Връщат делото на пловдивския ученик, уличен, че е замесен с Ислямска държава
Апелативният профилиран углавен съд анулира напълно присъдата на пловдивския възпитаник, който бе махленски, че е забъркан с “Ислямска страна " и на чийто таван бяха открити взривни вещества, съобщи кореспондент на Plovdiv24.bg. Делото се връща за ново разглеждане от различен правосъден състав от стадия на разпоредително правосъдно съвещание. Решението е дефинитивно.
Подсъдимият е бил приет за отговорен за закононарушение, като на неустановена дата през м. януари 2019 година до 05.06.2019 година, в Пловдив като малолетен, само че откакто е могъл да схваща свойството и смисъла на действието и да управлява постъпките си, за да сътвори ужас и боязън в популацията, е направил закононарушение по Наказателен кодекс, като е придобил и държал взривни субстанции и пиротехнически произведения, без да има за това съответно позволение.
Той бе наказан на шест месеца отнемане от независимост, осъществяването на което е отсрочено за изпитателен период от една година.
Ученикът от елитна пловдивска гимназия бе арестуван, откакто родителите му сами подадоха сигнал в ДАНС. Те са се усъмнили в странното му държание.
Според държавното обвиняване, от чат кореспонденцията на подсъдимия и декларираното от него, че се доставя с експлозиви и прави тренировки, както и от проявения дълготраен интерес и шерването на терористичната идеология на “Ислямска страна " се открива, че държането без позволение на взривни субстанции е стимулирано от специфична цел, а точно – да сътвори ужас и боязън в популацията.
Защитникът на подсъдимия обаче смята, че първоинстанционната присъда е незаконосъобразна, защото не са налице безспорни доказателства за справедлива и субективна съставомерност на действието.
Подчертава, че съдът безпричинно е изключил част от експертните изводи, които имат отношение към субективната страна на действието, защото откриват, че в съзнанието на подсъдимия не е имало мисъл за основаване на боязън и ужас у популацията. Намира, че обвиняването не е потвърдено по неоспорим метод. Моли за анулация на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде приет за невиновен и оневинен по предявеното му обвиняване.
В последната си дума подсъдимият също моли за признаването му за почтен по предявеното му обвиняване.
Апелативният профилиран углавен съд обаче смята, че първоинстанционният съд не е извършил главното си процесуално обвързване, като орган по управление и решение в правосъдната фаза на наказателното произвеждане, да стимулира мнение, в което да даде външен израз на вътрешното си разбиране по обстоятелствата и събитията, включени в предмета на разпоредителното съвещание, като по този метод вътрешното разбиране на съда стане притежание както на страните, по този начин и на всяка последваща инстанция, не се е произнесъл и с цялостен диспозитив. Ето за какво правосъдният акт не дава отговор на условията на закона.
На второ място, обжалваният правосъден акт е предписан при несъблюдаване на условието за гласност на съдопроизводството, като приета и обезпечена от Основния закон полезност /чл. 121, алинея 3 от Конституцията/, фундаментален принцип с повсеместен темперамент, закрепен и в процесуалния закон /чл. 20 НПК/.
Изискването за обществено гледане на делото е част от условието за правдивост на правосъдния развой, според практиката на Конституционния съд. Чрез публичността в границите на правосъдния развой се подсигурява и " друго право с фундаментално значение - правото на обществото да получава информация, респективно правото, свободата и задължението на медиите да популяризират информация от публично значение, според Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи.
Подсъдимият е бил приет за отговорен за закононарушение, като на неустановена дата през м. януари 2019 година до 05.06.2019 година, в Пловдив като малолетен, само че откакто е могъл да схваща свойството и смисъла на действието и да управлява постъпките си, за да сътвори ужас и боязън в популацията, е направил закононарушение по Наказателен кодекс, като е придобил и държал взривни субстанции и пиротехнически произведения, без да има за това съответно позволение.
Той бе наказан на шест месеца отнемане от независимост, осъществяването на което е отсрочено за изпитателен период от една година.
Ученикът от елитна пловдивска гимназия бе арестуван, откакто родителите му сами подадоха сигнал в ДАНС. Те са се усъмнили в странното му държание.
Според държавното обвиняване, от чат кореспонденцията на подсъдимия и декларираното от него, че се доставя с експлозиви и прави тренировки, както и от проявения дълготраен интерес и шерването на терористичната идеология на “Ислямска страна " се открива, че държането без позволение на взривни субстанции е стимулирано от специфична цел, а точно – да сътвори ужас и боязън в популацията.
Защитникът на подсъдимия обаче смята, че първоинстанционната присъда е незаконосъобразна, защото не са налице безспорни доказателства за справедлива и субективна съставомерност на действието.
Подчертава, че съдът безпричинно е изключил част от експертните изводи, които имат отношение към субективната страна на действието, защото откриват, че в съзнанието на подсъдимия не е имало мисъл за основаване на боязън и ужас у популацията. Намира, че обвиняването не е потвърдено по неоспорим метод. Моли за анулация на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде приет за невиновен и оневинен по предявеното му обвиняване.
В последната си дума подсъдимият също моли за признаването му за почтен по предявеното му обвиняване.
Апелативният профилиран углавен съд обаче смята, че първоинстанционният съд не е извършил главното си процесуално обвързване, като орган по управление и решение в правосъдната фаза на наказателното произвеждане, да стимулира мнение, в което да даде външен израз на вътрешното си разбиране по обстоятелствата и събитията, включени в предмета на разпоредителното съвещание, като по този метод вътрешното разбиране на съда стане притежание както на страните, по този начин и на всяка последваща инстанция, не се е произнесъл и с цялостен диспозитив. Ето за какво правосъдният акт не дава отговор на условията на закона.
На второ място, обжалваният правосъден акт е предписан при несъблюдаване на условието за гласност на съдопроизводството, като приета и обезпечена от Основния закон полезност /чл. 121, алинея 3 от Конституцията/, фундаментален принцип с повсеместен темперамент, закрепен и в процесуалния закон /чл. 20 НПК/.
Изискването за обществено гледане на делото е част от условието за правдивост на правосъдния развой, според практиката на Конституционния съд. Чрез публичността в границите на правосъдния развой се подсигурява и " друго право с фундаментално значение - правото на обществото да получава информация, респективно правото, свободата и задължението на медиите да популяризират информация от публично значение, според Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ