани, че си е коствало да изтърпят всички тези мъчения.
Това, което ще им покажем, ще ги накара да се усещат, в случай че не горди, то най-малко удовлетворени, че са част от един доста остарял град. Ще имат самочувствието, че са наследници на едни много-много по-стари структури и поселения, в сравнение с някои по-модерни градове в Европа и в света, които в този момент са на по-добро равнище на развиване. Все отново това е нашата история!
- Ако би трябвало да дадете съответни образци за разкрития, кои биха били те?
- Първо, това, че разкрихме, че са употребявани в този стадий от историческото развиване жилищни структури, които са на най-малко два етажа. Разкрихме, че селището се е развивало по един доста ефикасен по отношение на околната среда метод. Тоест употребявани са безусловно всички налични запаси с извънредно практично отношение и умели решения.
Не мога да кажа някакъв съответен обект. Но бих показала да вземем за пример рогозката, която е находка от органически материал и доста мъчно се консервира и реставрира. На процедура ние ще бъдем едни от дребното в света, които се занимават с консервация и реституция на този вид материали. Но ние занапред ще разберем какво е количеството керамичен материал, намерено на обекта. Какви видове са всички тези керамични съдове, които сме изкарали от земята.
Ще разберем идолната пластика, която сме намерили, от какъв вид е, с какви хронологични рамки е. На процедура ще разберем занапред и какъв брой селища едно върху друго са се развивали на този терен, тъй като не е било единствено едно. Ще разберем какъв брой пъти то се е справило с извънредно тежки климатични условия или пък някакви катаклизми. Ще разберем какъв брой пъти тези хора са се прибирали и са продължавали да живеят на това място, като са поправили избрани изгубени структури или пък са уголемявали своите жилища. Тепърва ще трупаме доста данни за обекта. Просто има доста проблеми, които ще излязат в процеса на обработка на материала, а той е в доста огромно количество.
Така че занапред ще осъзнаваме какво тъкмо сме разкрили, тъй като до момента бяхме фокусирани върху спазването на периода, спазването на методологията, изпълняването на всички разпореждания, които се изискват в нормативната ни база.
ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Прочетете още
- Г-жо Давидова, вижда ли се краят на археологическото изследване на Плоската могила на Брезовско шосе?
- Да, сигурно завършваме тази седмица. На процедура разкопките ще приключат на 15 октомври. Но си оставяме период до края на седмицата, с цел да може в случай че има нещо, което би трябвало да доуточня, да се доогледа или да се донарисува там на място, да се вземат всякакви данни, да имаме още два дни като алтернатива. Но тази седмица сигурно завършваме. Днес е финален ден, в който на терен ще бъдат общите служащи. После следва още доста профилирана работа, която е обвързвана с съответното документиране на обекта. Има неща, които сме оставили за финала, тъй като нямаше по какъв начин да ги свършим по време на изкопните действия.
- Какви са тези профилирани действия?
- Взехме геоморфологични проби от обекта за повторно. Проф. Кендерова се занимава с тези разбори и проучвания. Това ще ни покаже какъв вид геологична конструкция е употребена, с цел да може да се провежда селището в късния неолит. Ще ни подкрепи с спомагателна информация, която, съчетана с другите проучвания за датирането, ще направи изследването още по-задълбочено. Така че ще вършим и проби за нещо, което в България не е правено на праисторически обекти.
- Какво съставляват тези проучвания?
- Става дума за добиване на антично ДНК от микроорганизми и растителни типове. Вземат се проби от терена на друга дълбочина и се прави характерен разбор. Така се прави възстановка на околната среда в съответния миг. Това ще помогне да научим повече за това какво се е случвало, когато селището към този момент е било застроено. Средата, в която се е развило. Какъв е бил климатът. Кое е обусловило вземането на избрани решения във връзка с структурата на селището и на жилищата. Взели сме задоволително материал и ще проучим какви други проучвания биха помогнали да се създадат с цел да се добавят данните за обекта. Това ще се направи на по-късен стадий и през други планове.
Предстои работа и по обработката на костния и керамичния материали. Имаме над 2 тона керамика, която мина през ръцете ни. Имаме и голямо количество костен материал, който предстои на в допълнение анализиране, тъй като това към този момент е друга просвета.
- Кога следва на обекта да пристигна и приемателна комисия, която да освободи терена на строителите?
- Очакваме я в четвъртък или петък. Още първоначално предприехме дейности с Министерството на културата да не стопираме процеса, доколкото зависи от нас и от някакви административни фактори, свързани с археологическото изследване. Затова комисиите посещаваха обекта постоянно, с цел да се освобождава поетапно за полагането на инфраструктурните детайли.
- Това ли е най-тежкият обект, който сте проучвала с сътрудниците си?
- Да, несъмнено беше най-тежкото изследване. Беше тежко от методологична позиция, само че беше доста по-тежко от обществено-социалната. Защото непрекъснато се сблъсквахме с неразбирането в прочут степен на това какъв брой е значима нашата работа и какво носи тя на града. Това обаче е по-мащабен проблем, който касае и други инфраструктурни обекти в града.
В Пловдив към момента липсва разбирането, че културното завещание, както сподели един мой сътрудник, не е единствено на археолозите. То е на всички ни, то е значима част от нас. То дори не е единствено наше, а е част от международното културно завещание и ние би трябвало да поставяме старания, с цел да го изследваме и да стане то налично за всички.
Другият въпрос е, че в случай че равнището на схващане на това е единствено да късаме билетчета в музей или да вършим атракции, няма да се получи. Това следва да е част от идея, която да се създаде на равнище локална и национална администрация.
Необходимо е да се създадат някои нормативни промени, свързани тъкмо с градовете, които имат усложнения поради обстоятелството, че се развиват върху остарели такива.
По тази тематика би трябвало да се изкажат и сътрудници от разнообразни сфери и да посочат опита, тъй като опазването на културното ни завещание е на доста ниско равнище. Има единични обекти, които могат да се похвалят с доста добра кондиция и проект за ръководство. Такива, които имат вероятност и носят някакъв доход като културен артикул. Но като цяло културното завещание и неговото опазването не е на толкоз високо равнище, без значение от това какви експерти имаме.
- Направете някакво резюме на изследването. Кои са находките и изводите ви от откритото на финала на разкопките?
- Трябва да си призная, че този обект безусловно ме промени. В персонален проект в никакъв случай не съм възнамерявала по един или различен метод да се занимавам с праисторически селищни системи. Промени погледа ми към работата.
По отношение на обекта, мога да кажа следното, ние не просто затвърдихме информацията, че това е едно от най-старите места на Пловдив, може би и най-старото, само че с изключение на резултати, ние получихме и вероятности посредством това изследване. Тоест, нашата работа занапред ще продължи и ще се развива.
Ще разкрива нови научни хоризонти. И аз се надявам в близкото бъдеще, идната и по-следващата година, да покажем на пловдивчани, че си е коствало да изтърпят всички тези мъчения.
Това, което ще им покажем, ще ги накара да се усещат, в случай че не горди, то най-малко удовлетворени, че са част от един доста остарял град. Ще имат самочувствието, че са наследници на едни много-много по-стари структури и поселения, в сравнение с някои по-модерни градове в Европа и в света, които в този момент са на по-добро равнище на развиване. Все отново това е нашата история!
- Ако би трябвало да дадете съответни образци за разкрития, кои биха били те?
- Първо, това, че разкрихме, че са употребявани в този стадий от историческото развиване жилищни структури, които са на най-малко два етажа. Разкрихме, че селището се е развивало по един доста ефикасен по отношение на околната среда метод. Тоест употребявани са безусловно всички налични запаси с извънредно практично отношение и умели решения.
Не мога да кажа някакъв съответен обект. Но бих показала да вземем за пример рогозката, която е находка от органически материал и доста мъчно се консервира и реставрира. На процедура ние ще бъдем едни от дребното в света, които се занимават с консервация и реституция на този вид материали. Но ние занапред ще разберем какво е количеството керамичен материал, намерено на обекта. Какви видове са всички тези керамични съдове, които сме изкарали от земята.
Ще разберем идолната пластика, която сме намерили, от какъв вид е, с какви хронологични рамки е. На процедура ще разберем занапред и какъв брой селища едно върху друго са се развивали на този терен, тъй като не е било единствено едно. Ще разберем какъв брой пъти то се е справило с извънредно тежки климатични условия или пък някакви катаклизми. Ще разберем какъв брой пъти тези хора са се прибирали и са продължавали да живеят на това място, като са поправили избрани изгубени структури или пък са уголемявали своите жилища. Тепърва ще трупаме доста данни за обекта. Просто има доста проблеми, които ще излязат в процеса на обработка на материала, а той е в доста огромно количество.
Така че занапред ще осъзнаваме какво тъкмо сме разкрили, тъй като до момента бяхме фокусирани върху спазването на периода, спазването на методологията, изпълняването на всички разпореждания, които се изискват в нормативната ни база.
ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ