Антон Тодоров свърши безценна работа в ефира на Нова тв:

Антон Тодоров свърши скъпа работа в ефира на " Нова тв ": направи очевидно това, което знаехме, само че нямахме доказателства. Без да му мигне окото, депутатът от ръководещата партия ГЕРБ който щеше да става и началник на досиетата, заплаши водещия че ще му бъде изяден хлябът. Както на колежката му.

След депутата се изяви съгласно личния си запас и близост вицепремиерът Валери Симеонов - и той загатна за изчезналата Анна Цолова: " И останахте самичък на всичкото от горната страна ". И още: " Утре, в случай че съм злоумишлен, ще разработя един " Викторгейт ".Телевизията съобщи позиция в отговор на двамата властници - по един от изпълнителната и от законодателната власт, по обяд, откакто ГЕРБ се разграничи от депутата си ето по какъв начин: той изразявал персонално мнение. Бруталната

опасност към публицист била персонално мнение на народен представител от партията, която излиза с позиция

- дублирам, в случай че се чудите дали сте прочели неверно.
Надали инцидентно... Припомням забележителната имитация на Тодоров: " А, не, за подобен въпрос аз, в случай че бях началник на " Нова ", отстранявам ".

Та те, натиснатите медии, които нямат кураж да останат изправени, това вършат, само че под мелодичен камуфлаж. Най-напред беше карикатуристът Чавдар Николов. После беше шефката на вести и журналистика Дарина Сарелска. После партньорката на Виктор Николаев Анна Цолова, която даже си разрешиха да побутнат напред като Матросов на амбразурата, че щяла да прави личен лайфстайл-проект...За да избавят личния си сгънат облик.

Това стягане на юздите е забележимата демонстрация на

невидимия за публиката напън от властта, който се упражнява зад кулисите, а през днешния ден го видяхме в цялостен искра

Брутален, безсъвестен, заплашващ журналиста в студиото на една частна телевизия народен представител ни отвори очите, че натискът над националния ефир от дълго време е реалност и ще става все по-груб и отявлен. И идва от най-високите фактори на изпълнителната и прокурорската власт - спомнете си подмятанията на основния прокурор за " едни медии ", визирайки медията, в която работя, които обслужвали... кого?... ами дестабилизиращите страната, каквито са, несъмнено, всички които се осмеляват да опонират или да питат. Те не трябва да имат думата, нито да получават отговори. Спомнете си срещата в ЦУМ с един издател, който трябваше да бъде питомен, само че не стана, за сметка на това задаващите въпроси водещи публицисти и рисуващи художници в малките екрани си отиват от екраните...

Спомнете си сигналите против публицисти до прокуратурата

от чиято черна кутия излиза единствено информацията, която тя пожелае...
На този напън, постигащ примирие и смирение, се крепи власт като днешната: ефирът (на интерпретациите) е действителността, с която хранят народа, а обстоятелствата (господи, обстоятелствата!) са презряната нереалност. Институциите са единствено прислужници на властта, не на държавността и жителите, и спасението на словото е в личната му опозиция.

Съпротивата, която можеш да видиш, чуеш, усетиш, се оказва от журналиста. На място. В студиото, Пред компютъра. Всеки ден, всеки час, против всеки управник. Всеки! Друго избавление за словото няма.