Усмихнатата рекордьорка пред БЛИЦ: Не съм извънземна, но станах велика майка! Бих си го причинила втори път
Антония Григорова влезе в историята с върха, който сложи на " Ком-Емине ". Многократната републиканска шампионка по насочване, ски тичане и ски насочване, участничка на две зимни Олимпиади, е първата жена, пробягала за по-малко от 6 дни най-дългия туристически маршрут у нас - 600 километра по билото на Стара планина. Григорова вложи извънредно доста старания и преодоля болката и мъчещото я бодърствуване, финиширайки на нос Емине 5 дни и 22 часа след старта й от връх Ком.
" Победих себе си! ", възкликна с облекчение Григорова след сполучливата задача.
Тя и треньорката й Наталия Величкова работиха повече от година над плана " Пътят Ком - Емине 600 ", който се радваше на голям интерес освен измежду бегачите, а и измежду планинарите и елементарните хора. Стотици бяха искащите да срещнат усмихнатата Тони из Стара планина по време на тежкото тестване, на което рекордьорката се подложи. Григорова се радваше на изключителна обич отвред и безспорно позитивните страсти, които я заливаха, я караха да продължава напред и напред към морето.
Амбициозната бегачка, която има нова огромна цел - присъединяване на трета зимна Олимпиада, даде обстойно изявление за БЛИЦ СПОРТ, разказвайки за претърпяното и основно за премеждията по " Пътят Ком - Емине 600 ":
- Антония, поздравления за невероятното достижение! Първото и най-важно - по какъв начин си по-късно толкоз тежко тестване, по какъв начин протича възобновяване ти?
- Благодаря. Добре съм физически, дремя повече и върша леки възстановителни процедури при Димитрина Сивкова.
- Как съумя в действителност, кое ти даваше сили и те подтикваше да продължаваш напред и напред...?
- Желанието да съумея, " да се победя ", да превъзмогна болката и безсънието, и любовта на хората към мен.
- Какви са " провалите " по краката след 600-километров преход, изминат за по-малко от 6 дни, има ли мазоли?
- Поражения досега няма. Нямам мазоли, само че за задачата поставих старания преди да стартира бягането, и по време на него. Десет дни преди началото мазах стъпалата си ежедневно с един крем, разработка на " БиоФреш ", който скоро ще бъде пуснат в продажба. Той приготвя краката, а по време на самото тичане, на съвсем всеки пункт мазах стъпалата си с различен крем и бягах с чорапи (мерино), които държаха краката ми сухи. С бельото и другите проблематични за бегача зони се справях по същия метод - мерино и крем.
- След прочувствения край съумя ли да поспиш устойчиво или адреналинът те държа дълго по-късно?
- Заспах незабавно след края на бягането - малко преди 4 часа сутринта, само че единствено за няколко часа, тъй като по-късно имахме включване онлайн по една от националните малките екрани. Аз и целият ми екип обаче се успахме, та се наложи да ни включат непосредствено по обяд, вместо в утринните часове. Все още наваксвам със съня.
- Изпълни съвършено задачата " Ком-Емине ". Със сигурност е голямо удовлетворението след чудесно свършената работа. Какви са изводите, които си правиш?
- Да, има задоволство, задачата е изпълнена. Изводите са доста, само че главния за мен е, че с цел да успееш да се оправиш с това предизвикателство би трябвало да си подготвен да преминеш през всичко - физически и душевен.
- Осъзнаваш ли какво стори в действителност?
- Осъзнавам... съумях да тичам в продължение на съвсем 6 дни... Успях да измина близо 600 километра. Аз, която не считам, че се разграничавам с някакви извънземни качества от останалите хора, а съм една постоянно (и дългогодишно) упражнявала жена.
- Докато тичаше какво беше вътрешното ти чувство и настройка - беше ли напълно убедена, че ще успееш да стигнеш нос Емине за под 6 дни?
- Вътрешно знаех, че ще съумея да стигна до Емине и нито за момент не съм си помисляла друго. Дори да бях надвишила времето от 6 дни. Колкото до чувствата... там беше цялостна лудница от усеща и страсти, които не можех да управлявам. Към края на бягането в последните 50-60 километра се пробвах да пресметна какъв брой още време ми остава до финала, по отношение на времето, за което съм се справила на тренировката. Но бях толкоз изтощена, че само стигнах до извода, че ми остава доста.
- С какво най-често се храни и с какви питиета " презареждаше ", с изключение на с вода?
- Храната беше много разнообразна, домашно приготвена и в обилие - с помощта на „ МЕТРО “. Имаше всевъзможни салати, хапки, палачинки, супи, домашни сладки от „ Хляб и soul “, даже имаше суши, приготвено на място от „ Susho bar. ”, имаше и артикули на „ Harmonika ”. Апетитът ми се позагуби след първия ден, евентуално от изтощението, само че се пробвах да се храня колкото мога повече, с цел да зареждам тялото си с сила. Като питиета - с изключение на вода, одобрявах и така наречен „ лимонана “, „ медовина “, малко кока-кола, кафе и други
- Кои бяха най-големите ти компликации по Пътя?
- Загубата на вкус, неналичието на сън в последните два-три дни и една мускулна болка - зад коляното, която се появи още след първите 40 километра. Също по този начин и болки в гърлото последния ден.
- Имаше ли мигове, когато ти се искаше да спреш и да се откажеш?
- Не. Категорично не! Имаше такива, в които желаех да спра и да заспя, само че да се откажа - не.
- Какви животни срещна и не се ли опасяваше по време на нощните преходи?
- Бях ненапълно готова за среща с мечка, само че по този начин и не видях. Имах спрей за мечки. Не ме беше боязън, тъй като не бях изцяло сама на никое място. Постоянно имаше пейсър с мен.
- Изпълнителна си и слушаш треньорката Наталия Величкова, това е ясно. Но разкажи малко повече за нея - доста ли е строга, по какъв начин успяваше да те стимулира в допълнение?
- Не мисля, че съм най-изпълнителния играч, защото имам огромен дебелоглав. Наталия Величкова е извънреден експерт и по време на плана отношението й беше напълно такова. Строга е, прецизна е, употребява всевъзможни способи, с цел да ме стимулира, само че както за мен, по този начин и за нея най-трудно се оказа това да ме накара да се храня. Бях доста изнервена на моменти от всичко, което надлежно рефлектираше върху взаимоотношенията ни, само че мисля, че тя съумя да резервира хладнокръвие и да изтърпи тези ми слаби моменти.
- Какво беше първото, което й сподели след сполучливия край?
- Благодарих й, не помня доста поради страхотните страсти на финала.
- Това ли е най-изтощителното ти прекарване, с което си се сблъсквала досега?
- Да!
- 5 дни и 22 часа е ужасно достижение за жена. Смяташ ли, че " Ком-Емине " може да се измине още по-бързо и би ли " си го предизвикала " повторно?
- ДА! ДА! Със сигурност може да се измине доста по-бързо. Това е едно извънредно дълго предизвикателство, многодневно е... Не допусках какво нещо иска ми се случи и по какъв начин ще реагира организма ми на всичко това. Сега откакто към този момент зная, дръзвам да настоявам, че е допустимо да се направи по-бързо от жена. Също мисля, че има някои неточности, които може да се изчистят, а и към този момент съм наясно най-малко за едни 600 километра какво мога да изпитам физически. Бих си го предизвикала повторно, само че към този момент в главата ми картинката е по-близка до екскурзиант с раница... или със ски, а не бягащ човек.
- Най-ценният човек за теб - прелестният ти наследник Натаниел, те очакваше с боязън на финала в 3 часа след среднощ. Изненада ли беше за теб?
- Очаквах го, несъмнено. Но не чаках, че с това си тичане ще се издигна в майчинската йерархията и от " Супер майка " ще стана " ВЕЛИКА майка ", най-малко в лицето на сина ми. Много го обичам!
- Усмивката! Как го правиш? Дори след изтощителните 400-500 километра, отново намираше сили да се усмихнеш на всеки срещнат в гората, всеки приветствал те?
- Тя си идва от вътрешната страна. Сигурна съм, че имаше стадии, преминавайки през които усмивката я нямаше, само че се веселя, че все пак на финала тя си беше там. Искрената, идваща от вътрешната страна... моята си усмивка.
- През цялото време към теб имаше прикрепени пейсъри, по какъв начин ти помагаха?
- Насърчаваха ме, мотивираха ме, караха ми се на моменти, носеха в себе си спомагателен багаж. Бяха ми най-голямата опора по трасето сред пунктовете. Изтърпяха доста, но в действителност доста. Сигурна съм, че на финала им беше писнало от мен. Извинявах им се доста пъти, за всичко което трябваше да изтърпят, само че май е по-готино вместо тези извинения просто да им благодаря. Ама в действителност доста им благодаря.
- Последните години записа редица триумфи в ултрамаратоните, по какъв начин се възпламени по дългите бягания?
- Заради моя брат, който е фен бегач, даже бих споделила " сезонен " фен бегач, тъй като бяга като че ли през избрани сезони единствено. Той се беше записал на " Витоша 100 " и аз взех решение да направя същото и да тичам с него, с цел да го управлявам, тъй като той има диабет. Но откакто той се отхвърли на 30-тия километър, а аз взех решение да продължа и до финала прекосих през безчовечен (за тогавашните ми представи) болки, то тогава се влюбих в тези бягания. Иначе съм си по дългите дистанции без значение от спорта.
- Многократна републиканска шампионка си по насочване, ски тичане и ски насочване, взе участие на две зимни Олимпиади, ще те забележим ли и на трета - Пьонгчанг 2018?
- Със сигурност ще ме видите да се пробвам да завладявам квота за Пьонгчанг 2018.
- Обикновено по какъв брой километра дневно тичаш и след " Ком-Емине " какъв брой време мислиш да почиваш?
- Бягам друго, според от подготвителния ми проект. Имам дни с по единствено 6 километра, а имам и такива с по 60 км. Но също по този начин обичам и доста други интензивности в планината и навън. След " Ком-Емине " не желая доста дълга отмора, само че зная, че с цел да мога да продължа, да товаря организма си пълноценно, то той би трябвало да се възвърне изцяло.
- Рекордьорът на " Ком-Емине " при мъжете Кирил Николов - Дизела (4 дни и 13 часа) помагаше ли ти?
- Да. Той също доста се радва на триумфа ми. За всичко, което се бях сетила, го бях питала авансово. Но в този момент, в случай че мога да върна времето, бих го попитала още няколко неща. А по отношение на препоръките му, той несъмнено не си ги пестеше, споделяше ми всичко.
- С какъв брой чифта маратонки пробяга 600-те км?
- Четири. Първите използвах единствено 40-ина километра. След това " Salewa ultra train " (моят си номер 40) до Узана. От Узана стартирах с 41 номер от същия модел маратонки. И единствено за последните 40 километра търсих каквито и да са маратонки, само че единствено да бъдат номер 42 и нагоре, тъй като стъпалата ми към този момент бяха доста подбити и желаех да ми бъде по-свободно на краката.
- Имаше ли изгубвания по трасето?
- Нямах никакви неточности и загубвания по трасето. Почти от самото начало се направлявах с часовник - Polar V800.
- Какво ти направи усещане из Стара планина, имаше ли боклуци по маршрута?
- Беше чисто, само че към края много прашно. Просто настилката си е такава и прахът прецака много гърлото ми.
- Какво обичаш да правиш в свободното си време?
- Ако не ми се спи - чета, виждам филми, срещи с другари, игри и разходки с Натаниел, леки кулинарни опити... или просто на открито в придвижване. Но имам и моменти, когато желая единствено да седна и да следя, на мира.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
" Победих себе си! ", възкликна с облекчение Григорова след сполучливата задача.
Тя и треньорката й Наталия Величкова работиха повече от година над плана " Пътят Ком - Емине 600 ", който се радваше на голям интерес освен измежду бегачите, а и измежду планинарите и елементарните хора. Стотици бяха искащите да срещнат усмихнатата Тони из Стара планина по време на тежкото тестване, на което рекордьорката се подложи. Григорова се радваше на изключителна обич отвред и безспорно позитивните страсти, които я заливаха, я караха да продължава напред и напред към морето.
Амбициозната бегачка, която има нова огромна цел - присъединяване на трета зимна Олимпиада, даде обстойно изявление за БЛИЦ СПОРТ, разказвайки за претърпяното и основно за премеждията по " Пътят Ком - Емине 600 ":
- Антония, поздравления за невероятното достижение! Първото и най-важно - по какъв начин си по-късно толкоз тежко тестване, по какъв начин протича възобновяване ти?
- Благодаря. Добре съм физически, дремя повече и върша леки възстановителни процедури при Димитрина Сивкова.
- Как съумя в действителност, кое ти даваше сили и те подтикваше да продължаваш напред и напред...?
- Желанието да съумея, " да се победя ", да превъзмогна болката и безсънието, и любовта на хората към мен.
- Какви са " провалите " по краката след 600-километров преход, изминат за по-малко от 6 дни, има ли мазоли?
- Поражения досега няма. Нямам мазоли, само че за задачата поставих старания преди да стартира бягането, и по време на него. Десет дни преди началото мазах стъпалата си ежедневно с един крем, разработка на " БиоФреш ", който скоро ще бъде пуснат в продажба. Той приготвя краката, а по време на самото тичане, на съвсем всеки пункт мазах стъпалата си с различен крем и бягах с чорапи (мерино), които държаха краката ми сухи. С бельото и другите проблематични за бегача зони се справях по същия метод - мерино и крем.
- След прочувствения край съумя ли да поспиш устойчиво или адреналинът те държа дълго по-късно?
- Заспах незабавно след края на бягането - малко преди 4 часа сутринта, само че единствено за няколко часа, тъй като по-късно имахме включване онлайн по една от националните малките екрани. Аз и целият ми екип обаче се успахме, та се наложи да ни включат непосредствено по обяд, вместо в утринните часове. Все още наваксвам със съня.
- Изпълни съвършено задачата " Ком-Емине ". Със сигурност е голямо удовлетворението след чудесно свършената работа. Какви са изводите, които си правиш?
- Да, има задоволство, задачата е изпълнена. Изводите са доста, само че главния за мен е, че с цел да успееш да се оправиш с това предизвикателство би трябвало да си подготвен да преминеш през всичко - физически и душевен.
- Осъзнаваш ли какво стори в действителност?
- Осъзнавам... съумях да тичам в продължение на съвсем 6 дни... Успях да измина близо 600 километра. Аз, която не считам, че се разграничавам с някакви извънземни качества от останалите хора, а съм една постоянно (и дългогодишно) упражнявала жена.
- Докато тичаше какво беше вътрешното ти чувство и настройка - беше ли напълно убедена, че ще успееш да стигнеш нос Емине за под 6 дни?
- Вътрешно знаех, че ще съумея да стигна до Емине и нито за момент не съм си помисляла друго. Дори да бях надвишила времето от 6 дни. Колкото до чувствата... там беше цялостна лудница от усеща и страсти, които не можех да управлявам. Към края на бягането в последните 50-60 километра се пробвах да пресметна какъв брой още време ми остава до финала, по отношение на времето, за което съм се справила на тренировката. Но бях толкоз изтощена, че само стигнах до извода, че ми остава доста.
- С какво най-често се храни и с какви питиета " презареждаше ", с изключение на с вода?
- Храната беше много разнообразна, домашно приготвена и в обилие - с помощта на „ МЕТРО “. Имаше всевъзможни салати, хапки, палачинки, супи, домашни сладки от „ Хляб и soul “, даже имаше суши, приготвено на място от „ Susho bar. ”, имаше и артикули на „ Harmonika ”. Апетитът ми се позагуби след първия ден, евентуално от изтощението, само че се пробвах да се храня колкото мога повече, с цел да зареждам тялото си с сила. Като питиета - с изключение на вода, одобрявах и така наречен „ лимонана “, „ медовина “, малко кока-кола, кафе и други
- Кои бяха най-големите ти компликации по Пътя?
- Загубата на вкус, неналичието на сън в последните два-три дни и една мускулна болка - зад коляното, която се появи още след първите 40 километра. Също по този начин и болки в гърлото последния ден.
- Имаше ли мигове, когато ти се искаше да спреш и да се откажеш?
- Не. Категорично не! Имаше такива, в които желаех да спра и да заспя, само че да се откажа - не.
- Какви животни срещна и не се ли опасяваше по време на нощните преходи?
- Бях ненапълно готова за среща с мечка, само че по този начин и не видях. Имах спрей за мечки. Не ме беше боязън, тъй като не бях изцяло сама на никое място. Постоянно имаше пейсър с мен.
- Изпълнителна си и слушаш треньорката Наталия Величкова, това е ясно. Но разкажи малко повече за нея - доста ли е строга, по какъв начин успяваше да те стимулира в допълнение?
- Не мисля, че съм най-изпълнителния играч, защото имам огромен дебелоглав. Наталия Величкова е извънреден експерт и по време на плана отношението й беше напълно такова. Строга е, прецизна е, употребява всевъзможни способи, с цел да ме стимулира, само че както за мен, по този начин и за нея най-трудно се оказа това да ме накара да се храня. Бях доста изнервена на моменти от всичко, което надлежно рефлектираше върху взаимоотношенията ни, само че мисля, че тя съумя да резервира хладнокръвие и да изтърпи тези ми слаби моменти.
- Какво беше първото, което й сподели след сполучливия край?
- Благодарих й, не помня доста поради страхотните страсти на финала.
- Това ли е най-изтощителното ти прекарване, с което си се сблъсквала досега?
- Да!
- 5 дни и 22 часа е ужасно достижение за жена. Смяташ ли, че " Ком-Емине " може да се измине още по-бързо и би ли " си го предизвикала " повторно?
- ДА! ДА! Със сигурност може да се измине доста по-бързо. Това е едно извънредно дълго предизвикателство, многодневно е... Не допусках какво нещо иска ми се случи и по какъв начин ще реагира организма ми на всичко това. Сега откакто към този момент зная, дръзвам да настоявам, че е допустимо да се направи по-бързо от жена. Също мисля, че има някои неточности, които може да се изчистят, а и към този момент съм наясно най-малко за едни 600 километра какво мога да изпитам физически. Бих си го предизвикала повторно, само че към този момент в главата ми картинката е по-близка до екскурзиант с раница... или със ски, а не бягащ човек.
- Най-ценният човек за теб - прелестният ти наследник Натаниел, те очакваше с боязън на финала в 3 часа след среднощ. Изненада ли беше за теб?
- Очаквах го, несъмнено. Но не чаках, че с това си тичане ще се издигна в майчинската йерархията и от " Супер майка " ще стана " ВЕЛИКА майка ", най-малко в лицето на сина ми. Много го обичам!
- Усмивката! Как го правиш? Дори след изтощителните 400-500 километра, отново намираше сили да се усмихнеш на всеки срещнат в гората, всеки приветствал те?
- Тя си идва от вътрешната страна. Сигурна съм, че имаше стадии, преминавайки през които усмивката я нямаше, само че се веселя, че все пак на финала тя си беше там. Искрената, идваща от вътрешната страна... моята си усмивка.
- През цялото време към теб имаше прикрепени пейсъри, по какъв начин ти помагаха?
- Насърчаваха ме, мотивираха ме, караха ми се на моменти, носеха в себе си спомагателен багаж. Бяха ми най-голямата опора по трасето сред пунктовете. Изтърпяха доста, но в действителност доста. Сигурна съм, че на финала им беше писнало от мен. Извинявах им се доста пъти, за всичко което трябваше да изтърпят, само че май е по-готино вместо тези извинения просто да им благодаря. Ама в действителност доста им благодаря.
- Последните години записа редица триумфи в ултрамаратоните, по какъв начин се възпламени по дългите бягания?
- Заради моя брат, който е фен бегач, даже бих споделила " сезонен " фен бегач, тъй като бяга като че ли през избрани сезони единствено. Той се беше записал на " Витоша 100 " и аз взех решение да направя същото и да тичам с него, с цел да го управлявам, тъй като той има диабет. Но откакто той се отхвърли на 30-тия километър, а аз взех решение да продължа и до финала прекосих през безчовечен (за тогавашните ми представи) болки, то тогава се влюбих в тези бягания. Иначе съм си по дългите дистанции без значение от спорта.
- Многократна републиканска шампионка си по насочване, ски тичане и ски насочване, взе участие на две зимни Олимпиади, ще те забележим ли и на трета - Пьонгчанг 2018?
- Със сигурност ще ме видите да се пробвам да завладявам квота за Пьонгчанг 2018.
- Обикновено по какъв брой километра дневно тичаш и след " Ком-Емине " какъв брой време мислиш да почиваш?
- Бягам друго, според от подготвителния ми проект. Имам дни с по единствено 6 километра, а имам и такива с по 60 км. Но също по този начин обичам и доста други интензивности в планината и навън. След " Ком-Емине " не желая доста дълга отмора, само че зная, че с цел да мога да продължа, да товаря организма си пълноценно, то той би трябвало да се възвърне изцяло.
- Рекордьорът на " Ком-Емине " при мъжете Кирил Николов - Дизела (4 дни и 13 часа) помагаше ли ти?
- Да. Той също доста се радва на триумфа ми. За всичко, което се бях сетила, го бях питала авансово. Но в този момент, в случай че мога да върна времето, бих го попитала още няколко неща. А по отношение на препоръките му, той несъмнено не си ги пестеше, споделяше ми всичко.
- С какъв брой чифта маратонки пробяга 600-те км?
- Четири. Първите използвах единствено 40-ина километра. След това " Salewa ultra train " (моят си номер 40) до Узана. От Узана стартирах с 41 номер от същия модел маратонки. И единствено за последните 40 километра търсих каквито и да са маратонки, само че единствено да бъдат номер 42 и нагоре, тъй като стъпалата ми към този момент бяха доста подбити и желаех да ми бъде по-свободно на краката.
- Имаше ли изгубвания по трасето?
- Нямах никакви неточности и загубвания по трасето. Почти от самото начало се направлявах с часовник - Polar V800.
- Какво ти направи усещане из Стара планина, имаше ли боклуци по маршрута?
- Беше чисто, само че към края много прашно. Просто настилката си е такава и прахът прецака много гърлото ми.
- Какво обичаш да правиш в свободното си време?
- Ако не ми се спи - чета, виждам филми, срещи с другари, игри и разходки с Натаниел, леки кулинарни опити... или просто на открито в придвижване. Но имам и моменти, когато желая единствено да седна и да следя, на мира.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ