Антоновден е! Вижте легендите и преданията за днешния ден
Антоновден е. Днес Православната черква уважава паметта на Свети преподобни Антоний Велики.
Андоновден, Лелинден в националния календар Антоновден се чества за предотвратяване от заболявания. На този ден дамите не предат, не плетат, не варят фасул и леща, с цел да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка ". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята ", т.е. за чумата. Затова и Антоновден е прочут още като Лелинден.
В нар. показа двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се празнуват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
Подвижничеството е толкоз антично, колкото и християнството, само че подвижниците от първите епохи не напущали света. Те живеели в градове и села, в фамилиите си или уединено, а от време на време и на дребни групи. И по време, и по съвършенство отшелничеството получило първите си мостри в лицето на св. преподобни Павел Тивейски и Антоний Велики.
Св. Антоний Велики се родил към 251 година в в египетско село покрай Йераклеопол, Среден Египет.
Неговите родители били богати християни. Получил положително обучение, а възпитанието, което придобил от своите родители повлияло надълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и мироглед. Той избягвал светските суети, предавал се на духовни размисли и действия. Когато бил на 18 години, неговите родители умряли. Дори и без техния надзор, той не се поддал на изкушенията на света и траял да следва определения непринудено от него метод на живот.
Двадесетгодишният юноша бил надълбоко впечатлен от евангелския роман за богатия младеж, на който Христос сподели да продаде парцела си, с цел да завоюва съвършенството към което се стреми (Мат. 19:21). Антоний раздал своето имущество и се заселил близо до града, където живеел отшелнически под наставленията и управлението на по-опитен от него духовник. По-късно той оставил своя другар и се заселил в една пещера – гробница, където живеел доста време самичък. Хранел се единствено с самун и вода, борел се със изкушенията на светските видения за приятност. Според житиеписеца му, св. Атанасий Велики, светецът прекарал в цялостно уединение повече от 20 години в Египетската пустиня.
Като побеждавал природата си с съвсем свръхчовешко подвижничество, св. Антоний бил почетен с дара на чудотворство, проницателност и лечителство, с което придобил необятна популярност. При него идвали заболели и страдащи хора, с които беседвал с часове. Славата му растяла и даже император Константин го уважил с писмо. Отшелниците също се събирали при своя нравствен татко и слушали неговите мъдри беседи. Св. Антоний им разяснявал, че благодатта на Св. Дух е бисерът, за който е приказвал Господ и с цел да ни я дарува е потърпевш на Кръста: "Аз обаче ви споделих истината - приказва Той, - за вас е по-добре Аз да си замина; тъй като, в случай че не отпътува, Утешителят няма да пристигна при вас; в случай че ли отпътува, ще ви го пратя " (Иоан. 16:7). Благодатта на Св. Дух е това богатство, поради което ние сме длъжни да пожертвуваме всичко, с цел да придобием. Тълкувайки Христовите думи "Огън пристигнах да туря на земята и какъв брой бих желал да беше към този момент горящ!” (Лук. 12,49), св. Антоний (както и св. Макарий Египетски) схващат под "огън " възраждащата берекет на Св. Дух, която се излива върху нас в тайнството миропомазване при кръщението ни. Заедно с ап. Павел и доста други св. отци, св. Антоний учи, че царството Божие, което Господ ни повелява да търсим на първо място друго (Мат. 6:33), е точно възраждащата берекет на Светия Дух, като извор на нашия свят живот.
През 306 година св. Антоний почнал да събира съподвижници, искащи да се посветят на монашеството. Живеел в Писпир, на 30 км от р. Нил и постоянно навещавал учениците си в манастира, който самичък основал. Негови почитатели са просиялите в православието подвижници св. Макарий Велики, св. Пахомий, св. Макарий Александрийски и доста други. Духовен ментор е бил и на св. преподобни отец Павел Препрости, чието житие съдържа и роман за първата му среща със св. Антоний.
Като духовник св. Антоний взел участие и в религиозния живот и укрепвал братята си по религия по време на гонение.
Преподобни Антоний Велики претърпял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и мощ. Година преди гибелта си взел присъединяване в битката на Църквата срещу арианската разкол, като излязъл в Александрия в открит дебат с еретиците и ги победил. Успехът му е наименуван "тържество на християнството ".
Почувствувал близостта на своя край, той завещал да го погребат скрито, с цел да не узнаят людете мястото на неговия гроб. Двама от учениците му останали до дъно при него. Когато дал последното си благословение към тях, небесна наслада озарила лицето му.
Св. Антоний умрял на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.
Днес честват всички с имената Андон, Антоан, Антоанета, Антон, Антонина, Антония, Донка, Донко, Дончо, Тони, Тонка, Тончо, Тоньо, Тоня, Тотьо и Тотка.
Андоновден, Лелинден в националния календар Антоновден се чества за предотвратяване от заболявания. На този ден дамите не предат, не плетат, не варят фасул и леща, с цел да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка ". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята ", т.е. за чумата. Затова и Антоновден е прочут още като Лелинден.
В нар. показа двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се празнуват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
Подвижничеството е толкоз антично, колкото и християнството, само че подвижниците от първите епохи не напущали света. Те живеели в градове и села, в фамилиите си или уединено, а от време на време и на дребни групи. И по време, и по съвършенство отшелничеството получило първите си мостри в лицето на св. преподобни Павел Тивейски и Антоний Велики.
Св. Антоний Велики се родил към 251 година в в египетско село покрай Йераклеопол, Среден Египет.
Неговите родители били богати християни. Получил положително обучение, а възпитанието, което придобил от своите родители повлияло надълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и мироглед. Той избягвал светските суети, предавал се на духовни размисли и действия. Когато бил на 18 години, неговите родители умряли. Дори и без техния надзор, той не се поддал на изкушенията на света и траял да следва определения непринудено от него метод на живот.
Двадесетгодишният юноша бил надълбоко впечатлен от евангелския роман за богатия младеж, на който Христос сподели да продаде парцела си, с цел да завоюва съвършенството към което се стреми (Мат. 19:21). Антоний раздал своето имущество и се заселил близо до града, където живеел отшелнически под наставленията и управлението на по-опитен от него духовник. По-късно той оставил своя другар и се заселил в една пещера – гробница, където живеел доста време самичък. Хранел се единствено с самун и вода, борел се със изкушенията на светските видения за приятност. Според житиеписеца му, св. Атанасий Велики, светецът прекарал в цялостно уединение повече от 20 години в Египетската пустиня.
Като побеждавал природата си с съвсем свръхчовешко подвижничество, св. Антоний бил почетен с дара на чудотворство, проницателност и лечителство, с което придобил необятна популярност. При него идвали заболели и страдащи хора, с които беседвал с часове. Славата му растяла и даже император Константин го уважил с писмо. Отшелниците също се събирали при своя нравствен татко и слушали неговите мъдри беседи. Св. Антоний им разяснявал, че благодатта на Св. Дух е бисерът, за който е приказвал Господ и с цел да ни я дарува е потърпевш на Кръста: "Аз обаче ви споделих истината - приказва Той, - за вас е по-добре Аз да си замина; тъй като, в случай че не отпътува, Утешителят няма да пристигна при вас; в случай че ли отпътува, ще ви го пратя " (Иоан. 16:7). Благодатта на Св. Дух е това богатство, поради което ние сме длъжни да пожертвуваме всичко, с цел да придобием. Тълкувайки Христовите думи "Огън пристигнах да туря на земята и какъв брой бих желал да беше към този момент горящ!” (Лук. 12,49), св. Антоний (както и св. Макарий Египетски) схващат под "огън " възраждащата берекет на Св. Дух, която се излива върху нас в тайнството миропомазване при кръщението ни. Заедно с ап. Павел и доста други св. отци, св. Антоний учи, че царството Божие, което Господ ни повелява да търсим на първо място друго (Мат. 6:33), е точно възраждащата берекет на Светия Дух, като извор на нашия свят живот.
През 306 година св. Антоний почнал да събира съподвижници, искащи да се посветят на монашеството. Живеел в Писпир, на 30 км от р. Нил и постоянно навещавал учениците си в манастира, който самичък основал. Негови почитатели са просиялите в православието подвижници св. Макарий Велики, св. Пахомий, св. Макарий Александрийски и доста други. Духовен ментор е бил и на св. преподобни отец Павел Препрости, чието житие съдържа и роман за първата му среща със св. Антоний.
Като духовник св. Антоний взел участие и в религиозния живот и укрепвал братята си по религия по време на гонение.
Преподобни Антоний Велики претърпял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и мощ. Година преди гибелта си взел присъединяване в битката на Църквата срещу арианската разкол, като излязъл в Александрия в открит дебат с еретиците и ги победил. Успехът му е наименуван "тържество на християнството ".
Почувствувал близостта на своя край, той завещал да го погребат скрито, с цел да не узнаят людете мястото на неговия гроб. Двама от учениците му останали до дъно при него. Когато дал последното си благословение към тях, небесна наслада озарила лицето му.
Св. Антоний умрял на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.
Днес честват всички с имената Андон, Антоан, Антоанета, Антон, Антонина, Антония, Донка, Донко, Дончо, Тони, Тонка, Тончо, Тоньо, Тоня, Тотьо и Тотка.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ