Чувствахме се сигурни по време на кризата и имахме дори още повече работа
Антон Стамов е един от хората, на които магазините на Lidl всекидневно разчитат за доставката на стоките. Вече година и половина работи в логистичния център на Лидл България в Кабиле, Ямбол, като посредник. А главната задача на комисионерите е точно да приготвят стоката, с цел да стигне в точния момент до клиентите в магазините. В началото му е малко необичайно, тъй като от слушалката в ухото му непрестанно приказва непознат глас – компютърната система, която „ споделя “ какво е поръчал съответният магазин и кои артикули в какви количества би трябвало да подготви. Бързо обаче привиква с гласа в слушалката и се радва, че работата му е разнообразна и че зад себе си има екип и сътрудници, на които може да разчита.
Доказва го и изключителната обстановка, която ги активизира в допълнение и ги сплотява още повече. „ Имахме повече работа, само че се справихме дружно “, споделя Антон. Признава, че не се е тормозил за себе си, тъй като са имали обезпечени всички защитни средства – „ работихме с маски и ръкавици и стояхме на разстояние един от различен, с цел да се пазим “. Това обаче, за което е признателен най-вече, е, освен, че не остава без работа, само че даже получава и бонус. Така е спокоен и за фамилията си – майка си и брат си, с които живее и които също разчитат на него.
Всичко това го кара да се усеща на 100% сигурен в компанията и да желае да продължи да се развива и отсега нататък в нея. „ Ако няма уместност и почитание сред хората в един екип, работата мъчно ще върви “, споделя той. Затова и постоянно когато го похвалят за добре свършената работа, се стимулира да продължава напред с още повече усърдие.
И до момента в който посоката в работата му е ясна – напред и нагоре, в каква посока ще тръгне лятото към момента не е сигурен. Ще изчака да види по какъв начин ще се развият нещата. Дотогава е удовлетворен, че най-малко към този момент може да спортува – да бяга и да играе футбол с другари, което му липсва и най-вече по време на изключителното състояние.
Доказва го и изключителната обстановка, която ги активизира в допълнение и ги сплотява още повече. „ Имахме повече работа, само че се справихме дружно “, споделя Антон. Признава, че не се е тормозил за себе си, тъй като са имали обезпечени всички защитни средства – „ работихме с маски и ръкавици и стояхме на разстояние един от различен, с цел да се пазим “. Това обаче, за което е признателен най-вече, е, освен, че не остава без работа, само че даже получава и бонус. Така е спокоен и за фамилията си – майка си и брат си, с които живее и които също разчитат на него.
Всичко това го кара да се усеща на 100% сигурен в компанията и да желае да продължи да се развива и отсега нататък в нея. „ Ако няма уместност и почитание сред хората в един екип, работата мъчно ще върви “, споделя той. Затова и постоянно когато го похвалят за добре свършената работа, се стимулира да продължава напред с още повече усърдие.
И до момента в който посоката в работата му е ясна – напред и нагоре, в каква посока ще тръгне лятото към момента не е сигурен. Ще изчака да види по какъв начин ще се развият нещата. Дотогава е удовлетворен, че най-малко към този момент може да спортува – да бяга и да играе футбол с другари, което му липсва и най-вече по време на изключителното състояние.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ