Апел да спрат клюките и теориите, свързани с личността на

Апел да спрат клюките и теориите, свързани с личността на Деян Мексиканеца издаде Ралица Асенова - майката на починалия Николай Златков. Думите й идват на фона на все по-често появяващите се изказвания, че Илиев има общо със гибелта на шестимата на Петрохан и под Околчица, измежду тях и Златков. Но не като убиец, а като " къртица ", сътрудник на ДАНС или като асистент на възможните им убийци.

" Всеки да остави на мира Деян! Не, не знам къде е, не знам какво се случва с него, не знам жив ли е или не! Знам обаче, че всички, които пишат и приказват за него, без значение какво – би трябвало да СПРАТ!

И тези, които пазят формалната безобразна версия за случилото се, и многото, които считат, че тази публична версия е една огромна неистина. Моля всички ви да замлъкнете и да спрете със спекулациите кой е Деян, какво знае, какво е направил, къде е и така нататък И отново дублирам: НЕ ЗНАМ НИЩО ЗА НЕГО. Единствено се надявам, че е съумял в действителност да се махне от тази безумна КОЧИНА! ", изригна Асенова.

И изясни в действителност:

Кой е Деян?

" Първо ще ви кажа кой не е! Той не е Мексиканеца! Няма подобен прякор и в никакъв случай не е имал. Той не е сътрудник на ДАНС. Той не е страхливец! Той не е изменник. Той не е съизвършител. Той не е нищо от това, което се изговори за него! ", написа още майката на Златков за първия очевидец на труповете на Дечо, Пламен и Ивайло пред хижата. 

" Деян е индивидът, който, в случай че го имаш в живота си, ще потърсиш първо него, в случай че имаш потребност от нещо. Той е приятелят, който всеки би желал да има в живота си. Той е постоянно отсреща с безмълвното си наличие, мощните си ръце и изключителните си качества на занаятчия – може да измайстори всичко, за което го помолиш. Той е правилният другар, който малко хора могат да имат в живота си.

Искам в този момент всички да пандизите очи и да си визиите, че сте на неговото място. Направете го, апелирам ви. Представете си, че сте разтревожени за най-близките си хора още от късно нощес, тъй като през нощта токът е спрял в целия регион и тъй като, изпращайки известия на най-близките си другари, те не ги получават. Рано сутринта решавате да тръгнете към хижата, доста обезпокоени по какъв начин въобще ще стигнете до нея, тъй като, като не ви подвигат, няма да могат и да ви вземат от прохода, както нормално – тъй като постоянно по този начин отивате горе, когато има сняг – някой от тях идва да ви вземе с моторната шейна или с джип, тъй като вашата кола е дребна, ниска и не може да се качи горе.

Взима ви часове, с цел да стигнете с колата си до такава степен, нищо че в естествени условия, без сняг, този път ще ви отнеме 30 минути. Стигате горе и виждате, че най-ценното място за вас гори. Да – за всички, които са били горе, тази хижа беше ВСИЧКО… дом, леговище, място, от което не искаш в никакъв случай да си тръгваш. Това място гори!
Тичаш като оглупял натам, влизаш вътре и заварваш пепел, гилзи и съсипия на дома, който ти е най-ценен, който е всичко за теб. Излизаш и тичаш, обикаляш, с цел да стигнеш до другия вход… и там… там намираш трима от приятелите си, подредени до кучешката барака, показно разстреляни!!!

Представете си всичко това, че го преживявате вие! Хубаво си го представете. Потопете се в чувството да видите другарите си, които предходния ден сте видели долу на чешмата и всичко е било наред – смяли сте се и сте си говорили. Да ги видите мъртви и разстреляни като кучета. Прекрасната хижа – горяща и засипана с гилзи и въглени.

Хубаво си го представете. Представете си ужаса, в който влизате още веднъж вътре – суматоха и потрес – и търсите дали и най-най-ценните хора в този свят, а точно децата и Иво, не са били въпреки всичко вътре. Неописуемо, чудовищно чувство на терор… Излизате още веднъж след минути, тъй като вътре е разгром, и звъните на 112, с цел да съобщите за случилото се. После звъните на другарка, която, с изключение на всичко друго, е майка на едно от децата.

Представете си по какъв начин се пробвате да овладеете ужаса, суматохата и всичко, което изпитвате, и водите този диалог с нея – в опит хем да ѝ предадете случилото се по този начин, че тя да не откачи изцяло, хем да ѝ вдъхнете сили да се стегне и да тръгнете дружно да търсите скъпите ни останали трима – Иво, Ники и Сашо.

Крещите си по телефона един на различен, в това време се успокоявате, пробвате се да сте съответни, а това е невероятно, тъй като целият ви свят и смисъл се е разпаднал на части. Представете си по какъв начин успявате да върнете надолу с дребната си кола жена си до къщата ви, в опит да предпазите и нея от чудовищното нещо, на което сте станали очевидци, и се връщате, и чакате на прохода органите на реда.
Паралелно говорите и с обезумялата майка на Ники и се пробвате да ѝ давате кураж и смислени препоръки за желанието ѝ да тръгне да ги търси към другата къща, за която всички знаят, че би трябвало да са.

Прекарвате с органите на реда часове наред до вечерта горе в хижата, в студа и в разрухата на най-ценното ви място на света, дружно с доста представители на реда. И след това, незабавно, без да можете да се съвземете от всичко това, без да сте яли и пили каквото и да било, ви прибират за разпит.

Тук за това всички имаме въображение и можем да си представим 12-часовия разпит на Деян. Какво ли му се е случило там? След всичко, което е видял, чул, претърпял. След ужаса – къде ли са Иво и децата, след терзанията – по какъв начин ли е жена ти, самичка в къщата, която не приказва български – те те разпитват 12 часа. И това като че ли не е задоволително – те те държат още 12 часа там.

Дали съзнанието ти може да се оправи с шока от това, което си видял на хижата, от това, което ти се случва, разпитвайки те и държейки те толкоз часове, неналичието на сън към този момент 2 денонощия, паниката и ужаса ти за Иво и децата – къде ли са и дали ще съумеят да се спасят от тази кочина, паниката ти за Ралица и за жена ти – по какъв начин ли са те двете и по какъв начин не можеш да им окажеш помощ и даже да им се обадиш???

Телефонът ти е взет от служителите на реда. Хубаво си представете всичко това и когато го извършите, апелирам всички коментиращите Деян просто да млъкнат и да спрат да приказват и да пишат за него.

Отдавна е време да се прояви ЧОВЕЧНОСТ. Нали сме индивиди – къде е човечността ни? Способни ли сме на съчувствие въобще? Или тук се включва режимът: „ На мен не може да ми се случи сходно нещо “? Така че няма по какъв начин да демонстрирам схващане към този човек или другите? Дали в действителност не може да се случи нещо сходно на всеки???

След всичко протичащо се последните два месеца си мисля, че безусловно никой не е застрахован от нищо. Абсолютно никой от безусловно нищо!

Сега, преди да завърша този пост, ще обърна за малко внимание и на парадоксите за неговата къща, която била ултрамодерна и той надали не е някакъв паралия. Толкова са жалки тези изказвания за всички, които го познаваме, че чак са смешни, само че на никой от нас, познавали шестимата убити, от дълго време не ни е смешно – но по никакъв начин не ни е смешно! Къщата на Деян може да ви наподобява ултрамодерна, може, с многото внушения от медиите, дори да ви наподобява дворец, тъй като се пробваха да ни убеждават за наркотрафиканти, паравоенни, сътрудници на ДАНС и какво ли не още.

Но ще ви кажа, че като се чуе Мексико, някои по-здраво мислещи и интелигентни хора не си мислят за опиати и картели, а си мислят за цивилизацията на маите да вземем за пример, за неповторимите пирамиди там, за индианците ацтеки и тяхната просвета!
И да – тъкмо там е сърцето на майската цивилизация, която е била с дълбока връзка с природата и космоса.

Та дано се върнем на Деян и на безумните нелепости за милионния му парцел. Това е чиста неистина и го знам от първа ръка, тъй като познавам този човек от години и знам отлично по какъв начин със личните си две ръце години наред строи тази къща, която по стандартите там за района е дребна, та даже и за стандартите тук, в България, е дребна къща.

Освен това се намира в регион, в който не е по никакъв начин безценен – тъкмо противоположното – и площта и на земята е дребна, както и на самата къща. И да – той я построи самичък, с доста труд, пот и ограничения, и му лиши години, с цел да го направи.

Тук къщата му в с. Гинци също е скромна, не огромна селска къща, която той самичък си ремонтира и стяга, с цел да я направи прелестно и неповторимо нещо. Той, както споделих, е занаятчия и съумява от нищо да направи нещо. Деян е всичко друго, само че не и паралия – това изказване е даже подигравка на действителността.

Затова, апелирам ви още веднъж – спрете и оставете името и теориите ви за него да не виждат бял свят. Защото това е редното и почтеното нещо, което всички ние можем да създадем. Вече потретвам – не знам къде е, не знам жив ли е, не знам нищо за него от 2 февруари. Но имам вяра, че е жив.

Знам обаче, че не е добре – няма по какъв начин да е, след всичко, което е видял и претърпял.
Призивът ми към всеки, който реши да написа или приказва за него, е първо да се сложи на неговото място, преди да изрича или изписва хипотези. Където и да си… извънредно скърбя, че е трябвало да видиш и преживееш целия този призрачен сън.

Знам кой си! Знам, че си най-верният другар на всички ни. Вярвам в теб и никой и нищо не може да промени тази ми религия. Надявам се, че си добре, доколкото е допустимо това в този нечовечен, озлобен и презрян свят, който след тяхното ликвидиране се трансформира и в тежкото поделение на психиатрична клиника. Дано си добре! Благодаря ти за всичко! ", написа още в пространното си изказване майката на Николай Златков.