АПИ трябва да създаде звено, което да обработва сигналите, да открива и оценява пътищата с най-висок риск
АПИ би трябвало да сътвори звено, което да обработва сигналите, да открива и прави оценка пътищата с най-голям риск.
Данни на нашия Институт демонстрират, че годишно в 40 на 100 от злополуките със починали повода е в неприятния път. И да - водачът е позволил неточност, само че изискванията на пътя са го довели до тази неточност. От над 480 починали за 2024 година единствено един единствен случай имаме поради алкохол и още един поради дрога. А към 190 души за изгубили живота си поради рискови пътища. И в този момент, когато всички скърбим за 12-годишната Сияна, уповавам се, че виждаме положението на правата от Луковит до Плевен, където почина детето. Това е път, който има извънредно доста дефицити - противоположни завои, неравности, липса на маркировка, липса на предпазни системи... Целият път е злепоставен. Давани са десетки сигнали до Агенция " Пътна инфраструктура " (АПИ) за проблеми, свързани тъкмо с този път, може би и тъкмо с този съответен сектор сред селата Радомирци и Телиш. Оттам минават камиони по направлението София-Русе, пращани са сигнали от транспортни компании, от жители, давали сме и ние от Института, разбирам, че е имало и от полицията в Плевен. Затова употребявам случая да осведомявам освен вашите читатели, а и самия районен министър Иван Иванов, че огромният проблем на АПИ е, че организацията получава подобен голям брой сигнали за нередности по републиканската пътна мрежа, че не е в положение да реагира на нито един.
Когато ти дневно получаваш повече от 30-40 сигнала, по какъв начин да се ориентираш към кой сектор да се насочиш, с цел да го обезопасиш. Пари няма, с цел да се решат даже 1 % от всички сигнали. Какво да се направи? Ние от Института от дълго време настояваме АПИ да сътвори звено, което да обработва тези сигнали, да ги приоретизира на база оценка на риска и на тази база да се насочва финансовият запас, с цел да може да се обезопасяват местата с висок риск. Досега, в случай че ние имахме такава методология, тази права, на която стана злополуката със Сияна, щеше от дълго време да е светнала в алено и от АПИ да се реагирали. Освен това настояваме тази информация да е обществена. Това е толкоз елементарен метод, даже не би трябвало да се усилва щатът на АПИ, с цел да се образува такова звено, там има цяла дирекция " Пътна сигурност ".
Ако работят с подобен метод и в тази тенденция, тогава няма да приказваме за оставки, а ще приказваме, че има държавна политика и сме съгласни с нея, тъй като не можем да обезопасим всички региони, а единствено там, където са най-опасни. И когато стане злополука на друго място, което не било оценено като проблематично, можем да го приемем като инцидентно събитие и да не търсим отговорност в пътна организация. Защото няма страна или пътна организация в никоя страна по света, която да разполага с запас да оправи всички проблематични точки по пътищата. Включително и в Швеция, и в Швейцария има недостиг на запаси.
Богдан Милчев
Данни на нашия Институт демонстрират, че годишно в 40 на 100 от злополуките със починали повода е в неприятния път. И да - водачът е позволил неточност, само че изискванията на пътя са го довели до тази неточност. От над 480 починали за 2024 година единствено един единствен случай имаме поради алкохол и още един поради дрога. А към 190 души за изгубили живота си поради рискови пътища. И в този момент, когато всички скърбим за 12-годишната Сияна, уповавам се, че виждаме положението на правата от Луковит до Плевен, където почина детето. Това е път, който има извънредно доста дефицити - противоположни завои, неравности, липса на маркировка, липса на предпазни системи... Целият път е злепоставен. Давани са десетки сигнали до Агенция " Пътна инфраструктура " (АПИ) за проблеми, свързани тъкмо с този път, може би и тъкмо с този съответен сектор сред селата Радомирци и Телиш. Оттам минават камиони по направлението София-Русе, пращани са сигнали от транспортни компании, от жители, давали сме и ние от Института, разбирам, че е имало и от полицията в Плевен. Затова употребявам случая да осведомявам освен вашите читатели, а и самия районен министър Иван Иванов, че огромният проблем на АПИ е, че организацията получава подобен голям брой сигнали за нередности по републиканската пътна мрежа, че не е в положение да реагира на нито един.
Когато ти дневно получаваш повече от 30-40 сигнала, по какъв начин да се ориентираш към кой сектор да се насочиш, с цел да го обезопасиш. Пари няма, с цел да се решат даже 1 % от всички сигнали. Какво да се направи? Ние от Института от дълго време настояваме АПИ да сътвори звено, което да обработва тези сигнали, да ги приоретизира на база оценка на риска и на тази база да се насочва финансовият запас, с цел да може да се обезопасяват местата с висок риск. Досега, в случай че ние имахме такава методология, тази права, на която стана злополуката със Сияна, щеше от дълго време да е светнала в алено и от АПИ да се реагирали. Освен това настояваме тази информация да е обществена. Това е толкоз елементарен метод, даже не би трябвало да се усилва щатът на АПИ, с цел да се образува такова звено, там има цяла дирекция " Пътна сигурност ".
Ако работят с подобен метод и в тази тенденция, тогава няма да приказваме за оставки, а ще приказваме, че има държавна политика и сме съгласни с нея, тъй като не можем да обезопасим всички региони, а единствено там, където са най-опасни. И когато стане злополука на друго място, което не било оценено като проблематично, можем да го приемем като инцидентно събитие и да не търсим отговорност в пътна организация. Защото няма страна или пътна организация в никоя страна по света, която да разполага с запас да оправи всички проблематични точки по пътищата. Включително и в Швеция, и в Швейцария има недостиг на запаси.
Богдан Милчев
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ