Арх. Гергана Стефанова: Най-добрата ваксина срещу COVID-19 ...
- Арх. Стефанова, твърдите, че най-хубавата ваксина против Ковид-19 е измислена от архитектите. Обяснете за какво?
- Засега най-хубавата ваксина против Ковид-19 е измислена от архитектите - и това е домът, т.е. „ стойте си у дома… “. Взех го от стената на моя студентка във Facebook. Горчивата истина обаче е, че за пандемиите сме съдействали и ние, архитектите. Вярно е, че при шест и половина милиарда население ще е разхищаване на плодородна земя всеки да живее в къща с двор, най-хубавото обитаване както знаем, още повече че всички се стремят към градовете. Но пък за неща, като да вземем за пример изобретението „ жилищен блок “, за скупчването на огромен брой хора в градовете, за кварталите „ спални “, които раждат анонимност, оттова и престъпност, а и елементарно преместване на вируси, сме виновни и ние - архитекти и урбанисти.
Затова, в случай че се опитаме да разсъждаваме какъв ще бъде градът на бъдещето, изводът е, че би трябвало да се търси баланс във всичко, обвързвано с града - по-малко транспортни средства и повече зеленина, въздух и връзка с природата.
- Ако разсъждаваме метафизичен, евентуално ще намерим и изгодите от пандемията. Кои са те? Може би ще намерите формулата на градовете на бъдещето?
- Все отново хубавото на пандемията е, че можеш да свършиш доста стартирани неща у дома: да дочетеш стартирани книги, да пребоядисаш стените или да разместиш мебелите.
А какво следва в градовете? Това е тематика, занимаваща архитекти и урбанисти от много време. Сещам се за архитектурния пейзаж във филми като „ Блейд рънър “, „ Бразилия “, „ Петият детайл “, „ Зов за завръщане “… общо взето прогнозата на фантастите е мрачна: пренаселени небостъргачи, неонови реклами като на Таймс Скуеър, умножени по 100, хвърчащи коли, задръстване… даже във въздуха. Белгийският проектант Люк Шуитeн (Luc Schuitеn) обаче е оптимист - той вижда градовете на бъдещето като сходство на растителни форми, ситуирани отмерено и редувани със аграрни площи и ферми. Изобразява концепциите си в комикси. Самият той си е построил къща единствено от растителни и рециклирани материали, самозахранваща се с сила (ветрогенератори и слънчева) и с дъждовна вода, и то още през 70-те години на ХХ век.
Белгийският проектант Люк Шуитeн вижда градовете на бъдещето като сходство на растителни форми, ситуирани отмерено и редувани със аграрни площи и ферми
- Факт е, че българите се преселват в огромните градове. Реалността е, че не всеки може да живее в къща. Как обаче да създадем блоковете малко „ по-човешки”?
- С този растеж на популацията на планетата не всеки ще може да живее в къща, това е ясно, само че най-малко като живеем в многофамилна жилищна постройка (блок), да имаме задоволително въздух и паркове към тях - това, което е направил Льо Корбюзие в Марсилия (проектирана още през 20-те години и осъществена през 40-те години на ХХ век). В София стана тъкмо противоположното - „ уплътниха “ всичко, което може и не може!
Градът на бъдещето би трябвало да има нещо доста по-важно от енергоефективността: човешки мащаб! И като височина и размер на постройките, и като дистанции и публично обслужване - всеки квартал би трябвало да има център с кино (авто), спектакъл (на открито), книжарница, магазини, заведения за хранене, сладкарници… тъкмо както кварталните магазинчета, в които всеки познава всеки, както и онлайн търговията изцяло изместиха супермаркетите и моловете по време на пандемията, нека да е и за по-дълго…
- Как зеленината може да ни защищити от вируса? В Пловдив се приказва за така наречен „ зелени пояси”, само че пловдивчани към момента дишат мъчно в града си.
- След човешкия мащаб другият значим детайл е изобилната зеленина. Напоследък доста се приказва за така наречен „ линейни паркове “. Е, в София имаше подобен, аз го помня - бул. „ Патриарх Евтимий “ с алея с кестени по средата! Когато ги отсякоха, имаше митинги, може би за първи път, а хората бързо преименуваха кмета от другаря Междуречки на Дървосечки!
Един добър образец - The High Line, остарялата железопътна линия над улиците в Ню Йорк. Имало е диспути дали да се резервира, или не. Слава богу, надвиват гласовете „ за “ и в този момент е тъкмо подобен линеен парк. Авторите - архитектурно бюро „ Дилър, Скофидио + Ренфро “, като се изключи че са създали плана, който, апропо, резервира част от релсите като спомен, са събирали и семена от инцидентно порасналите растения по изоставената железопътна линия, с цел да бъдат посадени още веднъж - тези, които са раснали на сянка, още веднъж на сянка, а тези на слънце - на слънце, какво почитание към природата! А и по този начин е обезпечено, че поддръжката няма да е комплицирана и скъпа.
Зеленината подсигурява и по-добро качество на въздуха, преди всичко дърветата, само че и растенията по покриви, по фасади, по тераси - те понижават високите летни температури, пречистват въздуха, радват очите ни. За пречистването на въздуха има създадени и модерни технологии, да вземем за пример към този момент се създават кули за филтриране на въздуха. Дизайнът е на холандското студио „ Даан Розегаарде “, а от събраните фини прахови частици след сплескване се прави черен „ полускъпоценен камък “, от който се вършат бижута, с цел да може със средствата от продажбата им да бъдат направени още такива въздухопречиствателни кули. Както се разбра, най-вече жертви от Ковид-19 имаше в градовете със нечист от фини прахови частици въздух -както поради здравословното положение на жителите, по този начин и заради по-лесното преместване на вируса.
- Да поговорим и за превоза в градовете. София, а към този момент и Пловдив се задъхват от натоварения трафик. Как виждате решението на казуса?
- Ясно е, че улиците би трябвало да бъдат „ върнати “ на хората - пешеходци, велосипедисти, с ролери или тротинетки, все едно, както поради въздуха, по този начин и поради страха от прилагане на градски превоз при пандемията. Или най-малко една част от улицата (признавам си, аз самата не слизам от автомобила), както беше направено пробно в Барселона. Там хората имат свободата да избират с какво да бъде сменен „ тенекиеният “ авто пейзаж - спортни зони, маси с пейки, градско земеделие и така нататък
Мисля си, че при тези темпове на строителство е добре Пловдив също да резервира човешкия си образ. В последните години той изпреварва София като по-културната столица на България. Пловдив е по-напред по приятни места, пешеходни зони, а и постоянно е бил по-интересният град с богатото си архитектурно завещание. Любими са ми Старият град, Капана, Античният спектакъл, Цар-Симеоновата градина, с две думи - обичам Пловдив!
- На финала: кажете по какъв начин архитектурата може да „ облекчи” чувството за пандемия, което завладя градовете?
- Ще ви дам образец за още нещо, което свързва пандемията с урбанизъм/архитектура. Веднага след идването на вируса в Европа потегли едно клипче с име „ Истинското лице на Ухан “, което се опита да оправдава града и „ славата “ на пазара му с жива храна от рода на прилепи и панголини. Клипче с небостъргачи с водопади, големи транспортни детелини, мостове, т.е. със строителство и архитектура, посредством които се правеше агитация на Китай.
Проверих, оказа се, че в действителност тези здания са в Китай, само че не в Ухан и покрайнините, както твърдяха в клипа. Намират се на 3-4 часа път със аероплан. В сходни случаи просто избирам истината, а с известно предпочитание и изпитание тя може да бъде тествана.
ВИЗИТКА
Главен помощник доктор проектант Гергана Стефанова е учител в Нов български университет, департамент „ Архитектура “, от основаването му през 2006 година Преподава в стратегиите „ Архитектура “ и „ Интериорен дизайн “, а през 2014 година пази дисертационен труд на тематика „ Дизайн посредством светлина на архитектурното пространство “.
Завършва архитектура във ВИАС (сега УАСГ) през 1983 година Работи като архитект в ателието на арх. Красимира Попова в „ Софпроект “ (1983-1988). В интервала 1988-2008 година е редактор в списанията „ Наш дом “, „ Аспекти “, „ Хубавите къщи “, на приложенията „ За дома “ и „ Офис обзавеждане “ на в. „ Капитал “ и в. „ Дневник “ и основен редактор на списанията „ Интериор “ и „ Жена и дом “.
Проектант е на жилищни и публични здания и интериори у нас и в чужбина (Франция и Швейцария). За интериорите на „ Учебен център на РВД - летище София “ и „ Адвокатска адвокатска фирма на ЛБДМ юристи “ в Париж получава първа премия на САБ на „ Биенале на българския дизайн “ в София, 2011 година
- Засега най-хубавата ваксина против Ковид-19 е измислена от архитектите - и това е домът, т.е. „ стойте си у дома… “. Взех го от стената на моя студентка във Facebook. Горчивата истина обаче е, че за пандемиите сме съдействали и ние, архитектите. Вярно е, че при шест и половина милиарда население ще е разхищаване на плодородна земя всеки да живее в къща с двор, най-хубавото обитаване както знаем, още повече че всички се стремят към градовете. Но пък за неща, като да вземем за пример изобретението „ жилищен блок “, за скупчването на огромен брой хора в градовете, за кварталите „ спални “, които раждат анонимност, оттова и престъпност, а и елементарно преместване на вируси, сме виновни и ние - архитекти и урбанисти.
Затова, в случай че се опитаме да разсъждаваме какъв ще бъде градът на бъдещето, изводът е, че би трябвало да се търси баланс във всичко, обвързвано с града - по-малко транспортни средства и повече зеленина, въздух и връзка с природата.
- Ако разсъждаваме метафизичен, евентуално ще намерим и изгодите от пандемията. Кои са те? Може би ще намерите формулата на градовете на бъдещето?
- Все отново хубавото на пандемията е, че можеш да свършиш доста стартирани неща у дома: да дочетеш стартирани книги, да пребоядисаш стените или да разместиш мебелите.
А какво следва в градовете? Това е тематика, занимаваща архитекти и урбанисти от много време. Сещам се за архитектурния пейзаж във филми като „ Блейд рънър “, „ Бразилия “, „ Петият детайл “, „ Зов за завръщане “… общо взето прогнозата на фантастите е мрачна: пренаселени небостъргачи, неонови реклами като на Таймс Скуеър, умножени по 100, хвърчащи коли, задръстване… даже във въздуха. Белгийският проектант Люк Шуитeн (Luc Schuitеn) обаче е оптимист - той вижда градовете на бъдещето като сходство на растителни форми, ситуирани отмерено и редувани със аграрни площи и ферми. Изобразява концепциите си в комикси. Самият той си е построил къща единствено от растителни и рециклирани материали, самозахранваща се с сила (ветрогенератори и слънчева) и с дъждовна вода, и то още през 70-те години на ХХ век.
Белгийският проектант Люк Шуитeн вижда градовете на бъдещето като сходство на растителни форми, ситуирани отмерено и редувани със аграрни площи и ферми
- Факт е, че българите се преселват в огромните градове. Реалността е, че не всеки може да живее в къща. Как обаче да създадем блоковете малко „ по-човешки”?
- С този растеж на популацията на планетата не всеки ще може да живее в къща, това е ясно, само че най-малко като живеем в многофамилна жилищна постройка (блок), да имаме задоволително въздух и паркове към тях - това, което е направил Льо Корбюзие в Марсилия (проектирана още през 20-те години и осъществена през 40-те години на ХХ век). В София стана тъкмо противоположното - „ уплътниха “ всичко, което може и не може!
Градът на бъдещето би трябвало да има нещо доста по-важно от енергоефективността: човешки мащаб! И като височина и размер на постройките, и като дистанции и публично обслужване - всеки квартал би трябвало да има център с кино (авто), спектакъл (на открито), книжарница, магазини, заведения за хранене, сладкарници… тъкмо както кварталните магазинчета, в които всеки познава всеки, както и онлайн търговията изцяло изместиха супермаркетите и моловете по време на пандемията, нека да е и за по-дълго…
- Как зеленината може да ни защищити от вируса? В Пловдив се приказва за така наречен „ зелени пояси”, само че пловдивчани към момента дишат мъчно в града си.
- След човешкия мащаб другият значим детайл е изобилната зеленина. Напоследък доста се приказва за така наречен „ линейни паркове “. Е, в София имаше подобен, аз го помня - бул. „ Патриарх Евтимий “ с алея с кестени по средата! Когато ги отсякоха, имаше митинги, може би за първи път, а хората бързо преименуваха кмета от другаря Междуречки на Дървосечки!
Един добър образец - The High Line, остарялата железопътна линия над улиците в Ню Йорк. Имало е диспути дали да се резервира, или не. Слава богу, надвиват гласовете „ за “ и в този момент е тъкмо подобен линеен парк. Авторите - архитектурно бюро „ Дилър, Скофидио + Ренфро “, като се изключи че са създали плана, който, апропо, резервира част от релсите като спомен, са събирали и семена от инцидентно порасналите растения по изоставената железопътна линия, с цел да бъдат посадени още веднъж - тези, които са раснали на сянка, още веднъж на сянка, а тези на слънце - на слънце, какво почитание към природата! А и по този начин е обезпечено, че поддръжката няма да е комплицирана и скъпа.
Зеленината подсигурява и по-добро качество на въздуха, преди всичко дърветата, само че и растенията по покриви, по фасади, по тераси - те понижават високите летни температури, пречистват въздуха, радват очите ни. За пречистването на въздуха има създадени и модерни технологии, да вземем за пример към този момент се създават кули за филтриране на въздуха. Дизайнът е на холандското студио „ Даан Розегаарде “, а от събраните фини прахови частици след сплескване се прави черен „ полускъпоценен камък “, от който се вършат бижута, с цел да може със средствата от продажбата им да бъдат направени още такива въздухопречиствателни кули. Както се разбра, най-вече жертви от Ковид-19 имаше в градовете със нечист от фини прахови частици въздух -както поради здравословното положение на жителите, по този начин и заради по-лесното преместване на вируса.
- Да поговорим и за превоза в градовете. София, а към този момент и Пловдив се задъхват от натоварения трафик. Как виждате решението на казуса?
- Ясно е, че улиците би трябвало да бъдат „ върнати “ на хората - пешеходци, велосипедисти, с ролери или тротинетки, все едно, както поради въздуха, по този начин и поради страха от прилагане на градски превоз при пандемията. Или най-малко една част от улицата (признавам си, аз самата не слизам от автомобила), както беше направено пробно в Барселона. Там хората имат свободата да избират с какво да бъде сменен „ тенекиеният “ авто пейзаж - спортни зони, маси с пейки, градско земеделие и така нататък
Мисля си, че при тези темпове на строителство е добре Пловдив също да резервира човешкия си образ. В последните години той изпреварва София като по-културната столица на България. Пловдив е по-напред по приятни места, пешеходни зони, а и постоянно е бил по-интересният град с богатото си архитектурно завещание. Любими са ми Старият град, Капана, Античният спектакъл, Цар-Симеоновата градина, с две думи - обичам Пловдив!
- На финала: кажете по какъв начин архитектурата може да „ облекчи” чувството за пандемия, което завладя градовете?
- Ще ви дам образец за още нещо, което свързва пандемията с урбанизъм/архитектура. Веднага след идването на вируса в Европа потегли едно клипче с име „ Истинското лице на Ухан “, което се опита да оправдава града и „ славата “ на пазара му с жива храна от рода на прилепи и панголини. Клипче с небостъргачи с водопади, големи транспортни детелини, мостове, т.е. със строителство и архитектура, посредством които се правеше агитация на Китай.
Проверих, оказа се, че в действителност тези здания са в Китай, само че не в Ухан и покрайнините, както твърдяха в клипа. Намират се на 3-4 часа път със аероплан. В сходни случаи просто избирам истината, а с известно предпочитание и изпитание тя може да бъде тествана.
ВИЗИТКА
Главен помощник доктор проектант Гергана Стефанова е учител в Нов български университет, департамент „ Архитектура “, от основаването му през 2006 година Преподава в стратегиите „ Архитектура “ и „ Интериорен дизайн “, а през 2014 година пази дисертационен труд на тематика „ Дизайн посредством светлина на архитектурното пространство “.
Завършва архитектура във ВИАС (сега УАСГ) през 1983 година Работи като архитект в ателието на арх. Красимира Попова в „ Софпроект “ (1983-1988). В интервала 1988-2008 година е редактор в списанията „ Наш дом “, „ Аспекти “, „ Хубавите къщи “, на приложенията „ За дома “ и „ Офис обзавеждане “ на в. „ Капитал “ и в. „ Дневник “ и основен редактор на списанията „ Интериор “ и „ Жена и дом “.
Проектант е на жилищни и публични здания и интериори у нас и в чужбина (Франция и Швейцария). За интериорите на „ Учебен център на РВД - летище София “ и „ Адвокатска адвокатска фирма на ЛБДМ юристи “ в Париж получава първа премия на САБ на „ Биенале на българския дизайн “ в София, 2011 година
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ