Уилям Браудър – човекът, разкрил империята на Путин за 200 млрд. долара
Арестуваният в Испания предприемач Уилям Браудър е съществена цел на съветските управляващи и полиция от години. Най-известният клиент на юрист Магнитски се търси с алена бюлетина на Интерпол по искане на Русия. Според английския предприемач това е повода за ареста му.
Браудър нееднократно е подлагал на критика режима в Русия, като още през 2009 година дефинира путиновата федерация като незаконна страна. Браудър тогава изрази разбиране, че гибелта на юрист Магнитски в ареста е директен резултат от обвиняванията против него в укриване на налози. Според него управляващите сложили ултиматум на Магницки да направи подправени признания, с цел да получи лекуването, от което имал потребност заради проблеми със стомаха и панкреаса.
След гибелта на Магнитски, Браудър става един от главните поддръжници на така наречен закон „ Магнитски “, с който се даде опция държавното управление на Съединени американски щати да постанова наказания най-вече на съветски жители - лица, свързани освен със гибелта на Магнитски, само че и с корупционните схеми, в които вземат участие висши държавни чиновници, които юристът се бе заел да разкрие.
През 2017 година задържаният през днешния ден Уилям Браудър бе изслушан и от правната комисия на американския сенат. Тогава той упрекна Русия в опит да анулира Закона „ Магнитски” посредством собствен сътрудници.
Ето и показанията на Браудър пред комисията:
„ Благодаря за опцията да дам показания за опитите на държавното управление на Русия през 2016 година да анулират Закона „ Магнитски” и за личностите, които организираха тази акция в нарушаване на Закона за регистрация на задграничните сътрудници, като освен това не резкриват функциите си в качеството им на сътрудници на непознати ползи.
Преди да стартира да приказвам за дейностите на сътрудниците, които водеха акцията срещу «Закона Магнитски» в полза на съветската страна, позволете ми да кажа нещо за Сергей Магнитски и за мен самия.
Аз съм създател и общоприет шеф на Hermitage Capital Management. През последните 28 години дълго време съм живял в Лондон и Москва. От 1996 до 2005 година моята компания Hermitage Capital беше един от най-големите капиталови консултанти в Русия и управляваше активи за над 4 милиарда $, вложени в съветски акции.
Известна е репутацията на Русия като корумпирана страна, само че за жалост, открих, че обстановката е доста по-лоша, в сравнение с мислехме. Работейки в Москва научих, че съветските олигарси правят обири от акционерите си, в това число и от фонд, който беше мой клиент. Следователно, аз имах директен интерес да се боря с тази ендемична корупция, по тази причина компанията ми стартира детайлно следствие по какъв начин тъкмо олигарсите правят кражбата на такива големи суми. Резултатите от нашето следствие смятахме да публикуваме в съветските и задграничните медии.
Започнатата от нас акция за разкритие на корупционерите и нанесената от тях щета работеше удивително добре и докара до понижаване на корупцията. Защо? Защото тогава нашият лист и описът с съперници на Владимир Путин съвпадаха.
Когато Путин беше определен за пръв път през 2000 година, той откри, че олигарсите са присвоили огромна част от президентската власт. Те крадяха от неговата власт, а в това време и от парите на моите клиенти-инвеститори. В Русия врагът на моя зложелател е мой другар, и въпреки че в никакъв случай не съм се срещал с Путин, той постоянно използваше моите борби с олигарсите, с цел да ги победи.
Всичко се промени през 2003 година, когато Путин арестува най-големия съветски олигарх и най-богатия човек в Русия Михаил Ходорковски. Путин заповяда Ходорковски да бъде свален от частния му аероплан, да бъде отведен в Москва, да го съдят и да разрешат на медиите да го снимат по какъв начин седи в клетката в средата на правосъдната зала. Това беше изключително мощен ход, тъй като нито един от останалите олигарси не би желал да се окаже в същото състояние.
След като Ходорковски беше наказан, останалите олигарси се обърнаха към Путин с въпроса – какво би трябвало да създадат, с цел да не седнат като Ходорковски в клетката.
Последвалите събития демонстрират, че отговорът на Путин е бил:
«Петдесет процента»
И тези 50% не са били за съветското държавно управление или президентската администрация, това са били 50% персонално за Владимир Путин.
От този миг Путин се трансформира в най-големия олигарх на Русия и най-богатия човек в света, а моята антикорупционна активност престана да го устройва.
Много бързо ми дадоха да схвана, че обстановката се е трансформирала: на 13 ноември 2005 година, когато се връщах в Москва, ме арестуваха на летище «Шереметиево», задържаха ме за 15 часа и по-късно ме депортираха, като ме оповестиха за опасност за съветската национална сигурност.
18 месеца измежду като ме прогониха от Русия в Москва бяха извършени по едно и също време два обиска. Над 25 чиновници на Министерство на вътрешните работи влизат в московското посланичество на фонда и в офиса на американската правна компания, която представляваше ползите ми в Русия, като конфискували всички корпоративни документи, свързани с капиталовите холдингови компании, които съветвах. И защото тогава не разбирах задачата на тези обиски, наех най-способния съветски юрист който познавах – 35-годишния Сергей Магнитски. Помолих го да проверява задачата на обиските и да се опита да предотврати противозаконните дейности, до които би могло да се стигне.
Той организира следствие и стигна до извода, че става дума за опит да бъдат отнети правата на юридическо лице: документие, конфискувани от Министерство на вътрешните работи са били употребявани за мошеническа пререгистрация на нашите съветски капиталови холдингови компании на името на Виктор Маркелов, прочут нарушител, наказан за непредумишлено ликвидиране.
Сергей беше открил, че откраднатите данни на компанията са употребявани от нарушителите за непозволено възобновяване на налози в размер на 230 милиона $, които нашите компании бяха платили в държавната хазна на Русия през предходната година.
Аз постоянно съм мислил, че Путин е националист. Изглеждаше ми невероятно той да утвърди кражба от 230 милиона $ от неговите служители от бюджета на съветската страна. Ние със Сергей бяхме уверени, че това е било осъществено от неколцина мошеници и стига да успеем да притеглим вниманието на съветските управляващи то «добрите» ще разобличат «лошите» и по този начин историята ще завърши.
Затова ние внесохме сигнал за осъществено закононарушение във всички съветски правоохранителни органи, а Сергей даде показания под клетва пред съветския Държавен следствен комитет (руският аналог на ФБР) за присъединяване на служители в осъщественото закононарушение.
Но вместо да бъдат задържани хората, направили закононарушението, арестуваха Сергей. От кого бе задържан? От същите държавни чиновници, срещу които той даде показания. На 24 ноември 2008 година те влизат в дома му, поставят му белезниците пред очите на цялото му семейство и го изпращат в предварителния арест.
Върху него незабавно стартира напън да се откаже от показанията си. Той е затворен в килия с още 14 задържани и 8 кревати, с непрекъснато включена светлина, без отопление. В камерата няма тоалетна, а дупка в пода. В продължение на 358 дни в ареста той е локален няколко пъти в разнообразни килии.
Всичко това е правено, с цел да го принудят да се откаже от показанията си срещу корумпираните служители от Министерство на вътрешните работи и да подпише лъжливи показания, че той самият е откраднал тези 230 милиона $ по моя поръчка.
Сергей отказна, без значение от страданията, които претърпява, той не се съгласява да поеме непозната виновност и да лъжесвидетелства.
След шест месеца на такова грубо отношение здравето на Сергей съществено се утежнява. Поставят му диагноза панкрейтит и камъни в жлъчката и насрочват интервенция през август 2009 година. Но седмица преди интервенцията го превеждат в пандиза със непоколебим режим «Бутирка», който се счита за един от най-суровите затвори в Русия.
В «Бутирка» здравето му е дефинитивно унищожено. Той изпитва мощни болки, измършавял е повече от 20 кг. Той и юристите му пишат десетки обезверени молби за здравна помощ и ги изпращат до всички вероятни институции. Молбите или са пренебрегнати или отхвърлени.
След повече от три месеца без лекуване, Сергей Магнитски изпада в сериозно положение. Властите на пандиза не желаят да носят отговорност и по тази причина го изпращат в различен затвор, където има здравна помощ. Но когато идва там, вместо да го изпратя в отделението за незабавна помощ, той е подложен в изолатор, прикрепен е към леглото, а
осем охранители го пребиват с гумени палки
Същата нощ го намират мъртъв на пода на килията.
Сергей Магнитски умря на 16 ноември 2009 година на 37 години, след него останаха вдовица и две деце.
За гибелта му научих на идната заран. Това беше най-съкрушителната, сърцераздирателна и изменяща живота ми вест, която в миналото съм получавал.
Сергей Магнитски беше погубен, тъй като беше мой представител, в случай че не беше мой юрист той щеше да е жив през днешния ден. Онази заран дадох клетва пред паметта на Сергей, пред неговот семейство и пред себе си, че ще се боря за правдивост и да преследват хората, които го убиха. През всички години от този момент съм се посветил на това дело.
Незамисимо от това, че този случай се характеризира с беззакония по цялата верига, събитията на изтезанията и гибелта на Сергей бяха толкоз отвън всяко схващане, че бях уверен, че най-малко някой от отговорните ще бъде притеглен под отговорност.
За разлика от други смъртни случаи в съветските затвори, които не се документират, Сергей беше записал всичко. За 358 дни прелиминарен арест Сергей написва над 400 тъжби, в детайли описващи осъществените по отношение на него злоупотреби. В тези тъжби той разказва кой и какво му е предизвикал, а също по този начин къде, по какъв начин, по кое време и за какво. Той съумява да съобщи тези писмени тъжби на юристите си, които в сходство с съветските закони ги подават в институциите.
Макар че те са пренебрегнати или отхвърлени, копията са непокътнати. И в следствие ние разполагаме с най-подробно документирания случай на злостно нарушаване на човешките права в Русия през последните 35 години.
Когато започнах борбата за правдивост, разполагайки с такива доказателства, смятах, че съветските управляващи няма да имат различен избор с изключение на да стартират преследването на най-малко някои от служителите свързани с мъченията и убийството на Сергея Магнитски. Събитията демонстрираха, че това е било голяма неточност. Вместо правосъдно гонене съветските управляващи оневиниха всички съучастници. Те стигнаха до там, че даже присъдиха държавни награди и изплатиха бонуси на участниците в репресиите срещу Сергей.
Стана явно, че, в случай че желая да реализира някаква правдивост за Сергей Магнитски, би трябвало да я диря отвън Русия.
Но по какъв начин да намеря на Запад правораздаване за ликвидиране осъществено в Русия? Но си спомних, че убийството на Сергей Магнитски беше осъществено, с цел да бъде скрита кражбата на 230 милиона $ от бюджета на Русия. Давах си сметка, че хората, които са откраднали парите няма да ги оставят в Русия, тъй като и на тях могат да им ги откраднат със същата лекост, с които самите те ги бяха откраднали. Тези хора ще изискат да обезпечат своите активи на Запад, където правата на собствеността са предпазени и където работи върховенството на закона.
Това ме докара до концепцията да предизвиквам замразяването на техните активи и да бъде неразрешено да им издават визи за пътувания в чужбина. Това, несъмнено, не беше заслужено отмъщение, само че беше доста повече в сравнение с цялостната безотговорност, която те имаха в Русия.
През 2010 година отпътувах за Вашингтон и описах историята на Сергий Магнитски на сенаторите Бенджамин Кардин и Джон Маккейн. Те бяха потресени и предложиха законопроект наименуван " The Sergei Magnitsky Rule of Law Accountability Act "
В него се оферираше замразяването на активите и възбрана за издаване на визи за всички, които участваха в убийството на Сергий, а също по този начин на други съветски жители, въвлечени в съществени нарушавания на правата на индивида.
Независимо от желанието по това време на Белия дом да възвърне връзките си с Русия, казусът «Магнитски» разобличи престъпността и безнаказаността на режима на Путин и убеди Конгреса, че би трябвало да предприеме дейности срещу него.
На 14 декемри «Законът Магнитски» стана факт, откакто беше подписан от президента Барак Обама, като преди този момент беше утвърден в Конгреса и Сената.
Путин изпадна в гняв и търсейки метод да удари по американските ползи се спря на най-садистичния и безсърдечен вид: възбраната за осиновяване на съветски деца-сираци от американски фамилии.
Това беше изключително непоносимо поради пследиците от тази възбрана върху съветските сираци. Русия не разрешава по принцип осиновяването на здрави деца и позволява осиновяването единствено на заболели.
И все пак американски фамилии осиновяваха с намерено сърце деца носители на вируса на СПИН, със синдрома на Даун и други съществени болести. В Америка за тези деца приемните родители поставят грижи, обичат ги, лекуват ги. Доколкото в съветската система в детските домове няма запас за такива грижи, то доста деца са обречени на гибел още преди да навършат 18 години.
На процедура това означаваше, че Владимир Путин осъди на гибел най-уязвимите и заболели съветски сираци, с цел да отбрани корумпираните служители на своя режим.
Но за какво Владимир Путин предприе тази злобна крачка?
По две аргументи. Първо, през 2012 година беше изяснено, че Владимир Путин е бил «получател» на откраднатите 230 милиона $, чиято кражба разкри Сергей Магнитски.
От «Панамските документи» излиза наяве, че един от най-близките другари от детството на Путин-виолончелистът Сергей Ролдугин – е получил от съветски олигарски и от съветската страна средства в размер на 2 милиарда $. Смята се, че Ролдугин е получил тези пари в качеството си на «агент» на Владимир Путин.
Данните от «Панамските документи» също по този начин дават опция да бъдат свързани със Сергей Ролдугин част от средстствата, чиято кражба разследваше Сергей Магнитски. Ако се следва логиката на «Закона Магнитски» то има опция да бъдат наложени, плануваните в него санкции», на самия Владимир Путин.
Всичко това съществено безпокои Путин, тъй като той е един от най-богатите хора в света. По мои калкулации, за 17-те години във властта с помощта на противозаконни интервенции той е
натрупал 200 милиарда $
Той държи парите си на Запад, а всичките му пари евентуално са застрашени от заледяване и конфискация. Затова той има забележителен и доста персонален интерес да се избави по някакъв метод от глобите «Магнитски».
Втората причина, заради която Путин по този начин остро реагира против приемането на «Закона Магнитски» е тъй като той унищожава гаранциите за безотговорност, които той е дал на своето корумпирано обграждане.
В Русия има към 10 хиляди публични лица, работещи за Путин, и, които правят убийства, мъчения, отвличания, изнудване и кражба на имущество. Преди приемането на «Закона Магнитски» Путин можеше да подсигурява тяхната безотговорност и системата за трупане на нелегално благосъстояние си течеше безпрепятствено. Но след приемането на «Закона Магнитски» ликвидира гаранциите на Путин, унищожи опцията им да се усещат сигурни в чужбина, и това се трансформира в сериозен проблем за Путин и неговата клептократична система.
Това са аргументите, заради които Путин обществено разгласи, че измежду външнополитическите му цели е анулацията на «Закона Магнитски» и недопускането на приемането на сходни закони в други страни. След като още веднъж седна на президентския стол през 2012 година, режимът на Путин стартира да преследва всеки, който поддържа «Закона Магнитски».
Един от моите основни сътрудници в това дело беше Борис Немцов. Той свидетелства пред американския Конгрес, Европейския парламент, канадския парламент и други, наблягайки, че «Законът Магнитски» в действителност е «проруски», доколкото е ориентиран против корумпираните служители, а не срещу съветския народ. През 2015 година Борис Немцов беше погубен на моста пред Кремъл.
Съратникът на Борис Немцов, Владимир Кара-Мурза също застъпваше тази позиция и откакто ръководителят на съветския Следствен комитет Александър Бастрикин беше прибавен през декември 2016 година в листата «Магнитски» за лични наказания Владимир беше токсичен, редица от органите му отхвърлиха, изпадна в кома и едвам оцеля.
Адвокатът, който съставлява майката на Сергей Магнитски, Николай Горохов, шест години водеше битка за правдивост. През тази пролет, ден преди да свидетелства пред съда за държавния чадър над убийците на Сергей Магнитски, той беше хвърлен от прозореца на жилището си на четвъртия етаж, само че за благополучие, той оживя и продължава битката си за правдивост.
Аз съм получавал доста закани от Русия. Най-известната е от тях е от премиера на Русия Дмитрий Медведев на Световния стопански конгрес в Давос.
Тогава в отговор на журналистически въпрос Медведев съобщи: «Много е неприятно това, че Сергей Магнитски умря, а Бил Браудер към момента е жив и е на свобода».
Получавал съм доста други закани за ликвидиране от съветски източници посредством смс, гласови известия или имейли. Правителствени източници са ме предупреждавали за подготвяни покушения. Руското държавно управление предприе и няколко опита да ме арестува посредством Интерпол или други публични канали за правна помощ.
Руското държавно управление също по този начин употребява своя запас и активи, с цел да опита да отмене «Закона Магнитски».
Един от най-откровените опити беше подхванат напролет и лятото на предходната година, когато група руснаци водеха лобистка акция във Вашингтон, с цел да се опитат да анулират закона, фалшифицирайки историята за това по какъв начин е починал Сергей. По думите им, Сергей не е бил погубен, а и не е бил източник на информация за корупция, и по тази причина «Законът Магнитски» се базира на лъжливи обстоятелства.
Кой участваше в тази група руснаци, настоящи от името на съветската страна? Двама мъже- Пьотър и Денис Кацив, жена с името Наталия Веселницкая, и огромна група американски лобисти, за които ще стане дума.
Пьотър Кацив, бащата на Денис Кацив, е високопоставено длъжностно лице в съветското държавно управление и правилен бранител на режима на Путин; Денис Кацив е махленски от правоохранителните органи на Съединени американски щати в потреблението на приходи от закононарушението, разкрито от Сергей Магнитски, за пазаруването на първокласен парцел в Манхатън. Наталия Веселницкая е негов юрист.
Освен юридическо прикритие за прането на пари от Кацив, Веселницкая е и уредник на лобистката камапния за анулацията на «Закона Магнитски». Тя наема няколко лобисти, експерти по вързки с обществеността, адвокати и следователи за решаването на тази задача.
Нейната първа стъпка е да сътвори подправено Неправителствени организации, което сякаш подкрепя осиновяването на деца в Русия, марак че доста бързо излиза наяве, че единствената задача на това Неправителствени организации е анулацията на «Закона Магнитски». Неправителствени организации е наречено Фонд за световна отчетност в региона на правата на индивида. «Фондът» е регистриран в щата Делаур (американска офшорна зона) на 18 февруари 2016 година. Той се употребява за изплащането на хонорарите на вашингтонските лобисти и другите сътрудници за организирането на акцията срещу Магнитски.
Через фонда Ринат Ахметшин, някогашен офицер от руското разузнаване, през днешния ден натурализиран американски жител, е нает, с цел да провежда анулацията на «Закона Магнитски». Ахметшин взе участие в редица сходни акции, подозират го и за разнообразни евентуално противозаконни дейности, като навлизане в компютнри.
Веселницкая разпорежда и на американската юридическа компания Baker Hostetler и на техния сътрудник във Вашингтон Марк Кимро «да убедят» членовете на Конгреса да поддържат корекция, с която да бъде отстранено името на «Сергей Магнитски» от наименованието на закона.
Веселницкая, посредством Baker Hostetler, наема Глен Симпсон от компанията Fusion GPS за провеждането на акция очерняща Сергей Магнитски и мен преди разглеждането на закона в Конгреса. Той в действителност е осъществил контакт с няколко огромни вестника и други издания, с цел да популяризира лъжливата информация, че Сергей Магнитски не е бил погубен, не е бил изобличител на корпуция, а е бил нарушител. Той също по този начин популяризира лъжливата информация, че моите изказвания пред законодателите не дават отговор на действителността.
В рамките на същата акция Веселницкая наема и някогашния кореспондент Wall Street Journal Крис Купер, с цел да провежда във Вашингтон премиерата на «документален филм» за Магнитски и мен. Това беше един от най-хубавите образци за пропагандата на Путин.
Тя наема и Хауърд Швайцер от Cozzen O`Connor Public Strategies и някогашния конгресмен Роналд Делсъм, да лобират измежду членовете на Конгреса
анулацията на закона
На 13 юни 2016 година с тяхно финансиране в Newseum се организира премиерата на подправения «документален» филм. На събитието са поканени представители на Конгреса и Държавния департамент.
При провеждането на тези събития във Вашингтон, те на никое място и в никакъв случай не показват, че работят в полза на съветската страна, а също по този начин не са разгласили информицаия в сходство със Закона за регистрация на задграничните сътрудници (трябва да поясним, че не става дума за сътрудници на разузнаване, а за сътрудници на въздействие, лобисти-бел. ред.).
В американското законодателство напълно тъкмо е посочено, (лица настоящи от името на непознати държавни управления и в техен интерес са длъжни да се записват, с цел да бъде обезпечена изясненост във връзка с техните ползи и мотиви).
Доколкото нито един от тези хора не се е записал моята компания изпрати писмо и даде нужните обстоятелства на Министерството на правораздаването през юли 2016 година.
Надявам се, че изложеното от мен ще помогне да се ориентирате в методите на съветските емисари във Вашингтон и в това, по какъв начин те употребяват американски компании за постигането на съветски ползи. "
Браудър нееднократно е подлагал на критика режима в Русия, като още през 2009 година дефинира путиновата федерация като незаконна страна. Браудър тогава изрази разбиране, че гибелта на юрист Магнитски в ареста е директен резултат от обвиняванията против него в укриване на налози. Според него управляващите сложили ултиматум на Магницки да направи подправени признания, с цел да получи лекуването, от което имал потребност заради проблеми със стомаха и панкреаса.
След гибелта на Магнитски, Браудър става един от главните поддръжници на така наречен закон „ Магнитски “, с който се даде опция държавното управление на Съединени американски щати да постанова наказания най-вече на съветски жители - лица, свързани освен със гибелта на Магнитски, само че и с корупционните схеми, в които вземат участие висши държавни чиновници, които юристът се бе заел да разкрие.
През 2017 година задържаният през днешния ден Уилям Браудър бе изслушан и от правната комисия на американския сенат. Тогава той упрекна Русия в опит да анулира Закона „ Магнитски” посредством собствен сътрудници.
Ето и показанията на Браудър пред комисията:
„ Благодаря за опцията да дам показания за опитите на държавното управление на Русия през 2016 година да анулират Закона „ Магнитски” и за личностите, които организираха тази акция в нарушаване на Закона за регистрация на задграничните сътрудници, като освен това не резкриват функциите си в качеството им на сътрудници на непознати ползи.
Преди да стартира да приказвам за дейностите на сътрудниците, които водеха акцията срещу «Закона Магнитски» в полза на съветската страна, позволете ми да кажа нещо за Сергей Магнитски и за мен самия.
Аз съм създател и общоприет шеф на Hermitage Capital Management. През последните 28 години дълго време съм живял в Лондон и Москва. От 1996 до 2005 година моята компания Hermitage Capital беше един от най-големите капиталови консултанти в Русия и управляваше активи за над 4 милиарда $, вложени в съветски акции.
Известна е репутацията на Русия като корумпирана страна, само че за жалост, открих, че обстановката е доста по-лоша, в сравнение с мислехме. Работейки в Москва научих, че съветските олигарси правят обири от акционерите си, в това число и от фонд, който беше мой клиент. Следователно, аз имах директен интерес да се боря с тази ендемична корупция, по тази причина компанията ми стартира детайлно следствие по какъв начин тъкмо олигарсите правят кражбата на такива големи суми. Резултатите от нашето следствие смятахме да публикуваме в съветските и задграничните медии.
Започнатата от нас акция за разкритие на корупционерите и нанесената от тях щета работеше удивително добре и докара до понижаване на корупцията. Защо? Защото тогава нашият лист и описът с съперници на Владимир Путин съвпадаха.
Когато Путин беше определен за пръв път през 2000 година, той откри, че олигарсите са присвоили огромна част от президентската власт. Те крадяха от неговата власт, а в това време и от парите на моите клиенти-инвеститори. В Русия врагът на моя зложелател е мой другар, и въпреки че в никакъв случай не съм се срещал с Путин, той постоянно използваше моите борби с олигарсите, с цел да ги победи.
Всичко се промени през 2003 година, когато Путин арестува най-големия съветски олигарх и най-богатия човек в Русия Михаил Ходорковски. Путин заповяда Ходорковски да бъде свален от частния му аероплан, да бъде отведен в Москва, да го съдят и да разрешат на медиите да го снимат по какъв начин седи в клетката в средата на правосъдната зала. Това беше изключително мощен ход, тъй като нито един от останалите олигарси не би желал да се окаже в същото състояние.
След като Ходорковски беше наказан, останалите олигарси се обърнаха към Путин с въпроса – какво би трябвало да създадат, с цел да не седнат като Ходорковски в клетката.
Последвалите събития демонстрират, че отговорът на Путин е бил:
«Петдесет процента»
И тези 50% не са били за съветското държавно управление или президентската администрация, това са били 50% персонално за Владимир Путин.
От този миг Путин се трансформира в най-големия олигарх на Русия и най-богатия човек в света, а моята антикорупционна активност престана да го устройва.
Много бързо ми дадоха да схвана, че обстановката се е трансформирала: на 13 ноември 2005 година, когато се връщах в Москва, ме арестуваха на летище «Шереметиево», задържаха ме за 15 часа и по-късно ме депортираха, като ме оповестиха за опасност за съветската национална сигурност.
18 месеца измежду като ме прогониха от Русия в Москва бяха извършени по едно и също време два обиска. Над 25 чиновници на Министерство на вътрешните работи влизат в московското посланичество на фонда и в офиса на американската правна компания, която представляваше ползите ми в Русия, като конфискували всички корпоративни документи, свързани с капиталовите холдингови компании, които съветвах. И защото тогава не разбирах задачата на тези обиски, наех най-способния съветски юрист който познавах – 35-годишния Сергей Магнитски. Помолих го да проверява задачата на обиските и да се опита да предотврати противозаконните дейности, до които би могло да се стигне.
Той организира следствие и стигна до извода, че става дума за опит да бъдат отнети правата на юридическо лице: документие, конфискувани от Министерство на вътрешните работи са били употребявани за мошеническа пререгистрация на нашите съветски капиталови холдингови компании на името на Виктор Маркелов, прочут нарушител, наказан за непредумишлено ликвидиране.
Сергей беше открил, че откраднатите данни на компанията са употребявани от нарушителите за непозволено възобновяване на налози в размер на 230 милиона $, които нашите компании бяха платили в държавната хазна на Русия през предходната година.
Аз постоянно съм мислил, че Путин е националист. Изглеждаше ми невероятно той да утвърди кражба от 230 милиона $ от неговите служители от бюджета на съветската страна. Ние със Сергей бяхме уверени, че това е било осъществено от неколцина мошеници и стига да успеем да притеглим вниманието на съветските управляващи то «добрите» ще разобличат «лошите» и по този начин историята ще завърши.
Затова ние внесохме сигнал за осъществено закононарушение във всички съветски правоохранителни органи, а Сергей даде показания под клетва пред съветския Държавен следствен комитет (руският аналог на ФБР) за присъединяване на служители в осъщественото закононарушение.
Но вместо да бъдат задържани хората, направили закононарушението, арестуваха Сергей. От кого бе задържан? От същите държавни чиновници, срещу които той даде показания. На 24 ноември 2008 година те влизат в дома му, поставят му белезниците пред очите на цялото му семейство и го изпращат в предварителния арест.
Върху него незабавно стартира напън да се откаже от показанията си. Той е затворен в килия с още 14 задържани и 8 кревати, с непрекъснато включена светлина, без отопление. В камерата няма тоалетна, а дупка в пода. В продължение на 358 дни в ареста той е локален няколко пъти в разнообразни килии.
Всичко това е правено, с цел да го принудят да се откаже от показанията си срещу корумпираните служители от Министерство на вътрешните работи и да подпише лъжливи показания, че той самият е откраднал тези 230 милиона $ по моя поръчка.
Сергей отказна, без значение от страданията, които претърпява, той не се съгласява да поеме непозната виновност и да лъжесвидетелства.
След шест месеца на такова грубо отношение здравето на Сергей съществено се утежнява. Поставят му диагноза панкрейтит и камъни в жлъчката и насрочват интервенция през август 2009 година. Но седмица преди интервенцията го превеждат в пандиза със непоколебим режим «Бутирка», който се счита за един от най-суровите затвори в Русия.
В «Бутирка» здравето му е дефинитивно унищожено. Той изпитва мощни болки, измършавял е повече от 20 кг. Той и юристите му пишат десетки обезверени молби за здравна помощ и ги изпращат до всички вероятни институции. Молбите или са пренебрегнати или отхвърлени.
След повече от три месеца без лекуване, Сергей Магнитски изпада в сериозно положение. Властите на пандиза не желаят да носят отговорност и по тази причина го изпращат в различен затвор, където има здравна помощ. Но когато идва там, вместо да го изпратя в отделението за незабавна помощ, той е подложен в изолатор, прикрепен е към леглото, а
осем охранители го пребиват с гумени палки
Същата нощ го намират мъртъв на пода на килията.
Сергей Магнитски умря на 16 ноември 2009 година на 37 години, след него останаха вдовица и две деце.
За гибелта му научих на идната заран. Това беше най-съкрушителната, сърцераздирателна и изменяща живота ми вест, която в миналото съм получавал.
Сергей Магнитски беше погубен, тъй като беше мой представител, в случай че не беше мой юрист той щеше да е жив през днешния ден. Онази заран дадох клетва пред паметта на Сергей, пред неговот семейство и пред себе си, че ще се боря за правдивост и да преследват хората, които го убиха. През всички години от този момент съм се посветил на това дело.
Незамисимо от това, че този случай се характеризира с беззакония по цялата верига, събитията на изтезанията и гибелта на Сергей бяха толкоз отвън всяко схващане, че бях уверен, че най-малко някой от отговорните ще бъде притеглен под отговорност.
За разлика от други смъртни случаи в съветските затвори, които не се документират, Сергей беше записал всичко. За 358 дни прелиминарен арест Сергей написва над 400 тъжби, в детайли описващи осъществените по отношение на него злоупотреби. В тези тъжби той разказва кой и какво му е предизвикал, а също по този начин къде, по какъв начин, по кое време и за какво. Той съумява да съобщи тези писмени тъжби на юристите си, които в сходство с съветските закони ги подават в институциите.
Макар че те са пренебрегнати или отхвърлени, копията са непокътнати. И в следствие ние разполагаме с най-подробно документирания случай на злостно нарушаване на човешките права в Русия през последните 35 години.
Когато започнах борбата за правдивост, разполагайки с такива доказателства, смятах, че съветските управляващи няма да имат различен избор с изключение на да стартират преследването на най-малко някои от служителите свързани с мъченията и убийството на Сергея Магнитски. Събитията демонстрираха, че това е било голяма неточност. Вместо правосъдно гонене съветските управляващи оневиниха всички съучастници. Те стигнаха до там, че даже присъдиха държавни награди и изплатиха бонуси на участниците в репресиите срещу Сергей.
Стана явно, че, в случай че желая да реализира някаква правдивост за Сергей Магнитски, би трябвало да я диря отвън Русия.
Но по какъв начин да намеря на Запад правораздаване за ликвидиране осъществено в Русия? Но си спомних, че убийството на Сергей Магнитски беше осъществено, с цел да бъде скрита кражбата на 230 милиона $ от бюджета на Русия. Давах си сметка, че хората, които са откраднали парите няма да ги оставят в Русия, тъй като и на тях могат да им ги откраднат със същата лекост, с които самите те ги бяха откраднали. Тези хора ще изискат да обезпечат своите активи на Запад, където правата на собствеността са предпазени и където работи върховенството на закона.
Това ме докара до концепцията да предизвиквам замразяването на техните активи и да бъде неразрешено да им издават визи за пътувания в чужбина. Това, несъмнено, не беше заслужено отмъщение, само че беше доста повече в сравнение с цялостната безотговорност, която те имаха в Русия.
През 2010 година отпътувах за Вашингтон и описах историята на Сергий Магнитски на сенаторите Бенджамин Кардин и Джон Маккейн. Те бяха потресени и предложиха законопроект наименуван " The Sergei Magnitsky Rule of Law Accountability Act "
В него се оферираше замразяването на активите и възбрана за издаване на визи за всички, които участваха в убийството на Сергий, а също по този начин на други съветски жители, въвлечени в съществени нарушавания на правата на индивида.
Независимо от желанието по това време на Белия дом да възвърне връзките си с Русия, казусът «Магнитски» разобличи престъпността и безнаказаността на режима на Путин и убеди Конгреса, че би трябвало да предприеме дейности срещу него.
На 14 декемри «Законът Магнитски» стана факт, откакто беше подписан от президента Барак Обама, като преди този момент беше утвърден в Конгреса и Сената.
Путин изпадна в гняв и търсейки метод да удари по американските ползи се спря на най-садистичния и безсърдечен вид: възбраната за осиновяване на съветски деца-сираци от американски фамилии.
Това беше изключително непоносимо поради пследиците от тази възбрана върху съветските сираци. Русия не разрешава по принцип осиновяването на здрави деца и позволява осиновяването единствено на заболели.
И все пак американски фамилии осиновяваха с намерено сърце деца носители на вируса на СПИН, със синдрома на Даун и други съществени болести. В Америка за тези деца приемните родители поставят грижи, обичат ги, лекуват ги. Доколкото в съветската система в детските домове няма запас за такива грижи, то доста деца са обречени на гибел още преди да навършат 18 години.
На процедура това означаваше, че Владимир Путин осъди на гибел най-уязвимите и заболели съветски сираци, с цел да отбрани корумпираните служители на своя режим.
Но за какво Владимир Путин предприе тази злобна крачка?
По две аргументи. Първо, през 2012 година беше изяснено, че Владимир Путин е бил «получател» на откраднатите 230 милиона $, чиято кражба разкри Сергей Магнитски.
От «Панамските документи» излиза наяве, че един от най-близките другари от детството на Путин-виолончелистът Сергей Ролдугин – е получил от съветски олигарски и от съветската страна средства в размер на 2 милиарда $. Смята се, че Ролдугин е получил тези пари в качеството си на «агент» на Владимир Путин.
Данните от «Панамските документи» също по този начин дават опция да бъдат свързани със Сергей Ролдугин част от средстствата, чиято кражба разследваше Сергей Магнитски. Ако се следва логиката на «Закона Магнитски» то има опция да бъдат наложени, плануваните в него санкции», на самия Владимир Путин.
Всичко това съществено безпокои Путин, тъй като той е един от най-богатите хора в света. По мои калкулации, за 17-те години във властта с помощта на противозаконни интервенции той е
натрупал 200 милиарда $
Той държи парите си на Запад, а всичките му пари евентуално са застрашени от заледяване и конфискация. Затова той има забележителен и доста персонален интерес да се избави по някакъв метод от глобите «Магнитски».
Втората причина, заради която Путин по този начин остро реагира против приемането на «Закона Магнитски» е тъй като той унищожава гаранциите за безотговорност, които той е дал на своето корумпирано обграждане.
В Русия има към 10 хиляди публични лица, работещи за Путин, и, които правят убийства, мъчения, отвличания, изнудване и кражба на имущество. Преди приемането на «Закона Магнитски» Путин можеше да подсигурява тяхната безотговорност и системата за трупане на нелегално благосъстояние си течеше безпрепятствено. Но след приемането на «Закона Магнитски» ликвидира гаранциите на Путин, унищожи опцията им да се усещат сигурни в чужбина, и това се трансформира в сериозен проблем за Путин и неговата клептократична система.
Това са аргументите, заради които Путин обществено разгласи, че измежду външнополитическите му цели е анулацията на «Закона Магнитски» и недопускането на приемането на сходни закони в други страни. След като още веднъж седна на президентския стол през 2012 година, режимът на Путин стартира да преследва всеки, който поддържа «Закона Магнитски».
Един от моите основни сътрудници в това дело беше Борис Немцов. Той свидетелства пред американския Конгрес, Европейския парламент, канадския парламент и други, наблягайки, че «Законът Магнитски» в действителност е «проруски», доколкото е ориентиран против корумпираните служители, а не срещу съветския народ. През 2015 година Борис Немцов беше погубен на моста пред Кремъл.
Съратникът на Борис Немцов, Владимир Кара-Мурза също застъпваше тази позиция и откакто ръководителят на съветския Следствен комитет Александър Бастрикин беше прибавен през декември 2016 година в листата «Магнитски» за лични наказания Владимир беше токсичен, редица от органите му отхвърлиха, изпадна в кома и едвам оцеля.
Адвокатът, който съставлява майката на Сергей Магнитски, Николай Горохов, шест години водеше битка за правдивост. През тази пролет, ден преди да свидетелства пред съда за държавния чадър над убийците на Сергей Магнитски, той беше хвърлен от прозореца на жилището си на четвъртия етаж, само че за благополучие, той оживя и продължава битката си за правдивост.
Аз съм получавал доста закани от Русия. Най-известната е от тях е от премиера на Русия Дмитрий Медведев на Световния стопански конгрес в Давос.
Тогава в отговор на журналистически въпрос Медведев съобщи: «Много е неприятно това, че Сергей Магнитски умря, а Бил Браудер към момента е жив и е на свобода».
Получавал съм доста други закани за ликвидиране от съветски източници посредством смс, гласови известия или имейли. Правителствени източници са ме предупреждавали за подготвяни покушения. Руското държавно управление предприе и няколко опита да ме арестува посредством Интерпол или други публични канали за правна помощ.
Руското държавно управление също по този начин употребява своя запас и активи, с цел да опита да отмене «Закона Магнитски».
Един от най-откровените опити беше подхванат напролет и лятото на предходната година, когато група руснаци водеха лобистка акция във Вашингтон, с цел да се опитат да анулират закона, фалшифицирайки историята за това по какъв начин е починал Сергей. По думите им, Сергей не е бил погубен, а и не е бил източник на информация за корупция, и по тази причина «Законът Магнитски» се базира на лъжливи обстоятелства.
Кой участваше в тази група руснаци, настоящи от името на съветската страна? Двама мъже- Пьотър и Денис Кацив, жена с името Наталия Веселницкая, и огромна група американски лобисти, за които ще стане дума.
Пьотър Кацив, бащата на Денис Кацив, е високопоставено длъжностно лице в съветското държавно управление и правилен бранител на режима на Путин; Денис Кацив е махленски от правоохранителните органи на Съединени американски щати в потреблението на приходи от закононарушението, разкрито от Сергей Магнитски, за пазаруването на първокласен парцел в Манхатън. Наталия Веселницкая е негов юрист.
Освен юридическо прикритие за прането на пари от Кацив, Веселницкая е и уредник на лобистката камапния за анулацията на «Закона Магнитски». Тя наема няколко лобисти, експерти по вързки с обществеността, адвокати и следователи за решаването на тази задача.
Нейната първа стъпка е да сътвори подправено Неправителствени организации, което сякаш подкрепя осиновяването на деца в Русия, марак че доста бързо излиза наяве, че единствената задача на това Неправителствени организации е анулацията на «Закона Магнитски». Неправителствени организации е наречено Фонд за световна отчетност в региона на правата на индивида. «Фондът» е регистриран в щата Делаур (американска офшорна зона) на 18 февруари 2016 година. Той се употребява за изплащането на хонорарите на вашингтонските лобисти и другите сътрудници за организирането на акцията срещу Магнитски.
Через фонда Ринат Ахметшин, някогашен офицер от руското разузнаване, през днешния ден натурализиран американски жител, е нает, с цел да провежда анулацията на «Закона Магнитски». Ахметшин взе участие в редица сходни акции, подозират го и за разнообразни евентуално противозаконни дейности, като навлизане в компютнри.
Веселницкая разпорежда и на американската юридическа компания Baker Hostetler и на техния сътрудник във Вашингтон Марк Кимро «да убедят» членовете на Конгреса да поддържат корекция, с която да бъде отстранено името на «Сергей Магнитски» от наименованието на закона.
Веселницкая, посредством Baker Hostetler, наема Глен Симпсон от компанията Fusion GPS за провеждането на акция очерняща Сергей Магнитски и мен преди разглеждането на закона в Конгреса. Той в действителност е осъществил контакт с няколко огромни вестника и други издания, с цел да популяризира лъжливата информация, че Сергей Магнитски не е бил погубен, не е бил изобличител на корпуция, а е бил нарушител. Той също по този начин популяризира лъжливата информация, че моите изказвания пред законодателите не дават отговор на действителността.
В рамките на същата акция Веселницкая наема и някогашния кореспондент Wall Street Journal Крис Купер, с цел да провежда във Вашингтон премиерата на «документален филм» за Магнитски и мен. Това беше един от най-хубавите образци за пропагандата на Путин.
Тя наема и Хауърд Швайцер от Cozzen O`Connor Public Strategies и някогашния конгресмен Роналд Делсъм, да лобират измежду членовете на Конгреса
анулацията на закона
На 13 юни 2016 година с тяхно финансиране в Newseum се организира премиерата на подправения «документален» филм. На събитието са поканени представители на Конгреса и Държавния департамент.
При провеждането на тези събития във Вашингтон, те на никое място и в никакъв случай не показват, че работят в полза на съветската страна, а също по този начин не са разгласили информицаия в сходство със Закона за регистрация на задграничните сътрудници (трябва да поясним, че не става дума за сътрудници на разузнаване, а за сътрудници на въздействие, лобисти-бел. ред.).
В американското законодателство напълно тъкмо е посочено, (лица настоящи от името на непознати държавни управления и в техен интерес са длъжни да се записват, с цел да бъде обезпечена изясненост във връзка с техните ползи и мотиви).
Доколкото нито един от тези хора не се е записал моята компания изпрати писмо и даде нужните обстоятелства на Министерството на правораздаването през юли 2016 година.
Надявам се, че изложеното от мен ще помогне да се ориентирате в методите на съветските емисари във Вашингтон и в това, по какъв начин те употребяват американски компании за постигането на съветски ползи. "
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ