Проф. Христо Пимпирев: На Антрактида няма нито злато, нито богатство, но има диви съкровища
Антрактида сплотява история, природа и българските ни полярници. Всичко това се събира и сред страниците на новата книга на проф. Христо Пимпирев.
„ Това е една изненада за читателите, тъй като имам фенове, които ми четат книгите. Преди две години излезе „ Христо Пимпирев – Антарктическият стопаджия “, само че това беше съвсем автобиографична книга. Докато тази е енциклопедична “, сподели той по bTV.
Четивото ще излезе в щемпел на 1 декември, само че към този момент го има на уеб страницата на Книгомания и може да бъде поръчано авансово с негов подпис.
„ Книгата споделя за континента, за неговата природа, за ветровете, за ледовете, какво има под ледовете, за историята, за героичната ера на полярниците, които са прекарвали по три години в рискови условия, с цел да откриват нови земи. Там няма нито злато, нито благосъстояние, само че има диви съкровища “, изясни професорът.
„ Да, има забавни и същински истории. Например, котката Мисис Чипи – един полярник си я взел като домакински любим. Изкара съвсем цялата експедиция, само че най-после имаше проблеми с храната и се наложи да се разделят с нея. А също и кравите на Ричард Бърт – той изкарал две крави в Антарктида, които по-късно станаха телевизионни звезди “, разкри още Пимпирев.
Въпреки любопитните моменти, книгата е сериозна – разказва всички огромни открития, които касаят човечеството. От първите метеорологични проучвания и проби от лед, до актуалните дронове и проучвания на световните промени на климата.
Проф. Пимпирев описа повече за 34-та българска експедиция:
„ Отплава на 7 ноември. Има 34 души екипаж, в това число курсанти. Това е първият български научно-изследователски транспортен съд, който излиза от Черно море. От тази година акцентът е върху научната стратегия с 26 плана, 15 от които са български. Първата група отпътува с чилийски транспортен съд, с цел да приготви базата преди нашия транспортен съд да стигне. Най-голямото перо е корабът – тъй като извървява дълъг път. Говорим за 2–3 милиона лв., което е колкото цената на една скъпа кола, само че е извънредно значимо за научни проучвания и геополитика “.
„ Всички държавни управления след измененията изобщо не обръщат внимание на това, за което сигнализираме учените “, сподели геологът. На въпрос по какъв начин се усеща професорът като част от международното полярно общество, той изясни:
„ Гордея се, когато съм на първата маса с още 29 страни – Япония, Южна Корея, Съединени американски щати, Бразилия, Канада. Ние сме мощна нация и би трябвало да забравяме провинциалното мислене. Част сме от света и заслужаваме своето място “.
