В Пловдив решиха за полицаите, убили арестант
Апелативен съд – Пловдив удостовери определение на Окръжен съд – Стара Загора, с което е взета мярка за неотклонение " задържане под стража “ по отношение на полицейските чиновници Борис Тодоров и Димитър Иванов, на които е повдигнато обвиняване за това, че на 26.02.2025 година в Казанлък, в съучастничество като съизвършители, съзнателно умъртвили Даниел Кискинов в процеса на арестуването му за кражба на велосипед.
На всеки един от двамата е повдигнато обвиняване по чл.116, ал.1, т.2 и т.6, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 от Наказателен кодекс, наказуемо с “лишаване от независимост “ от 15 до 20 години, пожизнен затвор или пожизнен затвор без подмяна.
Съдът не възприе тезата на бранителите на Борис Тодоров и Димитър Иванов, че нямало доказателствена обезпеченост на повдигнатото им обвиняване.
Прие, че обвинителната теза има добра доказателствена основа, формирана от обясненията на Димитър Иванов, от комуникиращите с тях показания на очевидеца И. П., от констатациите на съдебномедицинските експертизи на потърпевшия и на обвинените, от експертирания звукозапис, който възпроизвежда удари от побоя и възклицанието " Убихте ме “ от страна на потърпевшия, от обстоятелството, че самите обвинени, а също очевидецът на първата част от случката св. А. не настояват някаква значима опозиция на убития, изискваща чрезмерна физическа мощ за преодоляването му. Заключи, че тези доказателствени източници извеждат съмнение за съпричастност на Борис Тодоров и Димитър Иванов към инкриминираното посягане срещу живота.
Отхвърли и различното предложение на отбраната за окачествяване на държанието на упрекнатите служители на реда като закононарушение по член 124 Наказателен кодекс.
Прие за безпричинно и възражението против обвиняването за съучастничество, като уточни, че двамата причинители са били един до друг при нанасяне на ударите, като са работили координирано и синхронно и няма наказателноправно значение кой е удрял повече и чий удар е бил решителен за съдбовните контузии.
Апелативният съд окачестви заплахата от укриване и осъществяване на закононарушение от страна и на двамата обвинени като действителна. Позова се на презумпцията по член 63, алинея 2, т. 3 Наказателно-процесуален кодекс, използвана при подготовка като процесната, и показа констатацията на окръжния съд, че данните по делото не я оборват. Посочи, че в противен случай – тези данни обрисуват посягане със забележителна социална заплаха, предстоящото високо наказване за което би могло да изиграе ролята на претекст за отклоняване от наказателно гонене.
Спря се и на сведенията за добросъвестно процесуално държание, открит обществен статус, фамилна ангажираност и грижи за деца на всеки от обвинените и откри, че не могат да обезвреждат разискваната двуаспектна заплаха.
Сподели мнението на проверяваната инстанция, че угрозата от укриване и осъществяване на закононарушение е толкоз интензивна към сегашния миг, че прави несъответствуващ в това число домашният арест.
Заключи, че обжалваните ограничения за неотклонение са взети при вземане предвид на всички условия по член 56, алинея 3 от Наказателно-процесуален кодекс и на задачите по член 57 Наказателно-процесуален кодекс, заради което са оптималните.
Определението на апелативния съд е дефинитивно.
На всеки един от двамата е повдигнато обвиняване по чл.116, ал.1, т.2 и т.6, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 от Наказателен кодекс, наказуемо с “лишаване от независимост “ от 15 до 20 години, пожизнен затвор или пожизнен затвор без подмяна.
Съдът не възприе тезата на бранителите на Борис Тодоров и Димитър Иванов, че нямало доказателствена обезпеченост на повдигнатото им обвиняване.
Прие, че обвинителната теза има добра доказателствена основа, формирана от обясненията на Димитър Иванов, от комуникиращите с тях показания на очевидеца И. П., от констатациите на съдебномедицинските експертизи на потърпевшия и на обвинените, от експертирания звукозапис, който възпроизвежда удари от побоя и възклицанието " Убихте ме “ от страна на потърпевшия, от обстоятелството, че самите обвинени, а също очевидецът на първата част от случката св. А. не настояват някаква значима опозиция на убития, изискваща чрезмерна физическа мощ за преодоляването му. Заключи, че тези доказателствени източници извеждат съмнение за съпричастност на Борис Тодоров и Димитър Иванов към инкриминираното посягане срещу живота.
Отхвърли и различното предложение на отбраната за окачествяване на държанието на упрекнатите служители на реда като закононарушение по член 124 Наказателен кодекс.
Прие за безпричинно и възражението против обвиняването за съучастничество, като уточни, че двамата причинители са били един до друг при нанасяне на ударите, като са работили координирано и синхронно и няма наказателноправно значение кой е удрял повече и чий удар е бил решителен за съдбовните контузии.
Апелативният съд окачестви заплахата от укриване и осъществяване на закононарушение от страна и на двамата обвинени като действителна. Позова се на презумпцията по член 63, алинея 2, т. 3 Наказателно-процесуален кодекс, използвана при подготовка като процесната, и показа констатацията на окръжния съд, че данните по делото не я оборват. Посочи, че в противен случай – тези данни обрисуват посягане със забележителна социална заплаха, предстоящото високо наказване за което би могло да изиграе ролята на претекст за отклоняване от наказателно гонене.
Спря се и на сведенията за добросъвестно процесуално държание, открит обществен статус, фамилна ангажираност и грижи за деца на всеки от обвинените и откри, че не могат да обезвреждат разискваната двуаспектна заплаха.
Сподели мнението на проверяваната инстанция, че угрозата от укриване и осъществяване на закононарушение е толкоз интензивна към сегашния миг, че прави несъответствуващ в това число домашният арест.
Заключи, че обжалваните ограничения за неотклонение са взети при вземане предвид на всички условия по член 56, алинея 3 от Наказателно-процесуален кодекс и на задачите по член 57 Наказателно-процесуален кодекс, заради което са оптималните.
Определението на апелативния съд е дефинитивно.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ