Антоновден е поредният зимен църковен и народен празник, свързан с

Антоновден е следващият зимен църковен и национален празник, обвързван с вярата на хората за здраве и шанс. Ритуалите, обичаите, поверията, обредната софра на Антоновден са отдадени на вярата на старите българи, че могат да омилостивят заболяванията и те да не почукат на вратите им.

 

Какво честваме на Антоновден?

Антоновден е денят на кончината на св. Антоний Велики, в който почитаме паметта на светеца, създател на монашеството, дарен от Бога с благословията да лекува и изцерява, настойник на ковачите и ножарите.

Антоновден съгласно националните вярвания е денят, в който се събират всички заболявания и празникът с обредната софра би трябвало да ги омилостиви, с цел да не тръгнат по хората.

Антоновден е и персонален празник – имен ден за съвсем 100 000 българи, носещи името на светеца или производни на него.

Най-голямо значение е имало отбелязването на Антоновден като празник, държащ заболяванията надалеч, което било от изключително значимо значение в тези години, в които чумата отнемала синовете и дъщерите на България, покосявала наред, без да щади децата. С религия и вяра чумата да подмине дома им домакините правили редица ритуали за здраве и шанс. Какво се прави на Антоновден за шанс, с цел да стоят заболяванията надалеч?

Какво се прави на Антоновден за шанс?

Наричат Антоновден Лелин ден на другото име на чумата – страшната болест, която дедите ни даже се страхували да назоват. За да я омилостивят, да не влезне тя в домовете им и да ги опустоши, да имат шанса да предпазят себе си и най-свидното – децата си, бабите ни приготвяли содена питка, намазана с мед, която раздавали на съседите, а една оставяли и на тавана – за Лелята, да стои там, да не се изкушава да влиза в дома. 

Традицията да се подготвя содена питка е съхранена и до през днешния ден и тя е измежду главните ритуални ястия за обредната софра на Антоновден, а в някои краища от страната Антоновден дружно с празника в чест на Свети Атанасий, който се отбелязва на идващия ден, се назовават " Сладки и медени “ точно поради сладкия ритуален самун – питата с мед или петмез.

За шанс и предотвратяване от заболявания на Антоновден в някои краища от страната варят леща в огромно гърне, което децата прескачат, с цел да стои лещенката, както народът назовава едрата шарка, надалеч от тях. В други краища лещата пък била неразрешена на празничната софра, защото зърната ѝ наподобявали обрива от шарка. Там се раздавали содени питки с петмез, надупчени с вилица, с цел да бъде омилостивена шарката и да не дупчи с обривите си телата на децата.

По остаряла традиция дамите не шият, не плетат, не правят домакинска работа на Антоновден с изключение на задължението им да изпълнят ритуалите и да приготвят празничната софра. Мързелуването е измежду отговорите на въпроса какво се прави на Антоновден за шанс. За да не ги изоставен здравето и шанса, на Антоновден мързелували и мъжете – не се впрягал добитъкът, не се работела земята, макар че някои години слънцето напомняло настойчиво за пролетта и времето било уместно.

На Антоновден дамите не трябвало да се допират даже до вълна, камо ли да работят с нея, с цел да не избяга шансът надалеч от вкъщи. Хората вярвали, че във вълната спи чумата, заради което не се доближавали до нея на празника.

Обредната софра за празника също се приготвяла за шанс. Народът казвал " За здраве “, само че в тези времена на заболявания и медицина и опазване на здравето, които са били надалеч от актуалните равнища, да си здрав и крепко да е фамилията и децата, е било както въпрос на шанс, по този начин и огромен шанс. Така шансът означавал здраве и здравето – шанс и всички традиции и обичаи, които се спазвали за Антоновден, били за шанс, написа actualno.