Антоновден Е! Честит Имен Ден На Тези 5 Красиви Имена! Ето Какво Повеляват Поверията!
Антоний Велики е роден към 251 година в село покрай Йераклеопол, което се намира в Среден Египет, в фамилията на заможни и благочестиви родители.
На 18 годишна възраст младия Антоний остава сирак. Две години по-късно по образеца на първите светци мъченици и той раздава своето имущество на бедните.
Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при цялостно уединение в една изоставена сграда в пустинята. При него идват заболели и страдащи хора,с които беседва с часове. Като изтичат тези двайсет години Св. Антоний се заселва в Писпир, който се намира на 30 км. от р. Нил. Неговият живот минава в молитва и проповед.
На 104 години Антоний излиза в открит дебат с последователите на арианското обучение и ги побеждава. Успехът му е наименуван празненство на християнството.
Доживява до дълбока напреднала възраст. Светецът умира на 105г. възраст на 17. І. 356г. Погребан е на скрито място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
В националния календар Антоновден се чества за предотвратяване от заболявания.
На този ден дамите не предат, не плетат, не варят фасул и леща, с цел да не разсърдят чумата, шарката и " синята пъпка ". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве. Старите българи си представяли, че живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден (на 18 януари) са един след различен и се празнуват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.
Но на някои места се среща и разновидността занаятчия и калфа. В доста от античните религии е засвидетелствано провидение, което е изобразявано като ковач. Обикновено хората, които го практикували в древността са шаманите ( жреците ). Те играели значима роля в античните общества, написа Нюз.бг.
Поради тази причина и Свети Антоний се смята за настойник на майсторите ковачи. Ковачеството е поминък, който има античен генезис и в предишното е бил доста публикуван по нашите земи.
В националния мироглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани - смята се, че са двама братя-ковачи. В Поповско празниците им се значат с общото наименование сладки и медени; а в Пиринско се има вяра, че всички заболявания се събират на Антоновден, а на идващия - Атанасовден потеглят по хората.
В Разградско, където празникът е прочут и като Лелинден поради табуираното име на заболяването - вуйна, има бит две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата - " за лелята ", за " боля̀та ".
Имен ден честват Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка.
На 18 годишна възраст младия Антоний остава сирак. Две години по-късно по образеца на първите светци мъченици и той раздава своето имущество на бедните.
Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при цялостно уединение в една изоставена сграда в пустинята. При него идват заболели и страдащи хора,с които беседва с часове. Като изтичат тези двайсет години Св. Антоний се заселва в Писпир, който се намира на 30 км. от р. Нил. Неговият живот минава в молитва и проповед.
На 104 години Антоний излиза в открит дебат с последователите на арианското обучение и ги побеждава. Успехът му е наименуван празненство на християнството.
Доживява до дълбока напреднала възраст. Светецът умира на 105г. възраст на 17. І. 356г. Погребан е на скрито място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
В националния календар Антоновден се чества за предотвратяване от заболявания.
На този ден дамите не предат, не плетат, не варят фасул и леща, с цел да не разсърдят чумата, шарката и " синята пъпка ". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве. Старите българи си представяли, че живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден (на 18 януари) са един след различен и се празнуват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.
Но на някои места се среща и разновидността занаятчия и калфа. В доста от античните религии е засвидетелствано провидение, което е изобразявано като ковач. Обикновено хората, които го практикували в древността са шаманите ( жреците ). Те играели значима роля в античните общества, написа Нюз.бг.
Поради тази причина и Свети Антоний се смята за настойник на майсторите ковачи. Ковачеството е поминък, който има античен генезис и в предишното е бил доста публикуван по нашите земи.
В националния мироглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани - смята се, че са двама братя-ковачи. В Поповско празниците им се значат с общото наименование сладки и медени; а в Пиринско се има вяра, че всички заболявания се събират на Антоновден, а на идващия - Атанасовден потеглят по хората.
В Разградско, където празникът е прочут и като Лелинден поради табуираното име на заболяването - вуйна, има бит две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата - " за лелята ", за " боля̀та ".
Имен ден честват Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ