Повратна точка за демокрацията в Турция
Арестът на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу в ранните часове на 19 март, единствено дни преди формалната му номинация като претендент за президент на главната опозиционна Републиканска национална партия /РНП/, бележи нова и тревожна ескалация в продължаващото демократично оттегляне на Турция , предава „ Политико “.
Това не е изолиран случай , нито е законна процедура .Това е обмислен ход, предопределен да отстрани една от най-популярните опозиционни фигури в страната и да изпрати ясно обръщение към всички, които се осмелят да оспорят ръководещата Партия на справедливостта и развиването /ПСР/: несъгласието няма да бъде толерирано .
Моментът на задържането на Имамоглу също не е инцидентен , защото както вътрешните, по този начин и интернационалните условия бяха удобни за ПСР да реализира невижданата си принуда с минимални последствия. Това беше моментът на удара.
На световната сцена завръщането на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп сътвори атмосфера, в която автократичните водачи се усещат окуражени. А историята със затварянето на очите за демократичното оттегляне допуска, че Вашингтон няма да оспори дейностите на Турция, защото слага геополитическите проблеми пред човешките права.
Освен това, последните събития в Сирия доведоха до трагично повишаване на стратегическото значение на Турция . След рухването на режима на Асад и изгонването на Иран от основни области, Турция закупи обилни позиции и Съединени американски щати се нуждаят от съдействието си за стабилизиране на района – изключително в противодействието на иранското въздействие в по-широката рамка за сигурност на Близкия изток.
С евентуален спор, включващ Иран, Вашингтон надали ще рискува да отблъсне Анкара поради ареста на опозиционен водач.
Европейските водачи също са в капан. Тъй като Съединени американски щати евентуално се отдалечават от европейската сигурност, Турция, която може да се похвали с втората по величина войска в НАТО , става още по-критична във връзка с отбранителната позиция на Европа против Русия. Правителствата на Европейски Съюз, които така и така се мъчат да преконфигурират тактиките си за сигурност след войната в Украйна, може да не са в положение да си разрешат да предизвикат Турция. И до момента в който те могат да изразят угриженост, те евентуално ще се поколебаят да наложат действителни последствия, давайки на ПСР спомагателна убеденост, че може да работи без обилни последствия.
Вътрешно, карцерът имаше за цел да попречи на формалната кандидатура на Имамоглу за президент . Тази неделя, 23 март, НРП трябваше да организира примитивен избор, в който се очакваше да вземат участие над 1 милион партийни членове. Избирателната интензивност щеше да укрепи легитимността на Имамогу като главен опозиционен претендент, създавайки форма на неписан имунитет против политически преследвания.
И решението на НРП да разгласи Имамоглу за претендент на партията рано провокира паника в ръководещата партия. Знаейки, че политическата му инерция ще пораства единствено в годините до изборите през 2028 година, ПСР се движи бързо и нападателно. Но решението им да работят в този момент – преди Имамоглу, с цел да може да консолидира поддръжката си – разкрива какъв брой доста се опасяват от неговата кандидатура.
Всъщност тяхната необходимост издава личната им уязвимост: ПСР не е толкоз мощна, колкото наподобява. Ако беше уверена в електоралното си предимство, нямаше да има потребност да я смазва толкоз рано.
На доктрина отстраняването на кмета на Истанбул три години преди изборите също би обезоръжило публичната реакция против решението . Общественото възмущение и яд в този момент са в своя пик. Ако изборите се проведат идващия месец или даже след шест месеца, Имамоглу ще завоюва безапелационна победа. Въпреки това, до момента в който публичният яд и митингите към Имамоглу, ще основат известни проблеми на ПСР в кратковременен проект, с още три години, те се надяват, че те ще избледнеят във времето.
Нещо повече, това угнетяване има за цел да обезкуражи мощните опозиционни фигури да повдигнат смислени кандидатури за президент. Ако Имамоглу бъде сполучливо отхвърлен, другите евентуални опозиционни претенденти ще бъдат сплашени – или най-малко по този начин се допуска, защото всеки кандидат, който съставлява сериозна опасност за ПСР, ще бъде изправен пред сходни последици.
Арестът на Имамоглу е единствено последният от дългата поредност от политически стимулирани правни офанзиви против него . От встъпването му в служба през 2019 година той е изправен пред над 90 следствия, вариращи от обвинявания в корупция и рушвет до неуместни обвинявания в претоварване на публични рейсове по време на Ковид-19. Отнемането на университетската му тапия единствено ден преди ареста му беше просто последният гвоздей в ковчега на президентската му кандидатура – безочлив опит да го дисквалифицират от конкуренцията.
Но едновременното задържане на над 100 от сътрудниците на кмета в огромна интервенция ясно демонстрира, че репресиите не се лимитират единствено до него, а целят да разбият цялата му политическа мрежа. Следват и предходни арести на районни кметове на основни общини от Българска социалистическа партия.
Този миг изисква незабавни и координирани дейности. Опозицията би трябвало да остане единна, канализирайки публичното неодобрение в проведени политически дейности, защото всеобщите митинги, правните провокации и напъните на локалното население ще бъдат основни в противодействието на този властнически режим.
Арестът на Имамоглу не е въпрос единствено за един човек. Въпросът е дали Турция ще продължи да бъде демократична страна или ще премине към властническо ръководство . Изходът от тази битка ще дефинира бъдещето на страната за бъдещите генерации.
За още вести вижте
Присъединете се към нашия
Депутат разкри 5 притеснителни неща в Бюджет 2025! Виденова зима ли идва?

