Търсенето на тишина в един опасно шумен свят
Апартаментът ми се намира на основен път, против механа, до гараж за късно вечер. Прозорецът на залива дава панорама към нормалните обвинени в Лондон: клатещи се през уикенда, крещящи по през целия ден, непрестанни шумни говорещи. Шумът остава константа. Многократно съм подложен на звуковите сигнали на откраднатите колела Lime, бумтенето на модифицирани коли, пневматичната бормашина, която прекатурва улицата ни, безконечните кавги и плюнки. Няма да е изненада, че ограничението на шума от дълго време е моя фикс идея.
Европейската организация по околна среда оповестява, че повече от 20 % от хората живеят в региони с „ нездравословни “ равнища на звук от превоза – всичко над 55 децибела (dB), сравнимо с непрекъснатия тон от процеждащо се кафе. Доклад на Камарата на лордовете откри, че този брой нараства до 40 % за Обединеното кралство. Шумът е най-големият източник на недоволства към локалните управляващи във Англия и държавните управления по света постоянно се борят да контролират външните резултати на шума....
Прочетете целия текст »
