Си Ен Ен: Илюзиите за мир на Тръмп се сблъскаха с руската реалност
Аргументите са добре репетирани и в този момент би трябвало да се срещнат с действителността. 30-дневното преустановяване на огъня е, без подозрение, добра вест първоначално. Но примирието е най-сложната и развалена концепция на този траял десетилетие спор. И това по какъв начин ще издържи ще дефинира поддръжката, суверенитета и оцеляването на Украйна, написа журналистът Ник Патън Уалш в разбор за Си Ен Ен (CNN), цитира Вести.
След евентуално стотици хиляди мъртви украинци и руснаци, ще бъде мъчно за която и да е страна да откаже концепцията за помирение.
Москва ще бъде под напън да покаже, че не е спънка за задачата на американския президент Доналд Тръмп за мир на съвсем всяка цена.
Това е сюрреалистично място, което Кремъл може да заеме след три години дива експанзия и едва обществено изразено предпочитание да се постави завършек на войната отвън дипломацията на Съединени американски щати и Русия през последните два месеца. За да поддържа илюзията, че е сътрудник на Тръмп в това, съветският президент Владимир Путин евентуално ще одобри някаква форма на мир. Може да не е неотложно преустановяване на огъня и той може, както Русия правеше преди, да избере да отсрочи началото, с цел да преследва първо военни цели, изключително в региона на Курск, където Украйна е покрай изритане от късчето на Русия, което държи от август.
Но тогава действителността ще посрещне теорията за телефонната дипломация. Първият мотив, който би трябвало да се тества, е, че
не може да се има вяра, че Кремъл ще взе участие в смислена дипломация, защото историята демонстрира, че рядко го прави.
Вторият мотив е, че Киев резервира максималистичните упоритости да си върне територията и отхвърля замразяването на фронтовите линии, защото това би означавало евентуалната непрекъсната загуба на една пета от земята му и тъй като Украйна евентуално няма да се превъоръжи със същата мощ като Москва и ще бъде в неизгодно състояние, когато Русия нападна още веднъж. Тези хрумвания също ще бъдат провокирани.
Сега обаче е ясно, че множеството украинци считат, че контраофанзивата за отвоюване на територия е трескава фантазия, когато главната задача за отбиване на съветските офанзиви е затруднена от дефицит на муниции и жива мощ.
Но ужасната свирепост и хаосът на тази война надали ще благоприятстват примирието. Вместо това,
всяко преустановяване на огъня евентуално ще се трансформира в яростна борба за приписване на виновността за неговия провал.
Основната цел на ръководителя на Кремъл към този момент е да продължи да постанова съмненията на Тръмп, че Зеленски е спънка за неговия мир. Путин не може да откаже преустановяване на огъня, без да загуби фиктивната морална позиция. Но това, което следва – или по време на всяка пауза във военните дейности – ще дефинира изхода на войната.
Първо, това е цялостно преустановяване на огъня по всички фронтови линии за цялостен месец. Това единствено по себе си е доста огромен въпрос. На стотици километри и двете страни от години са употребявали ризница, по-късно артилерия, по-късно дронове, с цел да се преследват злобно, измежду това, което в този момент се назовава „ цвекло “ – ужасяващата маса от трупове, изхвърлени в борба – на нулевата линия. Очакванията са, че за един месец внезапно всичко това може да спре. Че няма да има неточности. Че никой няма да открие огън в суматоха или за почистване на сметки. Че газовият котлон за готвене няма да гръмне по простъпка и да провокира престрелка, която да наруши мира вечно.
Поради тази причина някои европейски чиновници и Украйна в началото предложиха отчасти преустановяване на огъня по въздух, море и офанзивите против енергийната инфраструктура. Техният мотив беше, че това ще бъде по-лесно следено – че нарушаванията ще бъдат по-просто приписани на двете страни. И въпреки всичко този мотив беше отритнат в Джеда за нещо доста по-широкообхватно. Ако Москва се съгласи, всичко би трябвало ненадейно да спре за един месец.
Почти невероятно е да няма неточности или конфликти.
В предишното Русия се отличаваше с дезинформация, дегизировка – машинация като тактичност на бойното поле – както и с интервенции под подправен байрак, когато се провеждат „ произшествия “, с цел да се даде подтик за възмездие. Ще има моменти, в която и да е месечна пауза, в които конфликти с леко оръжие или удари с дронове ще се окажат невъзможни за приписване на която и да е от страните като агресор: когато операция с изкуствен интелект, или подправени сметки, или напълно измислени произшествия, изпълват осведомителното пространство.
Алгоритмите ще се стремят да разширят неистините. Световните водачи ще се борят да имат безапелационна визия за незначителни елементи за това кой е стрелял по кого на фронтовата линия. Районите, в които е имало сеизмични събития, ще се окажат недостъпни за следователите заради насилието, което избухва още веднъж.
Доказателствата от последното десетилетие би трябвало да водят до скептицизъм, а измамата е съвсем напълно в една посока. Русия нахлу в Крим през 2014 година, само че се престори, че не го е направила. Русия се съгласи на преустановяване на огъня през 2015 година и в първите дни завладя украинския град Дебалцево. Русия сподели, че няма да стартира пълномащабно навлизане в Украйна през 2022 година, само че го направи. Първоначално Русия сподели, че не употребява пандизчии на фронтовата линия, само че в този момент някои от нейните затвори са съвсем празни.
Репутацията на Москва би трябвало да е в основата на всяка оценка за трайността на всеки мир. Да изтъквам стихотворението, представено от Тръмп, с цел да отбрани враждебната си позиция по отношение на мигрантите:
„ Ти доста добре знаеше, че съм змия, преди да ме приемеш “.
Трябва да сме наясно с задачите на Кремъл. Те няма да се реализиран със заледяване на фронтовата линия. Путин се нуждае от по-голяма победа, с цел да оправдае загубите дотук и да задоволи пресилената си визия за опасността, която Западът в този момент съставлява за него.
Рискът е явен: че примирието се провали, евентуално заради дейностите на Русия, Тръмп погрешно има вяра, че Украйна е отговорна за развалянето на неговия мир, а помощта на Украйна още веднъж е замразена, този път с по-отмъстителна мощ, защото те бяха считани за агресор. Москва твърди, че още веднъж е жертвата, и стартира нова интензивна офанзива против Украйна, където малко утешение докара до закъснение на западната помощ и военна подготвеност.
Както Марко Рубио, държавен секретар на Съединени американски щати, сподели за Москва: „ Топката в този момент е в тяхното поле “. Това е правилно и възхитително като резултат. Но също по този начин е правилно, че Русия превъзхожда грабването на топката, вкарването ѝ в джоба, разискването на разпоредбите на играта и изгубените точки преди три сета, преди да твърди, че топката в действителност е била открадната от тях от другия тим.
Белият дом е на път да получи майсторски клас по същинска кремълска дипломация.
Разрушителните и на моменти груби способи на Тръмп ни доведоха до тук. Ако се приложат към Москва толкоз жестоко и разрушително, те могат да понижат най-голямата опасност за сигурността в Европа след нацистите. Но те също могат да наподобяват прекомерно мимолетни като приложение и прекомерно съществени като обсег, с цел да се оправят с хладната машинация и ледниковото самообладание на Москва.
След евентуално стотици хиляди мъртви украинци и руснаци, ще бъде мъчно за която и да е страна да откаже концепцията за помирение.
Москва ще бъде под напън да покаже, че не е спънка за задачата на американския президент Доналд Тръмп за мир на съвсем всяка цена.
Това е сюрреалистично място, което Кремъл може да заеме след три години дива експанзия и едва обществено изразено предпочитание да се постави завършек на войната отвън дипломацията на Съединени американски щати и Русия през последните два месеца. За да поддържа илюзията, че е сътрудник на Тръмп в това, съветският президент Владимир Путин евентуално ще одобри някаква форма на мир. Може да не е неотложно преустановяване на огъня и той може, както Русия правеше преди, да избере да отсрочи началото, с цел да преследва първо военни цели, изключително в региона на Курск, където Украйна е покрай изритане от късчето на Русия, което държи от август.
Но тогава действителността ще посрещне теорията за телефонната дипломация. Първият мотив, който би трябвало да се тества, е, че
не може да се има вяра, че Кремъл ще взе участие в смислена дипломация, защото историята демонстрира, че рядко го прави.
Вторият мотив е, че Киев резервира максималистичните упоритости да си върне територията и отхвърля замразяването на фронтовите линии, защото това би означавало евентуалната непрекъсната загуба на една пета от земята му и тъй като Украйна евентуално няма да се превъоръжи със същата мощ като Москва и ще бъде в неизгодно състояние, когато Русия нападна още веднъж. Тези хрумвания също ще бъдат провокирани.
Сега обаче е ясно, че множеството украинци считат, че контраофанзивата за отвоюване на територия е трескава фантазия, когато главната задача за отбиване на съветските офанзиви е затруднена от дефицит на муниции и жива мощ.
Но ужасната свирепост и хаосът на тази война надали ще благоприятстват примирието. Вместо това,
всяко преустановяване на огъня евентуално ще се трансформира в яростна борба за приписване на виновността за неговия провал.
Основната цел на ръководителя на Кремъл към този момент е да продължи да постанова съмненията на Тръмп, че Зеленски е спънка за неговия мир. Путин не може да откаже преустановяване на огъня, без да загуби фиктивната морална позиция. Но това, което следва – или по време на всяка пауза във военните дейности – ще дефинира изхода на войната.
Първо, това е цялостно преустановяване на огъня по всички фронтови линии за цялостен месец. Това единствено по себе си е доста огромен въпрос. На стотици километри и двете страни от години са употребявали ризница, по-късно артилерия, по-късно дронове, с цел да се преследват злобно, измежду това, което в този момент се назовава „ цвекло “ – ужасяващата маса от трупове, изхвърлени в борба – на нулевата линия. Очакванията са, че за един месец внезапно всичко това може да спре. Че няма да има неточности. Че никой няма да открие огън в суматоха или за почистване на сметки. Че газовият котлон за готвене няма да гръмне по простъпка и да провокира престрелка, която да наруши мира вечно.
Поради тази причина някои европейски чиновници и Украйна в началото предложиха отчасти преустановяване на огъня по въздух, море и офанзивите против енергийната инфраструктура. Техният мотив беше, че това ще бъде по-лесно следено – че нарушаванията ще бъдат по-просто приписани на двете страни. И въпреки всичко този мотив беше отритнат в Джеда за нещо доста по-широкообхватно. Ако Москва се съгласи, всичко би трябвало ненадейно да спре за един месец.
Почти невероятно е да няма неточности или конфликти.
В предишното Русия се отличаваше с дезинформация, дегизировка – машинация като тактичност на бойното поле – както и с интервенции под подправен байрак, когато се провеждат „ произшествия “, с цел да се даде подтик за възмездие. Ще има моменти, в която и да е месечна пауза, в които конфликти с леко оръжие или удари с дронове ще се окажат невъзможни за приписване на която и да е от страните като агресор: когато операция с изкуствен интелект, или подправени сметки, или напълно измислени произшествия, изпълват осведомителното пространство.
Алгоритмите ще се стремят да разширят неистините. Световните водачи ще се борят да имат безапелационна визия за незначителни елементи за това кой е стрелял по кого на фронтовата линия. Районите, в които е имало сеизмични събития, ще се окажат недостъпни за следователите заради насилието, което избухва още веднъж.
Доказателствата от последното десетилетие би трябвало да водят до скептицизъм, а измамата е съвсем напълно в една посока. Русия нахлу в Крим през 2014 година, само че се престори, че не го е направила. Русия се съгласи на преустановяване на огъня през 2015 година и в първите дни завладя украинския град Дебалцево. Русия сподели, че няма да стартира пълномащабно навлизане в Украйна през 2022 година, само че го направи. Първоначално Русия сподели, че не употребява пандизчии на фронтовата линия, само че в този момент някои от нейните затвори са съвсем празни.
Репутацията на Москва би трябвало да е в основата на всяка оценка за трайността на всеки мир. Да изтъквам стихотворението, представено от Тръмп, с цел да отбрани враждебната си позиция по отношение на мигрантите:
„ Ти доста добре знаеше, че съм змия, преди да ме приемеш “.
Трябва да сме наясно с задачите на Кремъл. Те няма да се реализиран със заледяване на фронтовата линия. Путин се нуждае от по-голяма победа, с цел да оправдае загубите дотук и да задоволи пресилената си визия за опасността, която Западът в този момент съставлява за него.
Рискът е явен: че примирието се провали, евентуално заради дейностите на Русия, Тръмп погрешно има вяра, че Украйна е отговорна за развалянето на неговия мир, а помощта на Украйна още веднъж е замразена, този път с по-отмъстителна мощ, защото те бяха считани за агресор. Москва твърди, че още веднъж е жертвата, и стартира нова интензивна офанзива против Украйна, където малко утешение докара до закъснение на западната помощ и военна подготвеност.
Както Марко Рубио, държавен секретар на Съединени американски щати, сподели за Москва: „ Топката в този момент е в тяхното поле “. Това е правилно и възхитително като резултат. Но също по този начин е правилно, че Русия превъзхожда грабването на топката, вкарването ѝ в джоба, разискването на разпоредбите на играта и изгубените точки преди три сета, преди да твърди, че топката в действителност е била открадната от тях от другия тим.
Белият дом е на път да получи майсторски клас по същинска кремълска дипломация.
Разрушителните и на моменти груби способи на Тръмп ни доведоха до тук. Ако се приложат към Москва толкоз жестоко и разрушително, те могат да понижат най-голямата опасност за сигурността в Европа след нацистите. Но те също могат да наподобяват прекомерно мимолетни като приложение и прекомерно съществени като обсег, с цел да се оправят с хладната машинация и ледниковото самообладание на Москва.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ