Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите

Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите в Османската империя. Избухва прибързано на 20 април в Копривщица и е проведено от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е несполучливо, то съставлява самобитен връх на българското националноосвободително придвижване. Днешните оценки са, че въстанието, въпреки и незавършило с боен триумф, реализира друга своя съществена цел – политическата, защото националният протест за самостоятелност намира мощен отзив в Западна Европа и изключително в Русия.

Въстанието е квалифицирано в разстояние на едвам 1-2 месеца, с което се изясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от обособени деятели на БРЦК, то не е подкрепено от нито една външна мощ и в последна сметка е резултат от напъните на неколцина апостоли. По-сериозна подготовка за протест била осъществена единствено в IV и I окръг.

Единствено в IV окръг под управлението на Георги Бенковски била основана непрекъснато настояща въстаническа милиция , контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела усещане на локалните мюсюлмани и на османските управляващи. Сигурна информация за „ предприятието “ обаче те получили едвам след Оборище от участник в събранието – Ненко Терзийски от Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на „ мирната парадайса “. При опит да бъде хванат Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил погубен, а в градчето била открита революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище популярното „ Кърваво писмо “. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който минал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище единствено за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.

Още следобеда на същия ден (20 април) Георги Бенковски, съгласно с решението от Оборище за отбягване на неуспех, оповестил прибързано началото на българското въстание . Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло отрицателно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите условия. Предателството заплашвало с неуспех грижливо построената организация, както и психическата подготовка на народа за обезверени и решителни дейности. Избухването на въстанието в IV окръг довело до всеобщи арести на комитетски дейци в другите окръзи, стремително активизиране на нередовни турски елементи (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.

Подготовката на въстанието е осуетена от османските управляващи. Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е подложен под наблюдаване. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прекачване на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и други

Според българската историография починалите са към 30 000 души, до момента в който съгласно външни откриватели броя на жертвите е не повече от 15 000 души. Руският консул в Одрин Алексей Церетелев счита, че по време на въстанието са разрушени към 200 села с общо население повече от 75 000 души, част от които са избити, а други са прогонени.

Калъчевият мост в Копривщица, от където е даден първият изстрел по време на Априлското въстание