Великолепната Анук Еме
Анук Еме, родена като Никол Франсоаз Флоранс Драйфус през 1932 година, се трансформира в една от най-завладяващите актриси на киното на 20-ти век.
Израснала в Париж, Еме стартира актьорската си кариера на нежната възраст от 14 години в La Maison sous la mer (1947), филм, който бележи началото на нейния път към славата.
Нейната неповторима хубост, характеризираща се с пронизващи очи и ъгловати черти, съчетани с аура на изисканост, я направиха обичана измежду европейските режисьори.
В началото на кариерата си тя работи с режисьори като Андре Каят и Макс Офюлс, усъвършенствайки занаята си и изграждайки известност на актриса, способна да провокира бездънен прочувствен резонанс.
Сътрудничеството на Еме с именити режисьори я катапултира в интернационална популярност.
В La Dolce Vita (1960) на Федерико Фелини тя показа незабравимо осъществяване на Мадалена, богата и изморена световна персона, чиито сложности отразяваха разочарованието на нейната ера.
Успехът й продължава с Lola на Жак Деми (1961), където тя играе кабаретна певица, чийто сексапил прикрива пластове прочувствена накърнимост.
Най-емблематичната й роля обаче е във кино лентата на Клод Льолуш „ Мъж и жена “ (1966).
В облика на овдовяла сценаристка, която се впуска в гальовен, само че плевел разказ, Еме завладя сърцата на публиката по целия свят.
Филмът завоюва „ Златна палма “ в Кан и донесе на Еме „ Златен глобус “ и номинация за „ Оскар “, затвърждавайки мястото й измежду величията на киното.
Отвъд нейната актьорска игра, наследството на Аме се дефинира от нейната безконечна грациозност и въздействие върху модата и културата.
Нейният непретенциозен, само че блестящ жанр я трансформира в муза за дизайнери и фотографи, като обликът й красеше безчет списания и художествени изложения.
Днес въздействието на Анук Еме продължава освен посредством фамозната й филмография, само че и в нейното олицетворение на ера, в която изкуството, хубостта и интроспекцията се преплитат безпроблемно.
Нейната работа остава удостоверение за нейния невероятен гений и непреходна мистичност.
Израснала в Париж, Еме стартира актьорската си кариера на нежната възраст от 14 години в La Maison sous la mer (1947), филм, който бележи началото на нейния път към славата.
Нейната неповторима хубост, характеризираща се с пронизващи очи и ъгловати черти, съчетани с аура на изисканост, я направиха обичана измежду европейските режисьори.
В началото на кариерата си тя работи с режисьори като Андре Каят и Макс Офюлс, усъвършенствайки занаята си и изграждайки известност на актриса, способна да провокира бездънен прочувствен резонанс.
Сътрудничеството на Еме с именити режисьори я катапултира в интернационална популярност.
В La Dolce Vita (1960) на Федерико Фелини тя показа незабравимо осъществяване на Мадалена, богата и изморена световна персона, чиито сложности отразяваха разочарованието на нейната ера.
Успехът й продължава с Lola на Жак Деми (1961), където тя играе кабаретна певица, чийто сексапил прикрива пластове прочувствена накърнимост.
Най-емблематичната й роля обаче е във кино лентата на Клод Льолуш „ Мъж и жена “ (1966).
В облика на овдовяла сценаристка, която се впуска в гальовен, само че плевел разказ, Еме завладя сърцата на публиката по целия свят.
Филмът завоюва „ Златна палма “ в Кан и донесе на Еме „ Златен глобус “ и номинация за „ Оскар “, затвърждавайки мястото й измежду величията на киното.
Отвъд нейната актьорска игра, наследството на Аме се дефинира от нейната безконечна грациозност и въздействие върху модата и културата.
Нейният непретенциозен, само че блестящ жанр я трансформира в муза за дизайнери и фотографи, като обликът й красеше безчет списания и художествени изложения.
Днес въздействието на Анук Еме продължава освен посредством фамозната й филмография, само че и в нейното олицетворение на ера, в която изкуството, хубостта и интроспекцията се преплитат безпроблемно.
Нейната работа остава удостоверение за нейния невероятен гений и непреходна мистичност.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ