Антоний Велики е роден около 251 г. след Христа, в

Антоний Велики е роден към 251 година след Христа, в Египет, в фамилията на заможни и благочестиви родители. Когато бил на 20 години, родителите му умряли и му оставили благосъстоянието си.

Антоний раздал своето имущество и почнал подвижнически живот. Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, а по-късно прекарал 20 години при цялостно уединение в изоставена сграда в пустинята. Антоний бил почетен с дара на чудотворството и на прозорливостта, само че като лекувал заболели, той постоянно внушавал на излекуваните да благодарят единствено на Бога.

Смята се за създател на християнското монашество. Той е и първият от така наречен Пустинни отци.

При него идвали заболели и страдащи хора, с които беседвал с часове.

На 104 години Антоний излиза в открит дебат с последователите на арианското обучение и ги побеждава. Успехът му е наименуван празненство на християнството.

На идната година - на 17 януари 356 година, светецът умира. Погребан е по негова молба на скрито място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

Според българската национална традиция Антоновден се чества за предотвратяване от заболявания. На този ден дамите не предат, не плетат, не варят фасул и леща, с цел да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка ".

Специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята ", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е прочут още и като Лелинден.

В националните показа живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден /на 18 януари/ са един след различен и се празнуват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.

Имен ден честват Антон, Антоний, Антония, Андон, Тончо, Донка.

Поздравете ги с картичка >>