Арабският език не е просто думи – той е поезия,

„ Арабският език не е просто думи – той е лирика, музика, философия. Всяка писмен знак диша история. “
Така стартира нашият диалог с Лени – младо момиче с блестящо наличие в обществените мрежи, което въодушевява с любознанието и любовта си към света. Тя е инфлуенсърка, която не гони сензации, а смисъл – и го намира в най-неочакваното място: в арабистиката.

Докато други избират по-познати и " лесни " специалности, Елекса потегля по пътя на арабския език и просвета, привлечена от мистиката, музикалността и хубостта, които носят. „ Първо ме заплени писмеността – като изкуство, всяка писмен знак има душа. После пристигнаха думите, смисъла им, методът, по който хората мислят посредством тях. “

Тя признава, че въпреки към момента да не е била в нито една арабска страна, усеща дълбока и същинска връзка с този свят. Вдъхновява се от всичко обвързвано с арабската просвета – от музиката и поезията, през изкуството, кухнята и традициите, до метода, по който хората показват почитание и страсти. „ Има нещо извънредно красиво в метода, по който арабите приказват за любовта, за фамилията, за вярата. Това е просвета, в която думите имат тежест и сърце. “

За Елекса ученето на езика не е просто научен развой – то е пътешестване във вътрешността. Тя споделя, че посредством арабистиката открива нови пластове на себе си – самообладание, внимание към детайла, почитание към особеното. „ Да учиш непознат език е като да се влюбиш – изисква отдаденост, само че те прави по-богат. “

Разговорът с нея е спокоен, откровен и бездънен. Зад красивите фотоси и усмивки в обществените мрежи стои младеж, който търси смисъл, не лайкове. Елекса има вяра, че любовта към знанието и към културите, които не познаваме, е това, което може да направи света по-добър.

„ Арабският ме учи на примирение и почитание. На това, че колкото и да сме разнообразни, всички носим една и съща потребност – да бъдем разбрани. “

„ Всеки език е обич. Но арабският е обич, изказана с лирика. “

Освен че споделя пристрастеността си към езика и културата, Елекса размишлява и за това по какъв начин ученето на нещо „ друго “ трансформира индивида от вътрешната страна – прави го по-толерантен, по-осъзнат, по-любопитен към света.

Интервюто с нея е диалог за фантазиите, за вдъхновението и за това по какъв начин едно момиче може да трансформира любознанието си в задача – да демонстрира, че същинската обич към нещо не изисква безусловно да си бил там, а да го чувстваш с цялото си сърце.

То е покана да погледнем на езика като на мост, а не като на преграда – и да си спомним, че от време на време човек може да обича една просвета, даже без в никакъв случай да е бил там. Защото същинската обич няма потребност от разстояние – единствено от сърце.