Днес се навършват 151 години от залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче
Апостолът на свободата – Васил Левски е арестуван на 27 декември преди 151 години.
Неговото задържане е резултат от поредност от трагични събития, разиграли се в Къкринското ханче. В националната история то ще остане като едно от най-черните места. Именно тук на 27 декември 1872 година е хванат Апостолът на свободата от турските заптиета. Ханчето е ситуирано на края на селото в гориста околност. Неговият ханджия е Христо Цонев по прякор Латинеца, съмишленик на Левски. Водачът на българската национална гражданска война отсяда там на 26 декември 1872 година, той е съпровождан от своя сподвижник Никола Цвятков. Малко преди да дойдат те се срещат по пътя с турска конна полиция. Нейният шеф се усъмнява в аргументите за пътуването на Левски, който твърдял, че отивал да нагледа лозето си, и осведоми за подозрителните пасажери своето по-висше шефство. Организирана е хайка и заптиетата обкръжават ханчето рано сутринта на идващия ден. „ Левски сграбчва своя револвер и револвера на Христо Цонев, който го е приютил. Апостолът потегля да бяга през задното помещение, от там през конюшнята излиза на двора, мислейки, че няма да се натъкне на заптиета, само че те са на всички места. Левски няма къде да се скрие, пробва се да прескочи ограда, прострелва един от гонителите си, само че е хванат “, описа за разигралите се бурни събития уредникът на музея „ Къкринско ханче “.
Ханчето е изплатено по-рано и се употребява от революционните дейци като място за секрети срещи и по време на пътуванията на апостолите из страната. Съдържател на ханчето е довереният на организацията Христо Цонев – Латинеца.
Левски минава през Къкрина, с цел да събере документи на тайния революционен комитет, които да изнесе по-късно в Румъния. След обира на турската хазна в Арабаконашкия проход в края на септември 1872 година, турските управляващи стартират всеобщи арести на хора, обвинени за връзки с революционните комитети. Голям брой от членовете на комитетите в Тетевен, Орхание, Етрополе и Ловеч са арестувани. При разпитите Димитър Общи прави самопризнания, които улесняват проверяващите турски управляващи и скоро те влизат в следите на Апостола. Затова Левски, с цел да предотврати окончателния неуспех на революционната организация, отпътува за Ловеч, с цел да резервира архивите на организацията и да ги придвижи в Румъния.
Призори на 27 декември в ханчето в село Къкрина Васил Левски, дружно с Никола Цвятков и Христо Цонев – Латинеца са задържани от особено изпратена група заптиета.
Известен мит споделя, че при опита си за бягство Апостолът се оплел в оплитам на ханчето, не съумял да избяга, и по тази причина попада в ръцете на турците, само че тази версия към момента е противоречива измежду историците.
Истината за това какво тъкмо се случило в Къкринското ханче разказва персонално самият Васил Левски. В протоколите от разпитите на Извънредната комисия са записани показанията на Апостола, в които той споделя следното:
Въпрос: Как ви заловиха?
Отговор на Левски: Към 10 часа сутринта по турски (около 4-5 нашенски), когато излязох на открито, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката индивида, който ме хвана (това е Юсеин Бошнак, лидерът на групата заптиета, изпратена да го арестува). После започнах (опитах се) да тичам, обаче държащият не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата (и) аз паднах там. Заловиха ме... "
Впоследствие, след обесването на Апостола, Никола Цвятков и ханджията Христо Цонев са освободени, а точно Цвятков споделя версията по какъв начин Апостолът хукнал да прескочи оплитам, само че закачил крачола си или цървулите си, и по този начин не съумял да избяга.
Задържаните са изпратени първо в Търново, а от там – в София. Извънредната следствена комисия изземва функционалностите на съд и осъжда Васил Левски на гибел. Апостолът е обесен на 18 февруари 1873 година в покрайнините (тогава) на София. Днес на мястото на обесването е повдигнат монумент на Апостола.
По-късно Къкринското ханче запустява, а след това претърпява и пожар. През 1901 година проф. доктор Параскев Стоянов прави на място архитектурни заснемания по оживелите след пожара основи, и благодарение на дарения ловчанлии слагат паметна плоча на мястото, където е хванат Апостола.
През 1924 година в с. Къкрина е учреден специфичен комитет за да се наберат средства за възобновяване на ханчето. Парите са събрани едвам за две години и през 1926 година стартира построяването му отначало. През 1931 година с публична гала ханчето е превърнато в музей.
Неговото задържане е резултат от поредност от трагични събития, разиграли се в Къкринското ханче. В националната история то ще остане като едно от най-черните места. Именно тук на 27 декември 1872 година е хванат Апостолът на свободата от турските заптиета. Ханчето е ситуирано на края на селото в гориста околност. Неговият ханджия е Христо Цонев по прякор Латинеца, съмишленик на Левски. Водачът на българската национална гражданска война отсяда там на 26 декември 1872 година, той е съпровождан от своя сподвижник Никола Цвятков. Малко преди да дойдат те се срещат по пътя с турска конна полиция. Нейният шеф се усъмнява в аргументите за пътуването на Левски, който твърдял, че отивал да нагледа лозето си, и осведоми за подозрителните пасажери своето по-висше шефство. Организирана е хайка и заптиетата обкръжават ханчето рано сутринта на идващия ден. „ Левски сграбчва своя револвер и револвера на Христо Цонев, който го е приютил. Апостолът потегля да бяга през задното помещение, от там през конюшнята излиза на двора, мислейки, че няма да се натъкне на заптиета, само че те са на всички места. Левски няма къде да се скрие, пробва се да прескочи ограда, прострелва един от гонителите си, само че е хванат “, описа за разигралите се бурни събития уредникът на музея „ Къкринско ханче “.
Ханчето е изплатено по-рано и се употребява от революционните дейци като място за секрети срещи и по време на пътуванията на апостолите из страната. Съдържател на ханчето е довереният на организацията Христо Цонев – Латинеца.
Левски минава през Къкрина, с цел да събере документи на тайния революционен комитет, които да изнесе по-късно в Румъния. След обира на турската хазна в Арабаконашкия проход в края на септември 1872 година, турските управляващи стартират всеобщи арести на хора, обвинени за връзки с революционните комитети. Голям брой от членовете на комитетите в Тетевен, Орхание, Етрополе и Ловеч са арестувани. При разпитите Димитър Общи прави самопризнания, които улесняват проверяващите турски управляващи и скоро те влизат в следите на Апостола. Затова Левски, с цел да предотврати окончателния неуспех на революционната организация, отпътува за Ловеч, с цел да резервира архивите на организацията и да ги придвижи в Румъния.
Призори на 27 декември в ханчето в село Къкрина Васил Левски, дружно с Никола Цвятков и Христо Цонев – Латинеца са задържани от особено изпратена група заптиета.
Известен мит споделя, че при опита си за бягство Апостолът се оплел в оплитам на ханчето, не съумял да избяга, и по тази причина попада в ръцете на турците, само че тази версия към момента е противоречива измежду историците.
Истината за това какво тъкмо се случило в Къкринското ханче разказва персонално самият Васил Левски. В протоколите от разпитите на Извънредната комисия са записани показанията на Апостола, в които той споделя следното:
Въпрос: Как ви заловиха?
Отговор на Левски: Към 10 часа сутринта по турски (около 4-5 нашенски), когато излязох на открито, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката индивида, който ме хвана (това е Юсеин Бошнак, лидерът на групата заптиета, изпратена да го арестува). После започнах (опитах се) да тичам, обаче държащият не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата (и) аз паднах там. Заловиха ме... "
Впоследствие, след обесването на Апостола, Никола Цвятков и ханджията Христо Цонев са освободени, а точно Цвятков споделя версията по какъв начин Апостолът хукнал да прескочи оплитам, само че закачил крачола си или цървулите си, и по този начин не съумял да избяга.
Задържаните са изпратени първо в Търново, а от там – в София. Извънредната следствена комисия изземва функционалностите на съд и осъжда Васил Левски на гибел. Апостолът е обесен на 18 февруари 1873 година в покрайнините (тогава) на София. Днес на мястото на обесването е повдигнат монумент на Апостола.
По-късно Къкринското ханче запустява, а след това претърпява и пожар. През 1901 година проф. доктор Параскев Стоянов прави на място архитектурни заснемания по оживелите след пожара основи, и благодарение на дарения ловчанлии слагат паметна плоча на мястото, където е хванат Апостола.
През 1924 година в с. Къкрина е учреден специфичен комитет за да се наберат средства за възобновяване на ханчето. Парите са събрани едвам за две години и през 1926 година стартира построяването му отначало. През 1931 година с публична гала ханчето е превърнато в музей.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ