Проф. Кантарджиев: Антраксът не се предава от човек на човек
„ Антраксът не се предава от човек на човек. Болният не може да болести никого. Това е доста значимо. За разлика от други инфекции, при които има риск от предаване, при антракс няма подобен механизъм. Затова се изолират единствено случаите с риск от ново заразяване, а не към този момент инфектираните лица “. Това сподели пред Българска национална телевизия проф. Тодор Кантарджиев във връзка откритите случаи на инфекцията у нас.
Той напомни, че болестта е и приета като средство за биотероризъм и има случаи в близкото минало, когато е имало такива закани, като да вземем за пример в Съединени американски щати през 2001 година
Специалистът бе безапелационен, че страната ни разполага с опция за бърза диагностика, с генетични способи в Лабораторията по изключително рискови инфекции в НЦЗПБ, където диагнозата се удостоверява в границите на часове.
Проф. Кантарджиев посочи, че в съответната обстановка животните са умрели след консумация на фалшив фураж – фураж, който е събиран дружно с пръст.
„ Когато има мощни превалявания, последвани от засушаване, корените на тревата изсъхват и при паша животните поемат тревата дружно с почва от корените. В тази почва могат да се намират спори на антракс и животните нормално умират от чревна форма на болестта “.
По думите му хората най-често се заразяват при контакт с заболели животни, при кръвопролитие или обработка на месо и кожи от инфектирани животни.
„ Ако се изяде месо от болно животно, умряло от антракс, стартира мощна болежка, изключително в дясната част на корема. Човек се чуди какво се случва и постоянно си дава сметка, че е консумирал недобре термично обработена или сурова наденица. При развиване на инфекцията, даже при лекуване с верни антибиотици, което не всеки път е допустимо в точния момент, смъртността може да доближи към 30% “, изясни експертът и акцентира какъв брой значима е вярната термична обработка на месото и месните артикули.
Проф. Кантарджиев засегна и друга настояща тематика – възходящият брой на инфектираните с морбили.
По думите му високото имунизационно покритие и построеният групов имунитет пазят преди всичко всички новородени до 1-годишна възраст – това са към 60 000 деца, които се раждат за година у нас, на второ място – децата с автоимунни болести и неимунизираните по медицински показания и на трето място – възрастните с хронични болести и след трансплантация.
Специалистът напомни, че затрудненията от морбили могат да бъдат доста тежки – енцефалит, отпадна неврологична симптоматика, цялостна загуба на зрение, ранна гибел.
На прага на летния сезон той предложи РЗИ да ревизира имунизационния статус на чужденците, които идват на работа на у нас, изключително във връзка с морбили, дифтерия и полиомиелит, и добави, че работодателите също би трябвало да бъдат дейни в този развой и да спомагат на здравните управляващи.
Той напомни, че болестта е и приета като средство за биотероризъм и има случаи в близкото минало, когато е имало такива закани, като да вземем за пример в Съединени американски щати през 2001 година
Специалистът бе безапелационен, че страната ни разполага с опция за бърза диагностика, с генетични способи в Лабораторията по изключително рискови инфекции в НЦЗПБ, където диагнозата се удостоверява в границите на часове.
Проф. Кантарджиев посочи, че в съответната обстановка животните са умрели след консумация на фалшив фураж – фураж, който е събиран дружно с пръст.
„ Когато има мощни превалявания, последвани от засушаване, корените на тревата изсъхват и при паша животните поемат тревата дружно с почва от корените. В тази почва могат да се намират спори на антракс и животните нормално умират от чревна форма на болестта “.
По думите му хората най-често се заразяват при контакт с заболели животни, при кръвопролитие или обработка на месо и кожи от инфектирани животни.
„ Ако се изяде месо от болно животно, умряло от антракс, стартира мощна болежка, изключително в дясната част на корема. Човек се чуди какво се случва и постоянно си дава сметка, че е консумирал недобре термично обработена или сурова наденица. При развиване на инфекцията, даже при лекуване с верни антибиотици, което не всеки път е допустимо в точния момент, смъртността може да доближи към 30% “, изясни експертът и акцентира какъв брой значима е вярната термична обработка на месото и месните артикули.
Проф. Кантарджиев засегна и друга настояща тематика – възходящият брой на инфектираните с морбили.
По думите му високото имунизационно покритие и построеният групов имунитет пазят преди всичко всички новородени до 1-годишна възраст – това са към 60 000 деца, които се раждат за година у нас, на второ място – децата с автоимунни болести и неимунизираните по медицински показания и на трето място – възрастните с хронични болести и след трансплантация.
Специалистът напомни, че затрудненията от морбили могат да бъдат доста тежки – енцефалит, отпадна неврологична симптоматика, цялостна загуба на зрение, ранна гибел.
На прага на летния сезон той предложи РЗИ да ревизира имунизационния статус на чужденците, които идват на работа на у нас, изключително във връзка с морбили, дифтерия и полиомиелит, и добави, че работодателите също би трябвало да бъдат дейни в този развой и да спомагат на здравните управляващи.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ