Арес е най-верният ми приятел, той ме разбира. Когато съм

Арес е най-верният ми другар, той ме схваща. Когато съм страдал, той е страдал с мен, когато се веселя, той също се радва. За него бих направил всичко. С тези думи незрящият Живко Велков от Бургас разказва своето куче-водач, което през последните 10 години е неразделно до него.

Днес Арес е на 11 години, мъчно преносим е, страда от сърдечни и ставни болести. Лечението му коства скъпо, а като прибавим разноските за храна, вътрешно и външно обезпаразитяване, разчистване на жлези… сумата става непостижима за стопанина му, който претърпява със скромната си инвалидна пенсия.

Живко губи зрението си преди 20 години, когато е едвам шести клас. Получава Арес от фондация " Очи на четири лапи ", само че за разлика от множеството страни като Германия, Франция, Англия и Русия, където учебните заведения за кучета-водачи са със стогодишна история, в България всички разходи са за сметка на ползвателя.

Практиката е такава, че към всяко куче-водач може да се причисли така наречен " спонсор ", който да оказва помощ с разноските за храна и ветеринар. За Арес този " спонсор " е петролната рафинерия " Лукойл ", която обаче е помогнала еднократно преди години и с това са завършили нейните задължения.

Доведен до ръба на отчаянието, Живко се свърза с Burgas24.bg , с цел да обърне внимание на казуса, който касае освен него, само че и всички в неговото състояние.

" Апелът ми е към община Бургас, която не е бедна община. Нека да се ангажира с храната и лекуването на кучетата-водачи и да ни отърве от този непостижим товар. До скоро в Бургаска област е имало три такива кучета, сега е единствено моето ", отбелязва Велков.

Вижте историята му в нашето видео!

Ако желаете да помогнете на Живко, може да се свържете с него на телефон: 0879/458431.

За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.