Антоновден е! На 17 януари Православната църква почита паметта на

Антоновден е! На 17 януари Православната черква уважава паметта на преподобний Антоний Велики, роден към 250 година в Египет. Според житиеписеца му Атанасий Александрийский светецът прекарва 20 години при цялостно уединение в една изоставена сграда в пустинята. При него идват заболели и страдащи хора, с които беседва с часове. На 104 години излиза в открит дебат с последователите на арианското обучение и ги побеждава.

Успехът му е наименуван празненство на християнството. На идната година Антоний умира и е заровен на скрито място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. Народът в България празнува Антоновден на 17 януари за предотвратяване от заболявания. Жените вършат и раздават питки, намазани с мед или маджун. На този ден те не предат, не плетат, не варят фасул и леща, с цел да не разсърдят чумата, шарката и “синята пъпка ”. Причината се крие в това, че всички национални поверия, свързани с Антоновден, имат една цел: да се защищити фамилията от заболявания. Затова се раздават медени питки – да се умилостиви чумата – сборен облик на епидемиите. А както знаем, тя обичала сладичко. Мъжете не би трябвало да впрягат добитъка. Днес се мързелува за здраве.

Колкото повече си почивате и си угаждате на този ден, толкоз повече ще пращите от здраве. Само две църкви в Европа са наречени на св. Антоний, една от тях е мелнишката „ Свети Антоний Велики “, издигната през 1765 година „ Църквата на чудесата “ в Мелник. Наричат я по този начин, тъй като оказва помощ на изгубилите вяра за излекуване.

Традиционно на трапезата участва содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се поставя свинско месо, с цел да не се разлютяват заболяванията. На този ден имен ден честват Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка. Името идва от остаряло римско родово име, означаващо „ скъп, безценен, който няма цена ”.