“На границата с материалното” на Антония Колева - Нитра в Ателие “Георги Велчев” във Варна
Антония Колева - Нитра ще открие своя независима галерия в зала „ Ателие Георги Велчев “ на Художествения музей „ Георги Велчев “, филиал на Градската художествена изложба “Борис Георгиев ” - Варна, на 18 май от 18:00 ч.
Изложбата е част от програмата на Форума за модерно образно изкуство „ Буна “ и от програмата на Европейската нощ на музеите на Варненската градска изложба.
Озаглавена “На границата с материалното ”, сбирката е формирана от цифрови колажи, въодушевени от аналогови фотоси най-вече от 60-те и 70-те години на ХХ век, в които авторката търси точката на изкривяване сред ново и остаряло. Антония Колева се отнася с внимание към детайлите от остарели изображения, с които споделя модерни истории, допълнени от време на време и от включването на думи. Повечето творби са с постерен формат, а едно от тях ще изненада със своя мащаб и вписването в кръг.
Антония Колева-Нитра споделя пред Нина Локмаджиева своите избори за представянето във Варна на плана си “На границата с материалното ”:
“Избрала съм за тази галерия 10 от колажите от плана, които са напълно върху хартия, както и един от по-нестандартните - кръгли, огромни формати, в които употребявам иконографски знаци, колажирани в кръгла комбинация. Винаги в колажите си употребявам аналогови изображения, които набирам от списания, от фотоси, картички - материали, които са с колекционерска стойност. Обичам да ги групирам и постоянно имам лични истории с тях. Така колажите описват разнообразни моменти.
Повечето датират от 60-те и 70-те години на ХХ век. Тогава списанията са с доста първокласен фото материал, с забавни сюжети и композиции, по тази причина съм се ориентирала към тях, те са ми обичани. Използвам българските списания “Космос ”, остарели съветски издания като “Фотограф ”, някои колекционерски броеве на “Плейбой ”, които имат доста хубави реклами, занимателни са, и аз обичам да употребявам като основа тези изображения. Поставям ги в моя действителност, в мои си истории, като на всички места имам друга тематика. Примерно в триптиха “Опасен цвят ” включвам изображения на змии в разнообразни цветове и усуквам в тях характерни знаци с препратки към религиозната, политическата или икономическата система като някакъв тип рецензия от моя страна.
Имам и доста изображения от каталози с по-антикварна стойност и когато стартира да ги селектирам, в главата ми се навързват историите - кое с кое да подбера и кое би станало воин на моята история в новия ми колаж. Това ми е забавно като развой - събирането, изрязването, сканирането - по този начин работя. Използвам цифров щемпел, тъй като ми е непосредствен и комфортен и пресъздава като качество изображенията - аз не желая да трансформирам тяхното качество, дори задачата ми е по-скоро да го подобря. При остарелия щемпел постоянно виждаме разлика в текстурата, само че това по-скоро е игра, тъй като всеки детайл си има лична текстура, която също е доста забавна. Понякога напълно съзнателно резервирам зърнистостта, дори от време на време сортирам такива детайли като част от процеса. Независимо от заниманията ми на графичен дизайнер, типографията не е акцент в плана, тя участва по-скоро като част от композицията. За медия изборът ми е хартия, типичен вид, а кръглата работа е пряк щемпел върху плексиглас.
Какво се случва на границата с материалното? - Всеки човек има друга граница за себе си, при някои материалното доминира, при други не чак толкоз. Мен ме интересува къде е тази точка на изкривяване - като концепция и положение - и може би в изображенията участва тъкмо това под някаква форма, напълно нереално като мое търсене. Защото създавайки нова история от остарели изображения, ние постоянно използваме към този момент подготвен материал, който обаче интерпретираме по нов метод. И има един тъничък миг, в който да разкажем една нова история - да материализираме новата история с тези изображения. Затова и диря какво се случва на границата с материалното - там, където новата концепция среща към този момент наличния материал, това е лайтмотивът в самата идея на тази галерия. ”
Антония Колева е родена през 1983 година в Ямбол, живее и работи във Варна. Завършва компетентност “Стенопис ” във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий ” през 2006 година като бакалавър и компетентност “Графичен дизайн ” през 2007 година като магистър. Специализира графичен дизайн в Академията за изящни изкуства и дизайн в Лодз, Полша, през 2008 година Има шест независими изложения и взе участие в доста общи изложения. Работи като арт шеф в рекламна организация.
Творчеството й е в региона на цифровите изкуства, колажа и инсталацията.
Откриването на изложбата е на 18 май от 18:00. Тя ще бъде експонирана до 16 юни.
Художествен музей „ Георги Велчев “, Варна, ул. “Радко Димитриев ” 8.
Работно време на музея: вторник - събота от 10:00 до 18:00.
Изложбата е част от програмата на Форума за модерно образно изкуство „ Буна “ и от програмата на Европейската нощ на музеите на Варненската градска изложба.
Озаглавена “На границата с материалното ”, сбирката е формирана от цифрови колажи, въодушевени от аналогови фотоси най-вече от 60-те и 70-те години на ХХ век, в които авторката търси точката на изкривяване сред ново и остаряло. Антония Колева се отнася с внимание към детайлите от остарели изображения, с които споделя модерни истории, допълнени от време на време и от включването на думи. Повечето творби са с постерен формат, а едно от тях ще изненада със своя мащаб и вписването в кръг.
Антония Колева-Нитра споделя пред Нина Локмаджиева своите избори за представянето във Варна на плана си “На границата с материалното ”:
“Избрала съм за тази галерия 10 от колажите от плана, които са напълно върху хартия, както и един от по-нестандартните - кръгли, огромни формати, в които употребявам иконографски знаци, колажирани в кръгла комбинация. Винаги в колажите си употребявам аналогови изображения, които набирам от списания, от фотоси, картички - материали, които са с колекционерска стойност. Обичам да ги групирам и постоянно имам лични истории с тях. Така колажите описват разнообразни моменти.
Повечето датират от 60-те и 70-те години на ХХ век. Тогава списанията са с доста първокласен фото материал, с забавни сюжети и композиции, по тази причина съм се ориентирала към тях, те са ми обичани. Използвам българските списания “Космос ”, остарели съветски издания като “Фотограф ”, някои колекционерски броеве на “Плейбой ”, които имат доста хубави реклами, занимателни са, и аз обичам да употребявам като основа тези изображения. Поставям ги в моя действителност, в мои си истории, като на всички места имам друга тематика. Примерно в триптиха “Опасен цвят ” включвам изображения на змии в разнообразни цветове и усуквам в тях характерни знаци с препратки към религиозната, политическата или икономическата система като някакъв тип рецензия от моя страна.
Имам и доста изображения от каталози с по-антикварна стойност и когато стартира да ги селектирам, в главата ми се навързват историите - кое с кое да подбера и кое би станало воин на моята история в новия ми колаж. Това ми е забавно като развой - събирането, изрязването, сканирането - по този начин работя. Използвам цифров щемпел, тъй като ми е непосредствен и комфортен и пресъздава като качество изображенията - аз не желая да трансформирам тяхното качество, дори задачата ми е по-скоро да го подобря. При остарелия щемпел постоянно виждаме разлика в текстурата, само че това по-скоро е игра, тъй като всеки детайл си има лична текстура, която също е доста забавна. Понякога напълно съзнателно резервирам зърнистостта, дори от време на време сортирам такива детайли като част от процеса. Независимо от заниманията ми на графичен дизайнер, типографията не е акцент в плана, тя участва по-скоро като част от композицията. За медия изборът ми е хартия, типичен вид, а кръглата работа е пряк щемпел върху плексиглас.
Какво се случва на границата с материалното? - Всеки човек има друга граница за себе си, при някои материалното доминира, при други не чак толкоз. Мен ме интересува къде е тази точка на изкривяване - като концепция и положение - и може би в изображенията участва тъкмо това под някаква форма, напълно нереално като мое търсене. Защото създавайки нова история от остарели изображения, ние постоянно използваме към този момент подготвен материал, който обаче интерпретираме по нов метод. И има един тъничък миг, в който да разкажем една нова история - да материализираме новата история с тези изображения. Затова и диря какво се случва на границата с материалното - там, където новата концепция среща към този момент наличния материал, това е лайтмотивът в самата идея на тази галерия. ”
Антония Колева е родена през 1983 година в Ямбол, живее и работи във Варна. Завършва компетентност “Стенопис ” във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий ” през 2006 година като бакалавър и компетентност “Графичен дизайн ” през 2007 година като магистър. Специализира графичен дизайн в Академията за изящни изкуства и дизайн в Лодз, Полша, през 2008 година Има шест независими изложения и взе участие в доста общи изложения. Работи като арт шеф в рекламна организация.
Творчеството й е в региона на цифровите изкуства, колажа и инсталацията.
Откриването на изложбата е на 18 май от 18:00. Тя ще бъде експонирана до 16 юни.
Художествен музей „ Георги Велчев “, Варна, ул. “Радко Димитриев ” 8.
Работно време на музея: вторник - събота от 10:00 до 18:00.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ