Апелативен съд току-що отмени глобата от 454 милиона долара на

Апелативен съд преди малко анулира санкцията от 454 милиона $ на щата Ню Йорк против Тръмп по " дело за машинация, в което няма жертви ".

На този стадий е много ясно, че главната предизборна тактика на демократите против Доналд Тръмп няма нищо общо с това, че Джо Байдън води рационална политическа акция. Вместо това те се пробват да победят Тръмп с поредност от явно политически координирани правосъдни каузи и наказателни обвинявания, надявайки се, че това ще изтощи ресурсите на Тръмп и възможни произлизащи от това присъди ще го опетнят в очите на гласоподавателите. Достатъчно е да се каже, че тази тактика не работи добре за тях - Байдън не води в анкетите от шест месеца.

И до момента в който има доста какво да се каже за съмнителния темперамент на повдигнатите против него обвинявания, въпросът беше емфатичен от неотдавнашното решение на апелативен съд в Ню Йорк да понижи гаранцията на Тръмп в процеса против него за гражданска машинация от 454 милиона $ на 175 $ милиона. Или по-скоро казусът е в това, което никой не споделя за този случай: това дело е такава цялостна полуда, че никой от легиона критици на Тръмп във и отвън корпоративните медии даже не се пробва да отбрани този случай всъщност.

Да обобщим: Тръмп взема заеми в продължение на няколко години, както имат табиет да вършат магнатите в региона на недвижимите парцели. За да получи утвърждение за тези заеми, банките вършат лична инспекция на финансите и способността на Тръмп да изплати заемите и вземат решение да му ги дадат. Тръмп връща заемите и всички получават облаги.

Въпреки това, щатът Ню Йорк, където актуалният основен прокурор Летиша Джеймс води акция за поста с безумната причина да осъди Тръмп, без даже да каже защо е отговорен, прегледа документите на тези заеми и упрекна Тръмп в лъжливо завишаване на цената на неговите активи, с цел да получи преференциални условия за заем. Те направиха това макар обстоятелството, че нито една банка не е обвинила Тръмп в непозволени дейности.

Делото беше решено от арбитър, който е чудноват като личност и професионално незапознат и спорен. В случая, в който Тръмп беше упрекнат в надуване на цената на активите си, в решението си арбитър Енгорон заключи, че Мар-а-Лаго, историческото имение на Тръмп върху 17 акра на брега на океана в сърцето на най-ексклузивния квартал в Америка, коства сред " 18 милиона $ и 27,6 милиона $ ".

Дори CNN не повярва на ниската оценка на Engoron за активите на Тръмп: " Експертите в региона на недвижимите парцели се съмняват по какъв начин съдията по измамите на Тръмп е оценил Мар-а-Лаго. " За тези, които имат вяра, че Тръмп е надул цената на активите си, с цел да получи заем - това не би го направило тъкмо неповторима фигура в света на бизнеса - преценката на Енгорон си остава неуместна.

Делото против Тръмп е, по думите на някогашния федерален прокурор Анди Маккарти, " дело за машинация, в което няма жертви на машинация ". Колегата на Маккарти от National Review Дан Маклафлин, който има десетилетия опит в правосъдни каузи за бизнес измами в Ню Йорк, отбелязва: " Идеята, че Тръмп е предизвикал вреди за половин милиард на кредиторите си, не минава теста за почтеност. Една в най-хубавия случай слаба доктрина за неправомерност не би трябвало да бъде трамплин за драконовско наказване ". (Трябва също по този начин да се означи, че макар че Маккарти и Маклафлин са десни, нито един от тях няма огромен афинитет към Тръмп.)

Този случай е толкоз явно политически стимулиран, че даже корумпираните медии в Америка не могат да го защитят: " Анализ на Асошиейтед прес за съвсем 70 години сходни случаи сподели, че казусът на Тръмп стои настрана: това е единственият открит огромен бизнес, който е бил застрашен от прекъсване без доказване на явни жертви и огромни загуби. "

От месеци насам диря някой прочут публицист или специалист, който е подготвен да напише действителна отбрана на решението на Енгорон против Тръмп. Освен шепа недомислени туитове от тълпата на #resistance, въобще не видях нищо значително. Въпреки че обръщам внимание на тези неща доста по-внимателно от множеството, явно не съм всезнаещ. Така че отидох на X и попитах дали някой е написал нещо значително в отбрана на решението на Енгорон всъщност. (Въпросът ми беше съвсем неотложно ретуитан от карикатуриста на " Дилбърт " и неортодоксален политически коментатор Скот Адамс, който има повече от милион почитатели, което му дава необятна популярност).

Досега най-близкото нещо, което открих, беше тази колонка в либертарианския юридически блог The Volokh Conspiracy. Професорът по право в Бъркли Орин Кер пази решението, като деликатно прочита какво е разрешено на страната тук. Въпреки това, даже той изпада в несъгласие по отношение на това дали делото е трябвало да бъде заведено и искрено декларира, че мнението му зависи от обстоятелството, че не е специалист по законодателството на Ню Йорк, и заключава: " Така че, в случай че решението е неверно и бъде анулирано, несъмнено нямам нищо срещу това. "

Е, в понеделник апелативен съд в Ню Йорк заключи, че мнението на Енгорон е доста неправилно и понижи гаранцията, която Тръмп би трябвало да показа, от 454 милиона $ на 175 милиона $. (Невероятно, само че законът на Ню Йорк диктува, че Тръмп би трябвало да заплати тази към момента неприлична сума, преди да може в допълнение да апелира решението).

В допълнение към намаляването на размера на гаранцията на Тръмп, апелативният съд също отхвърли решението на Енгорон, забраняващо на Тръмп да служи като началник или шеф на компания в Ню Йорк в продължение на три години, и заповедта, забраняваща на Доналд Тръмп-младши и Ерик Тръмп да служат като ръководители и шефове на компании в Ню Йорк в продължение на две години. Планът явно беше да се удари Тръмп с невероятна санкция, като в същото време се затрудни бизнеса на Тръмп по способи, които биха затруднили набирането на пари за заплащане на санкцията.

Дори съгласно доста ниските стандарти, избрани от другите обвинявания против Тръмп, това, което се случва, е ужасяващо. По-рано този месец Върховният съд постанови, че щатът Колорадо не може да забрани на Тръмп да взе участие в предварителните избори, като се базира на противоречивата 14-та корекция против бунтовниците. Фактът, че е имало протест в Капитолия на 6 януари 2021 година, не значи, че автоматизирано одобряваме, че това е сериозен опит за въстание, още по-малко, че Тръмп е бил наказан в съда за всяко закононарушение, обвързвано с него.

От самото начало това беше обезверен и кичозен опит да се спре Тръмп да взе участие в свободни избори, както и да се лишат от изборни права милиони гласоподаватели. Беше толкоз неприятно, че докара до единомислещо решение на Върховния съд. И въпреки всичко, през седмиците и месеците преди решението му, имаше десетки мнения от видимо съществени и високопоставени коментатори, които ни уверяваха, че едностранното решение на държавния секретар на Колорадо има здрава конституционна основа. Анти-Тръмп специалисти като Дейвид Френч и доста други в нетърпението си заложиха позиция по този случай вляво от очевидно прогресивните съдии от Върховния съд Кентанджи Браун Джаксън и Соня Сотомайор.

Колкото и смахнат да беше казусът с Колорадо, реакцията към него е поучително съпоставяне. В делото за гражданска машинация против Тръмп имаме очевидно привързан основен прокурор, който повдига обвинявания, и един-единствен арбитър, произнасящ безумна присъда.

Въпреки че порицанието на апелативния съд за решението на Енгорон е мощно удостоверение, че казусът е толкоз циничен, колкото наподобява, то надали е соломоновско по своята мъдрост. Реалността е, че индивидът, водещ в социологическите изследвания като идващ президент, към момента е застрашен от противниковата партия със скандална санкция, която намирисва на нарушаване на Осмата корекция по дело, което в никакъв случай не е трябвало да бъде завеждано.

Вероятно би трябвало да прибавим нарушаване на законния развой по Петата корекция, тъй като концепцията, че Тръмп би трябвало да заплати на страната 175 милиона $ за привилегията да продължи да апелира в съда, е нещо, за което съм уверен, че възкръсналият Джеймс Мадисън би ни споделил, че това е тъкмо неправда, която Хартата за правата се пробва да предотврати, тъкмо преди да почине за повторно, откакто разбере за съществуването на федерален налог върху приходите.

В последна сметка това, което в действителност е показателно, е, че до момента в който тълпата на " страна над партията " (инициатива на демократите за слагане на ползите на страната над партийните, бел. ред.) няма да отбрани това решение всъщност, те също по този начин не приказват намерено за извращаването на правораздаването. Те са удовлетворени да разрешат това да се случи с Тръмп, даже в случай че това подкопае самите основи на " върховенството на закона ", за което толкоз упорстват, че Тръмп заплашва като президент.

Е, хората виждат, че това не е доста кардинална позиция. И въз основа на социологическите изследвания гласоподавателите стигат до изцяло рационалното умозаключение, че Тръмп, макар всичките си обилни дефекти, е по-малка опасност от властващите, които нетърпеливо ще изкривят закона, с цел да подкопаят избори, които се опасяват, че не могат да завоюват всъщност.

За създателя

Марк Хемингуей е редактор в The Federalist, преди този момент е бил старши кореспондент в The Weekly Standard.

Превод и редакция: ни