В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
Антон Павлович Чехов (29 януари 1860 - 15 юли 1904 г.) е съветски публицист и драматург. За 26 години креативна активност основава към 900 творби - разкази, пиеси и повести, които се трансформират в типичен творби на международната литература. Много експерти го смятат за един от най-хубавите създатели на къси разкази в света. Чехов работи като доктор съвсем през целия си живот, до момента в който написа своите литературни творби. По негови думи „ медицината е законната ми брачна половинка, а литературата е моя държанка ".
Чехов се отдръпва от театъра след ужасните рецензии към „ Чайка " през 1896 година, само че пиесата е възродена от Константин Станиславски в Московския живописен научен спектакъл, което кара Чехов да напише „ Вуйчо Ваньо ", „ Три сестри " и „ Вишнева градина " - все емблематични творби, които не слизат от международните подиуми и до през днешния ден. Представяме ви някои негови велики мисли и няколко фрагмента от описа му „ За любовта ".
Човек е това, което мисли за себе си. У индивида всичко би трябвало да бъде прелестно: и лицето, и облеклата, и душата, и мислите. Желанието да се служи на общото богатство би трябвало безусловно да стане нужда на душата, изискване за персонално благополучие. Аз въобще не желая от мен да произлезе нещо изключително или да основа нещо велико, само че просто ми се желае да пребивавам, да бленувам, да се надявам, да успявам навсякъде… Животът… е къс и би трябвало да го живеем по-добре. Не се успокоявайте, не се приспивайте. Докато сте млади, мощни бодри, не преставайте да вършиме положително. Който не може да вземе с милувка, няма да вземе и със суровост. Ако се боите от самотата, не се женете. В фамилния живот основното е търпението. Любовта не може да продължи дълго. Какво голямо благополучие е да обичаш и да си обичан. Това, което изпитваме, когато сме влюбени, може би е напълно нормално състояние. Влюбеността демонстрира на индивида какъв би трябвало да бъде. Жените без мъжко общество помръкват, а мъжете без женско – оглупяват. Ако против някоя болест се оферират прекалено много средства, то значи тази болест е неизлечима. Парите, както и водката, вършат индивида побъркан. Човек, който не пуши и не пие, несъзнателно провокира въпроса: „ Ами дали не е непрокопсаник? ” Честта не може да се отнеме, само че може да се изгуби. Руският човек обича да си спомня, само че не обича да живее. Смисълът на живота е единствено в едно – в битката. Вярвам, че нищо не минава безследно и че всяка най-малка стъпка има значение за настоящия и бъдещия живот. Възпитаните хора почитат човешката персона и по тази причина са постоянно снизходителни, меки, вежливи и отстъпчиви. Доброто образование не е в това да не разлееш сос на покривката, а да не правиш забележка на този, който го направи. Умните хора, когато са снизходителни към невежите, са извънредно симпатични. На човек му става по-добре тогава, когато му покажете какъв е. Необходимо е да се стремим всеки да види и да узнае повече, в сравнение с е видял и разбрал татко му и дядо му. Децата са свети и чисти. Не бива да ги трансформираме в играчка на своето въодушевление.Как се заражда любовта — сподели Альохин, — за какво Пелагея не обикна някой различен, който да дава отговор повече на нейните душевни и физически качества, а обикна точно Никанор, тая мутра — тук всички му викаме мутра, — до каква степен в любовта са значими въпросите на персоналното благополучие — е незнайно и може да се преглежда и по този начин, и по този начин. Досега за любовта е казана единствено една неоспорима истина, а точно, че „ загадка сия велика ест ", а всичко друго, писано и говорено за нея, не е било решение, а единствено слагане на въпросите, които са си оставали нерешени. Обяснението, което ти се коства, че подхожда за един случай, не подхожда за десетки други и съгласно мен най-добре е да се изяснява всеки случай поотделно, без да се опитваме да обобщаваме. Трябва, както споделят докторите, да се индивидуализира всеки обособен случай.
В Москва, още когато бях студент, имах другарка, блага дама, само че всякога, когато я държах в обятията си, тя си мислеше какъв брой ще й давам на месец и какъв брой коства в този момент фунт говеждо. Така и ние, когато обичаме, не преставаме да си задаваме въпроси: дали е почтено, или не е, мъдро ли е, или е неуместно, до каква степен ще докара тази обич и по този начин нататък. Хубаво ли е това, или не, не зная, само че че то пречи, не удовлетворява и нервира — в това съм убеден.
Бях трагичен. И в къщи, и на полето, и в плевника мислех за нея, стараех се да схвана тайната на младата, красива, интелигентна жена, която се омъжва за безинтересен човек, съвсем дъртак (мъжът й минаваше четиридесетте) и има от него деца, да схвана тайната на този безинтересен наивник, незлоблив човек, който разсъждава с такова скучно благоразумие, на баловете и вечеринките се държи към солидните хора, провиснал, непотребен, с безропотно, безучастно изражение, като че ли са го довели тук да го продават, който обаче има вяра в своето право да бъде благополучен, да има деца от нея; и все се стараех да схвана за какво е срещнала точно него, а не мен, и за какво е трябвало в нашия живот да стане такава ужасна неточност.
Дълго разговаряхме, мълчахме, само че не разкривахме любовта си, таяхме я страхливо, ревностно. Страхувахме се от всичко, което можеше да открие нашата загадка даже на нас самите. Обичах я нежно, надълбоко, само че разсъждавах, питах се до какво може да докара нашата обич, в случай че не ни стигнат силите да се борим с нея; струваше ми се необикновено тази моя тиха, тъжна обич внезапно жестоко да прекъсне щастието в живота на мъжа й, на децата й, на целия този дом, където по този начин ме обичат и по този начин ми имат вяра. Честно ли е? Тя би тръгнала след мен, само че къде? Къде можех да я отведа? Друго би било, в случай че водех хубав, забавен живот, в случай че се борех да вземем за пример за освобождението на родината или в случай че бях популярен академик, актьор, художник, а то от една елементарна, делнична конюнктура ще я въвлека в друга, също такава или още по-делнична. И какъв брой ли би траяло нашето благополучие? Какво ще стане с нея, в случай че се разболея или умра, или просто в случай че се разлюбим?
Когато там, в купето, погледите ни се срещнаха, душевните сили ни напуснаха, прегърнах я, тя притисна лице към гърдите ми и сълзи потекоха от очите й; целувайки лицето й, раменете, ръцете, мокри от сълзи — о, какъв брой нещастни бяхме ние с нея, — аз й признах любовта си и с пареща болежка в сърцето разбрах какъв брой излишно и незначително, каква илюзия е било всичко, което ни пречеше да се обичаме. Разбрах, че когато обичаш, в разсъжденията си за тази обич би трябвало да те управлява нещо висше, нещо по-важно от щастието или нещастието, от прегрешението или добродетелта в техния елементарен смисъл или въобще не би трябвало да разсъждаваш.
Из " За любовта ", Антон Павлович Чехов, 1898
Превод Венцел Райчев
Чехов се отдръпва от театъра след ужасните рецензии към „ Чайка " през 1896 година, само че пиесата е възродена от Константин Станиславски в Московския живописен научен спектакъл, което кара Чехов да напише „ Вуйчо Ваньо ", „ Три сестри " и „ Вишнева градина " - все емблематични творби, които не слизат от международните подиуми и до през днешния ден. Представяме ви някои негови велики мисли и няколко фрагмента от описа му „ За любовта ".
Човек е това, което мисли за себе си. У индивида всичко би трябвало да бъде прелестно: и лицето, и облеклата, и душата, и мислите. Желанието да се служи на общото богатство би трябвало безусловно да стане нужда на душата, изискване за персонално благополучие. Аз въобще не желая от мен да произлезе нещо изключително или да основа нещо велико, само че просто ми се желае да пребивавам, да бленувам, да се надявам, да успявам навсякъде… Животът… е къс и би трябвало да го живеем по-добре. Не се успокоявайте, не се приспивайте. Докато сте млади, мощни бодри, не преставайте да вършиме положително. Който не може да вземе с милувка, няма да вземе и със суровост. Ако се боите от самотата, не се женете. В фамилния живот основното е търпението. Любовта не може да продължи дълго. Какво голямо благополучие е да обичаш и да си обичан. Това, което изпитваме, когато сме влюбени, може би е напълно нормално състояние. Влюбеността демонстрира на индивида какъв би трябвало да бъде. Жените без мъжко общество помръкват, а мъжете без женско – оглупяват. Ако против някоя болест се оферират прекалено много средства, то значи тази болест е неизлечима. Парите, както и водката, вършат индивида побъркан. Човек, който не пуши и не пие, несъзнателно провокира въпроса: „ Ами дали не е непрокопсаник? ” Честта не може да се отнеме, само че може да се изгуби. Руският човек обича да си спомня, само че не обича да живее. Смисълът на живота е единствено в едно – в битката. Вярвам, че нищо не минава безследно и че всяка най-малка стъпка има значение за настоящия и бъдещия живот. Възпитаните хора почитат човешката персона и по тази причина са постоянно снизходителни, меки, вежливи и отстъпчиви. Доброто образование не е в това да не разлееш сос на покривката, а да не правиш забележка на този, който го направи. Умните хора, когато са снизходителни към невежите, са извънредно симпатични. На човек му става по-добре тогава, когато му покажете какъв е. Необходимо е да се стремим всеки да види и да узнае повече, в сравнение с е видял и разбрал татко му и дядо му. Децата са свети и чисти. Не бива да ги трансформираме в играчка на своето въодушевление.Как се заражда любовта — сподели Альохин, — за какво Пелагея не обикна някой различен, който да дава отговор повече на нейните душевни и физически качества, а обикна точно Никанор, тая мутра — тук всички му викаме мутра, — до каква степен в любовта са значими въпросите на персоналното благополучие — е незнайно и може да се преглежда и по този начин, и по този начин. Досега за любовта е казана единствено една неоспорима истина, а точно, че „ загадка сия велика ест ", а всичко друго, писано и говорено за нея, не е било решение, а единствено слагане на въпросите, които са си оставали нерешени. Обяснението, което ти се коства, че подхожда за един случай, не подхожда за десетки други и съгласно мен най-добре е да се изяснява всеки случай поотделно, без да се опитваме да обобщаваме. Трябва, както споделят докторите, да се индивидуализира всеки обособен случай.
В Москва, още когато бях студент, имах другарка, блага дама, само че всякога, когато я държах в обятията си, тя си мислеше какъв брой ще й давам на месец и какъв брой коства в този момент фунт говеждо. Така и ние, когато обичаме, не преставаме да си задаваме въпроси: дали е почтено, или не е, мъдро ли е, или е неуместно, до каква степен ще докара тази обич и по този начин нататък. Хубаво ли е това, или не, не зная, само че че то пречи, не удовлетворява и нервира — в това съм убеден.
Бях трагичен. И в къщи, и на полето, и в плевника мислех за нея, стараех се да схвана тайната на младата, красива, интелигентна жена, която се омъжва за безинтересен човек, съвсем дъртак (мъжът й минаваше четиридесетте) и има от него деца, да схвана тайната на този безинтересен наивник, незлоблив човек, който разсъждава с такова скучно благоразумие, на баловете и вечеринките се държи към солидните хора, провиснал, непотребен, с безропотно, безучастно изражение, като че ли са го довели тук да го продават, който обаче има вяра в своето право да бъде благополучен, да има деца от нея; и все се стараех да схвана за какво е срещнала точно него, а не мен, и за какво е трябвало в нашия живот да стане такава ужасна неточност.
Дълго разговаряхме, мълчахме, само че не разкривахме любовта си, таяхме я страхливо, ревностно. Страхувахме се от всичко, което можеше да открие нашата загадка даже на нас самите. Обичах я нежно, надълбоко, само че разсъждавах, питах се до какво може да докара нашата обич, в случай че не ни стигнат силите да се борим с нея; струваше ми се необикновено тази моя тиха, тъжна обич внезапно жестоко да прекъсне щастието в живота на мъжа й, на децата й, на целия този дом, където по този начин ме обичат и по този начин ми имат вяра. Честно ли е? Тя би тръгнала след мен, само че къде? Къде можех да я отведа? Друго би било, в случай че водех хубав, забавен живот, в случай че се борех да вземем за пример за освобождението на родината или в случай че бях популярен академик, актьор, художник, а то от една елементарна, делнична конюнктура ще я въвлека в друга, също такава или още по-делнична. И какъв брой ли би траяло нашето благополучие? Какво ще стане с нея, в случай че се разболея или умра, или просто в случай че се разлюбим?
Когато там, в купето, погледите ни се срещнаха, душевните сили ни напуснаха, прегърнах я, тя притисна лице към гърдите ми и сълзи потекоха от очите й; целувайки лицето й, раменете, ръцете, мокри от сълзи — о, какъв брой нещастни бяхме ние с нея, — аз й признах любовта си и с пареща болежка в сърцето разбрах какъв брой излишно и незначително, каква илюзия е било всичко, което ни пречеше да се обичаме. Разбрах, че когато обичаш, в разсъжденията си за тази обич би трябвало да те управлява нещо висше, нещо по-важно от щастието или нещастието, от прегрешението или добродетелта в техния елементарен смисъл или въобще не би трябвало да разсъждаваш.
Из " За любовта ", Антон Павлович Чехов, 1898
Превод Венцел Райчев
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ