Свобода или хаос: Венецуела след Мадуро – анализ на Лус Мели Рейес
Арестът и отвеждането на Николас Мадуро в Съединени американски щати провокираха вълна от очаквания, само че и съществени опасения за бъдещето на Венецуела. Докато мнозина честват края на режима му, известната венецуелска журналистка Лус Мели Рейес показва смесени усеща, предупреждавайки за евентуални отрицателни последствия от американската интервенция.
В изявление за Петър Георгиев от Българска национална телевизия, Рейес, носителка на интернационална премия за отбрана на публицисти, споделя своята позиция. Тя отразява събитията във Венецуела от началото на 90-те години, само че емигрира поради гонене от режима на Мадуро. Въпреки това, тя не бърза да се радва на случилото се.
Имам смесени усеща. Мадуро беше деспот. По негово разпореждане хора бяха измъчвани и пращани в пандиза. Заради неговия режим осем милиона венецуелци живеят зад граница. Като публицист съдя диктатурата му – това ми е работата, да демонстрирам какво става в страната. Но не мога да се веселя на цената, която плащаме, с цел да бъде свален от власт. Намесата на Съединените щати основава комплицирана обстановка освен за Венецуела, която в този момент към този момент е нова американска колония, а и за други страни в нашето полукълбо.
Според Рейес, Съединени американски щати преследват три съществени цели с дейностите си. Първо, те показват мощ, утвърждавайки контрола си в Западното полукълбо посредством доктрината Монро. Второ, целят да ръководят петролните и други запаси на Венецуела. Трето, Америка желае да покаже на света, че заканите ѝ са съществени. Журналистката акцентира, че премахването на Мадуро единствено по себе си няма да реши проблемите с инфлацията, безработицата и бедността в страната.
Лус Мели Рейес счита, че актуалната обстановка не води Венецуела към народна власт, а по-скоро към „ вътрешно пренареждане “. Тя разказва процеса като метод за възобновяване на връзките със Съединени американски щати, само че предизвестява, че властническият модел и системата на подтисничество остават. В момента празнуването във Венецуела е неразрешено, а публицисти и жители са подложени на репресии, в това число арести за известия в WhatsApp.
Пътят към същинска народна власт за Венецуела, съгласно Рейес, включва три основни стъпки: освобождение на политическите пандизчии, прошка за деятели и публицисти, и основаване на преходно държавно управление с присъединяване на разнообразни сили. Тя упорства за интернационална поддръжка за реализиране на тези цели и превъзмогване на дълбокото разделяне в обществото.
Венецуелската журналистка, която е съосновател на самостоятелното онлайн издание „ Efecto Cocuyo “, е известна със своя песимизъм към всяка форма на авторитаризъм. Нейните опасения се укрепват от историческия подтекст на доктрината Монро, употребена от Съединени американски щати за интервенция в Латинска Америка. Премахването на Мадуро се възприема като алегорична правдивост за милиони венецуелци, само че без дълбоки промени на силовия уред и институциите, рискът от възпроизвеждане на остарели репресивни модели остава висок.
Междувременно, във Венецуела не престават всеобщи, само че разпокъсани демонстрации – едни честват, други стачкуват против „ американската окупация “. Преходното държавно управление води ускорени договаряния с Вашингтон за поетапно освобождение на петролни наказания. В Съединени американски щати се води спор по отношение на метода, по който е осъществено отвеждането на Мадуро, а правозащитни организации приканват новите управляващи да подсигуряват неотложно освобождение на политическите пандизчии и да позволен интернационалните наблюдаващи. Колумбия и Бразилия упорстват за явен календар за свободни и следени избори, предупреждавайки за риск от районна неустойчивост, в случай че процесът се схване като „ чиста промяна на елити под външен напън “. Повече за правосъдния развой против някогашния президент може да прочетете в обвързвана публикация.
