Априлското въстание от 1876 г. е едно от най-значимите събития

Априлското въстание от 1876 година е едно от най-значимите събития в българското националноосвободително придвижване против османската власт.

То е проведено от Български революционен централен комитет (БРЦК) за извоюване на политическа независимост.

Подготовката стартира в края на 1875 година, а решаваща роля има събранието в местността Оборище, извършено през април 1876 година, където се взема решение за въстание. Българските земи са разграничени на четири революционни окръга – Търновски, Сливенски, Врачански и Пловдивски (наричан още Четвърти окръг).

Въстанието избухва прибързано на 20 април 1876 година (стар стил) в Копривщица, когато Тодор Каблешков афишира началото му с така наречен „ Кърваво писмо “. Основен център на въстанието става Панагюрище, където началник е Георги Бенковски. Въстанието обгръща елементи от Средна гора, Родопите и Северна България.

Османската власт реагира бързо и грубо. В потушаването вземат участие постоянна войска и башибозук. Особено трагични са събитията в Батак, където са избити хиляди мирни поданици – събитие, останало в историята като Баташкото кръвопролитие.

Макар да е потушено до края на май 1876 година, въстанието провокира мощен интернационален отзив. Европейската общност научава за жестокостите с помощта на публицисти като Джануариъс Макгахан и дипломати като Юджийн Скайлър. Това способства за възходящия напън върху Османската империя и основава предпоставки за Руско-турската война (1877–1878), довела до Освобождението на България.

Априлското въстание остава в историята като знак на саможертвата и устрема към независимост на българския народ! Поклон пред героите на България!