Апелативен съд – Пловдив потвърди определение на Пловдивския окръжен съд,

Апелативен съд – Пловдив удостовери определение на Пловдивския областен съд, с което е взета мярка за неотклонение „ задържане под стража “ по отношение на И. Й., упрекнат за гибелта на две лица в злополука.

Окръжна прокуратура – Пловдив е повдигнала на И. Й., който е с турско и белгийско поданство, обвиняване за това, че на 13.07.2025 година, на автомагистрала „ Тракия “, с лека автомобил „ Фолксваген “, е нарушил разпоредбите за придвижване по пътищата, като се е движил в спешната лента.

Вследствие на това провокирал конфликт със спрял поради повреда автомобил, при който са починали мъж и жена. Семейството е изчаквало пътна помощ с включени спешни светлини и подложен триъгълник.

За закононарушението, в което е упрекнат, се планува наказване „ отнемане от независимост “ от пет до петнадесет години.

Апелативният съд приема за аргументиран изводът на окръжния съд, че съвкупната преценка на събраните досега по делото гласни и писмени доказателства, са задоволителни за съществуване на обосновано съмнение, че обвиненият е създател на инкриминираното действие, в което е упрекнат.

Налице е и другата причина за взимане на най-тежката мярка за неотклонение по отношение на И. Й., а точно – заплаха същият да се укрие. Както е отбелязал и окръжния съд обвиненият, въпреки и гражданин на Кралство Белгия, е с двойно поданство – има и турско такова, няма непрекъснат адрес и местожителство в страната и не е трудово зает тук, заради което при взимане на по-лека мярка за неотклонение от „ задържане под стража “, е налице действителна, а не хипотетична заплаха, да се укрие и по подобен метод да осуети наказателното гонене по отношение на него.

Този извод не се трансформира и от признатия като документално доказателство по делото контракт за наем на апартамент в гр. Пловдив.

Посочения в контракта адрес на жилището не трансформира обстоятелството, че обвиненият няма трайна връзка с Р България, защото не го обвързва в степен, която абсолютно да подсигурява, че няма да го напусне и да се укрие.

Не инцидентно законодателят е планувал преди всичко при установяване на мярката за неотклонение, публичната заплаха на закононарушението, която в тази ситуация е висока. Отделно от това, плануванаъа в закона тежка глоба за инкриминираното действие е също претекст за укриване, за отбягване на наказателната отговорност.

Определението на апелативния съд е дефинитивно.