Съдът във Варна наказа трима от престъпна група , свързана с наркотици
Апелативен съд – Варна задържа под стража двама упрекнати в принадлежност към незаконна група и закононарушения, свързани с опиати. На трети бе предписан домакински арест, оповестиха от пресслужбата на съда.
Окръжният съд във Варна е определил Х.П. да бъде арестуван, само че са липсвали законовите предпоставки за най-тежката мярка по отношение на останалите обвинени. П.П., С.Я. и Д.Ж. са били сложени под домакински арест с електронно наблюдаване. С митинг прокуратурата
изиска от Апелативния съд да задържи тримата.
Към наказателна отговорност са били привлечени четирима мъже.
Прокуратурата е възвела три обвинявания по отношение на тях: че са се сговорили да правят закононарушения, свързани с разпространяване на опиати за имотна облага; че в парцел във Варна, оборудван като оранжерия, са отглеждали 241 растения от рода на конопа и че държали за разпространяване над марихуана. При претърсванията на разнообразни обекти са били конфискувани близо 8 кг тревиста маса, везни, мобилни телефони и парични средства.
Представителят на Апелативната прокуратура изясни, че сред разглеждането на делата пред първата и въззивната инстанция са събрани и показани нови доказателства, които затвърждават тезата, че мъжете са съпричастни към незаконен сговор за осъществяване на наркопрестъпления. Сдружението е било структурирано, работило е интензивно и в нескончаем интервал, сочат разпитите на нови очевидци.
Адвокатите на тримата обвинени считат, че новосъбраните доказателства не заслужават доверие и не могат да поддържат догатката за съпричастността на подзащитните им. Освен това, няма заплаха да се укрият или извършат закононарушение.
Съставът на Апелативния съд смята, че с попълването на делото с спомагателни писмени и гласни доказателства, и със секретни информации за приложени специфични разследващи средства, може да се направи обосновано съмнение, че тримата са имали присъединяване в проведена незаконна група. Така се добавя обосноваността на съмнението за съпричастността им към другите две действия - развъждането на канабис и държането на марихуана за разпространяване. Въззивната инстанция напомни, че при разглеждането на каузи по ограничения за неотклонение законодателят не изисква доказателства за несъмнено и
изрично определяне на отговорно държание, а за достатъчност на материалите
за мотивиране на съмнение в съпричастност към закононарушението.
Макар да няма риск от укриване, действителна е заплахата обвинените да извършат закононарушение при по-лека мярка. Първо, против тях са предявени обвинявания за закононарушения, свързани с развъждане, държане и разпространяване на опиати. Престъпната група е експлоатирала оранжерия за развъждане на марихуана. От приложението на специфичните разследващи средства е видно, че незаконните действия са реализирани в нескончаем интервал. Свидетели са дали информация, че лица от групата са разпространявали наркотични субстанции.
За С.Я. съдът съобрази справката му за съдимост – за интервал от 2 години той е бил двукратно глобен за незаконни действия – с административно наказване „ санкция “ и с условна присъда за шофиране след приложимост на опиати. Сега разследваните закононарушения са осъществени в изпитателния период. Изградената настройка за неспазване на законите в страната е още един мотив, че при по-лека мярка той може да извърши закононарушение.
При съществуването на обосновано съмнение за авторството на действията и на действителна заплаха от осъществяване на закононарушение, Апелативният съд реши, че са изпълнени условията на закона за задържане на обвинените под стража.
По отношение на Д.Ж. обаче въззивната инстанция взе поради значими аргументи от обществен и медицински темперамент. В този случай домашният арест е съответен на здравословното положение на обвинения и на това, на дамата, с която той живее и от която чака дете. Втората по тежест мярка за процесуална насила ще ограничи опциите му за напредване, ще го обезпечи за потребностите на досъдебното произвеждане и ще го лиши от контакти с други обвинени или очевидци.
Съдебните актове, с които втората инстанция взе по отношение на П.П. и С.Я. мярка „ задържане под стража “ и „ домакински арест “ по отношение на Д. Ж., не подлежат на обжалване.
