Арън Соркин e един от най-известните сценаристи на Холивуд -

Арън Соркин e един от най-известните сценаристи на Холивуд - минал през " Добри момчета ", създавайки собственоръчно всички епизоди на " Западно крило " и спечелвайки " Оскар " за кино лентата за " Социалната мрежа ", където описа майсторски за основаването на Facebook. Соркин е необятно прочут с извънредно наситените си с тирада сюжети, където, обратно на правилото за най-малко думи в киното, резултатът се търси таман в комплицирани словесни противоборства (вероятно най-известното е в речта на Джак Никълсън от " Добри момчета ".) Ето какво съобщи топ сценаристът за " The Talks ".

- Как се настройвате преди да се седнете да пишете?
- Способен да пиша единствено, когато съм в положително въодушевление. Дъщеря ми е в тинейджърските си години и в случай че има някакъв проблем - нещо в учебно заведение, или просто някаква тийн драма - тогава съм навън за целия ден. Не съм кадърен да напиша нито ред. Когато пишех " Западно крило " с тогавашната ми брачна половинка правехме по този начин: при положение, че сутринта имахме някакво напрежение, просто й споделях по телефона, до момента в който карах към работа: " Слушай, знам че си ми ядосана, само че може ли да се сдобрим сега, тъй като имам да пиша идващ епизод? "
- И какво споделяше тя?
- Отнасяше се с схващане. Казваше ми: " Добре, всичко е наред, карай си живота ". Така че, да, нямам потребност да пострадвам или да бъда унизен, с цел да се предизвиквам да пиша.
- Дори в случай че се постанова да напишете някоя изключително мрачна сцена?
- Обикновено ми е елементарно да пиша сходни. Но постоянно съм изключително благополучен, когато я приключа. Когато бях млад си мислех следното: " Идвам от бяло семейство от горната междинна класа - безусловно функционално семейство. А това е ужасна рецепта за едно положително писане. Но бърках - тогава не разбирах изобщо концепцията за фамилията. Така или другояче обаче, с цел да пишеш не ти е нужна болката, през която минават хора като Юджийн О`Нийл.
- Той не беше ли споделил, че писането за него е почивка от живота?
- (Смее се). Писането на сюжети е следното нещо. Все едно да отидеш на вечеря и да кажеш: " Аз ще съм единственият, който ще приказва в продължение на два часа и 12 минути и ще ви опиша една история, която ще ви завладее задоволително, че да не ви пречи това, че единствено аз приказвам. " За да пишеш сюжети би трябвало да имаш много непоклатимо его.
- Откъде мислите, че егото идва?
- Не знам, не е ли част от ДНК-то?
- Така ли е при вас?
- По-важният въпрос е следният: по какъв начин егото съжителства с възприятието за неустановеност в едно и също време. Така най-малко е при мен. Имам нужното его, което ме кара да мисля, че мога да развличам гостите на една вечеря за два часа и 12 минути, само че животът ми е изтъкан от въпроса дали в последна сметка съм съумял или не. И когато не ми се получава, се усещам извънредно. Кое е най-лошото нещо, което може да се случи на един публицист? Да имаш концепция, която извънредно доста да искаш да бъде преведена вярно на екран. Това за мен е въпрос на живот и гибел. И когато се проваля усещам, че животът ми няма смисъл и изобщо няма за какво някой да желае да бъде другар с мен, сходни неща.
- Вие сте необятно прочут с една от най-дълтите и хубави речи в киното - тази на Джак Никълсън, в която той изкрещява: " Ти не можеш да понесеш истината " в " Добри момчета ". Как я написахте тогава?
- Винаги съм обичал правосъдни драми по следната причина: залогът постоянно е явен, както и трудностите към задачата. Има правосъдни заседатели, които въплъщават самата публика на кино лентата. Те знаят тъкмо толкоз малко, колкото публиката на кино лентата. Затова и постоянно ми е малко необичайно, когато критиците кажат, че употребявам прекалено много думи във филмите си. Хубавите неща са постоянно дълги.
Преведе от The Talks: Райко Байчев