Апетитът за енергия на изкуствения интелект вече се превръща в

Апетитът за сила на изкуствения разсъдък към този момент се трансформира в проблем от световен мащаб. Докато милиарди долари вложения зареждат развиването на AI, инфраструктурата, която стои зад него – големите центрове за данни – стартира да натиска лимитите на енергийните и водните запаси.

Един от най-ясните образци за това идва от щата Джохор в Малайзия, който тихомълком се трансформира в един от най-бързо растящите хъбове за центрове за данни на територията на Югоизточна Азия. С население от към 4 млн. души районът към този момент притегля планове за милиарди от колоси като Гугъл, Microsoft и китайската компания зад TikTok – ByteDance. Евтината земя, близостта до финансовия център Сингапур и държавните тласъци трансформират Джохор в магнит за промишлеността, написа CNBC.

В момента щатът разполага с към 580 мегавата потенциал на центрове за данни. Плановете обаче плануват нарастване от съвсем 10 пъти – задоволително за зареждането на близо 5,7 млн. семейства на час. Според Kenanga Investment Bank до 2035 година електропотреблението на малайзийските центрове за данни може да доближи 20% от цялото енергийно произвеждане на страната.

За да се оправи с търсенето, държавното управление възнамерява построяването на 6 до 8 гигавата нови газови мощности. Но макар че природният газ е по-чист от въглищата (43% от електричеството в Малайзия през 2023 г.), несъразмерната взаимозависимост от него влиза в спор с задачата за въглеродна индиферентност до 2050 година

Заедно с силата, различен сериозен запас е водата. Един 100 MW център употребява приблизително 4,2 млн. литра на ден за изстудяване – колкото хиляди семейства. Джохор към този момент изпитва дефицит и разчита на доставки от Сингапур, заради което се постанова построяването на три нови язовира и пречиствателни станции.

Центровете за данни са гръбнакът на цифровата стопанска система – без значение дали става въпрос за електронна търговия, обществени мрежи или банкиране. Но условията на генеративния AI форсират експанзията им. По данни на МВФ електропотреблението на центровете за данни към този момент е съпоставимо с това на Германия и Франция, а някои прогнози сочат, че до 2027 година AI инфраструктурата може да употребява 4 до 6 пъти повече вода от цяла Дания.

В Съединени американски щати – най-големия пазар за центрове за данни – администрацията на Доналд Тръмп стартира „ America’s AI Action Plan “ за ускорение на разрешителните процедури и унищожаване на екологични регулации. Анализ на Carnegie Mellon и North Carolina State University предвижда, че до 2030 година сметките за ток на американците ще набъбнат с 8%, а излъчванията от енергийния бранш – с 30% поради растежа в центровете за данни и крипто копаенето.

Малайзия към този момент готви личен „ Sustainable Data Centre Framework “, който би трябвало да започва през октомври. Плановете включват по-високи цени за вода, тласъци за потребление на рециклирана вода и ускорено развиване на възобновими източници. Обсъжда се и нуклеарната сила като решение за бъдещия недостиг.

Сингапур, който през 2019 година наложи тригодишен мораториум върху нови центрове за данни поради енергийния напън, към този момент работи по „ Green Data Centre Roadmap “, само че растежът остава по-умерен в съпоставяне със прилежаща Малайзия.

„ Няма неизбежни приложения на AI. Дали ще реализираме въглеродна индиферентност, е въпрос на избор “, разяснява пред CNBC самостоятелният откривател Джонатан Кумий. „ Няма причина фирмите за центрове за данни да не зареждат експанзията на AI с сила от нулеви излъчвания. Няма и причина да изоставяме климатичните цели, единствено тъй като AI се показва като наложителен приоритет. “