Антонио Вивалди се ражда на 4 март 1678 година във

Антонио Вивалди се ражда на 4 март 1678 година във Венеция, столица на Венецианската република.

Той е едно от 8-те деца на Джовани Батиста Вивалди и Камила Каличо. Бил слаб и посърнал и майка му дала обещание пред Бог Антонио да стане духовник, единствено и единствено Той да пази здравето му.

Баща му стартира да го учи на цигулка от доста ранна възраст. Първата известна на нас негова творба е „ Laetatus sum “, написана през 1691 година, когато той е на тринадесет години.

На 15 години влиза в семинария, а на 25 е ръкоположен за духовник. Крехкото му здраве го освобождава от някои богослужения и той има времето и силите да отдаде на цигулката.

Започва работа в дом за сираци - „ Оспедале каузи Пиета “, като прекарва там близо 3 десетилетия (с прекъсване). Той учи децата на музика, свирене на инструмент и основава най-вече творби точно там.

Живеещ без средства и без благороден генезис, Вивалди е зависел от благоволението на благородници. За да бъде взет съществено във Венеция, началото на 18 век, когато градът и цяла Италия са захласнати от операта, от Вивалди се очаквало точно това - да напише опера.

Първата си опера - „ Ottone in villa “, той написва през 1713 година във Виченца, евентуално се е страхувал от неуспех във Венеция. През целия му живот оперното му творчество има изменчив триумф.

След неустановеност и пътувания през 1725 година Вивалди се завръща във Венеция и в този интервал той написа фамозните си „ Четирите годишни времена “ - четири цигулкови концерта, всеки, съпроводен от сонет.

Богатото творчество на Вивалди включва 94 опери (по негови думи, известни са към 50), само че още доста кантати, серанади, симфонии, повече от 400 инструментални концерта, оратории, църковна музика.

В края на живота си той изпитва финансови компликации и със залеза на барока е разгласен за демоде. Славата на блестящия цигулар залязва. Той умира в нощта на 27 против 28 юли 1741 година, на 63 години. Погребан е в гробище на социална болница, само че по-късно останките му са преместени и през днешния ден почиват в територията на Виенския механически университет.