Антон ГицовSi vis pacem, para bellum - Ако искаш мир,

Антон Гицов

Si vis pacem, para bellum - Ако искаш мир, готви се за война, гласи известната латинска поговорка, приписвана на Платон

В историята има доста образци за това, че страни, които са желали мир, само че не са се готвили за война, са платили висока цена за това. След Първата международна война победителките Франция и Англия са си затваряли очите пред превъоръжаването на Германия след идването на Хитлер на власт. Англия и изключително Франция не са се готвили за война, пожертвали са Чехословакия и Полша, само че не им си е разминало без война. Неподготвен за война се е оказал и Съветският съюз, Сталин е бил подготвен на всевъзможен мир с Германия, резултат на който е пактът Рибентроп-Молотов.

По време на Балканските и Междусъюзническите войни България е имала мощна войска, готвела се е за война, тъй като е била заобиколена от мощни врагове, и е изгубила тези войни единствено поради неверните решения на натрапения ни цар Фердинанд.

Българската войска е била релативно мощна и по време на Втората международна война. След безумното решение на българските управници да разгласят война на Съединени американски щати и Англия, София и български градове са подложени на бомбардировки от американски и английски бомбардировачи. България обаче разполага със свои ескадрили от изтребители, които сполучливо пазят родното небе.

По време на Студената война и опълчването сред НАТО и Варшавския контракт България е прифронтова страна, граничи с две натовски страни - Турция и Гърция, и е имала мощна войска, готова за война, което е обезпечавало мира, що се отнася до Южния фланг на Варшавския контракт. Към 70-те години нашите Военновъздушни сили разполагат с близо 600 самолета, сведени в авиационни корпуси и дивизии и с мощни танкови и артилерийски подразделения.

След разпадането на Съветския съюз и Варшавския контракт българската стопанска система е подложена на разпад, който визира и българската войска.

В първите десетилетия на народна власт и мир в Европа България е в периферията на НАТО, не сме обградени от враждебни страни и няма нужда от наливане на солидни средства в защитата, страната има да взема решение доста по-важни обществени и стопански проблеми. Опасност от война, в която страната ни да бъде въвлечена, няма.

След разпадането на Съветския съюз обаче светът става еднополюсен, следен от единствен хегемон - Съединени американски щати, Китай занапред ще почне да се възражда, Русия при президентството на Елцин е „ велика мощ “ на хартия, само че тя не губи своя капацитет, с помощта на голямата си територия, естествени благосъстояния и население.

Тогава в политическите кръгове в Съединени американски щати се взима решение, да не се допусне възраждането и още веднъж като велика мощ, и за задачата по отношение на нея да се приложи хватката на „ анакондата “- задушаване от всички страни със страни членки на НАТО и техни бази, а в по-далечен проект и разчленяването на тази многонационална страна.

Плановете са за делене на Русия на части, под форма на „ балканизация “, раздробяване и дезинтеграция.

Тези проекти на Съединени американски щати и на подчинените им най-мощни и нападателни страни от НАТО обаче са осуетени от идването на власт в Русия на Владимир Путин.

Той има поддръжката на политическите, военните и авторитетни стопански кръгове, които поддържат устрема му да възвърне статута на Русия като велика мощ, има поддръжката и на елементарния съветски народ, който вижда опасност за националната си сигурност в обкръжаването на Русия с 

страни членки на НАТО.

Постепенно към НАТО са привлечени всички някогашни страни от Съветския блок, даже такива прилежащи като Литва, Латвия и Естония и се пристъпва към привличане към НАТО на такива основни страни като Грузия и Украйна.

През 2024 и 2005 година в Украйна е предизвикана така наречен Оранжева гражданска война, събитие, което руснаците възприемат като опит на Съединени американски щати да причислят Украйна в НАТО и по този начин да слагат основите на дезинтеграцията на Русия.

На Мюнхенската конференция за сигурност през 2007 година Путин насочва предизвестие, че Русия няма да одобри разширението на НАТО до границите на Русия. Дори самият Елцин, по този начин харесван на Запад, се афишира против разширението на НАТО на Изток, това прави и Горбачов, който е упрекван за разпада на Съветския съюз.

Въпреки това през 2008 година Съединени американски щати и НАТО дават обещание участие на Украйна и Грузия в НАТО. През 2008 година проамерикански режим в Грузия взима решение страната да се причисли към НАТО - решение, подкрепяно от Съединени американски щати, като задачата е Русия да бъде обкръжена в Черноморския район - остаряла концепция на Британската империя от преди 170 годни. Този опит е кръстосан от Русия, която изпраща свои войски в тази страна.

През 2014 година в Украйна е осъществен прелом и на власт идва про-американско и пронатовско държавно управление, което съобщи предпочитание за присъединение на Украйна към НАТО. На 22 февруари 2022 г, дни преди войната да стартира, Путин съобщи: Ние изрично се противопоставяме против участие на Украйна в НАТО, тъй като това съставлява опасност за нас.

През последните три години към НАТО бяха привлечени и Финландия, от територията на която през Втората международна война немски войски нападнаха Съветския съюз, както и Швеция, която макар неутралитета си пред Втората международна война доставяше нацистка Германия с по този начин нужна желязна руда.

Руско-украинската война, почнала на 24 февруари 2021г. като „ специфичната военна интервенция “ на Русия против Украйна, доста бързо прерасна в „ прокси “ война в действителност от НАТО против Русия, чрез даване на режима на Зеленски на голяма финансова, икономическа и военна помощ.

Съединени американски щати и НАТО се водеха от разбирането, че Русия няма да издържи такава продължителна и скъпоструваща и война, и вероятно ще признае проваляне.

Но на власт в Съединени американски щати пристигна републиканската партия с президент Роланд Тръмп, който осъзнавайки, че Украйна не може да завоюва войната, дефинира тази война като случка, струваща скъпо на американските данъкоплатци и прекрати на процедура голямата помощ, която преди него Съединени американски щати предоставяха на Украйна.

Тръмп упрекна по едно и също време Зеленски и Путин в некадърност да сключат спокойно съглашение и изкусно употребява този мотив с цел да наложи наказания против Русия във връзка с износа и на газ и нефт за Европа и други страни, като по едно и също време заплаши със наказания тези страни, които купуват съветски газ и нефт, предоставяйки им опция - да купуват тези енергийни първични материали от Съединени американски щати, въпреки и на повишени цени.

Същевременно той съобщи на страните членки на НАТО, че в случай че желаят да не престават да подкрепят Украйна с оръжия, могат да се доставят с такива от Съединени американски щати, и сложи също изискване те да покачат военните си разноски на 5% от вътрешният им брутен артикул, по този начин както вършат Съединени американски щати.
Какво е ситуацията през днешния ден?

Вече е явно, че Украйна губи войната, и че Америка отхвърля да взе участие във финансирането ѝ. За президента Тръмп е безразлично дали Русия ще завоюва войната, той приема, че при един кротичък контракт Украйна ще би трябвало да отстъпи рускоезичните територии - Донбас, Запорожието и Херсонската област, и че Украйна няма да стане член на НАТО - Тръмп даже към този момент е изказвал мнението, че подобен излаз на войната е неминуем.

След което за Съединени американски щати ще се отворят нови благоприятни условия за преференциални търговски връзки с Русия, а и с Украйна.

Но подобен излаз е недопустим за такива европейски водачи на натовски страни, като Страмър, Макрон, Мерц, полският министър председател Туск, да прибавим и председателката на Европейски Съюз Урсула дер Лайен - те са заложили в тази война своят престиж, отводът им от съветски енергийни първични материали и изливаната голяма помощ на Украйна е довел до криза в страните им и на тях ще им бъде потърсена сметка за неуспеха на тяхната политика, довела до икономическа застоялост.

И те не престават да са се вкопчили в илюзорната вяра, че Русия, може да бъде сложена на колене и без американската помощ, и за тази цел отиват на нарастване на военните разноски, като демонстрация на опасност към Русия и предизвестие, че те няма да позволен проваляне на Украйна, даже в случай че се стигне до директна война с Русия.

Оправданието поднасяно на популацията в тези страни е, че Русия няма единствено да се задоволи единствено с победа и окупация на Украйна, само че ще продължи военната си агресия и на запад.

Затова Европа стартира да се милитаризира и тази вълна на милитаризация към този момент залива и България. И българските „ ястреби “, стартират постоянно да цитират фразата че „ в случай че искаш мир, се готви за война “.

Думите са подкрепени обаче и с харчене и задължения за въоръжения за милиарди.

Ето равносметката:
- България заплати 2.2 милиарда $ за 16 американски изтребители F-16, 1,2 милиарда $ бронирани машини " Страйкър купи бронирани машини " Страйкър " за 1,2 милиарда $, 1 милиарда лв. за два военни кораба, а Държавния департамент на Съединени американски щати утвърди България да купи противокорабен ракетен комплекс NSM (Naval Strike Missile) и обвързвано с него съоръжение за към 620 милиона $.

България е поискало да купи комплекса от три многофункционални системи за систематизиране на информация Link-16, тактически морски ударни ракети, мобилни центрове за огневи надзор, транспортни транспортни средства за зареждане, правоприемник на световната система за позициониране; пултове за образование на оператори.

Водят се договаряния за покупко-продажби за стотици милиони за трикоординдатни радари, за Противовъздушна отбрана система " Ирис ", за самоходни френски гаубици " Сезар ".

В страната ни гостува най-висшия боен началник на НАТО ръководителят на Военния комитет адмирал Джузепе Каво Драгоне, посещаване обвързвано с плановете за създаване база в региона на Кабиле и Безмер, както и с построяването на бързи коридори за военна подвижност на НАТО.

Там се планува построяването на многонационален дивизионен щаб, в който в началото да бъде ситуирана съществуващата бойна група на НАТО, която да може да се разпростира при потребност до бригада и даже дивизия.

Мястото е определено поради близостта до летище, пристанище и полигон „ Ново село “, както и поради съществуващата железопътна и шосейна инфраструктура. Очаква се обектът да коства най-малко 100 млн.евро.

На 23 юли Министерският съвет е одобрил заявление от страна на България за искане по линия на инструмента „ Мерки за сигурността на Европа на заем сред 2,7 и 3,06 милиарда евро заем за закупуване на нови оръжия за ускорено превъоръжаване на армията.

В ход е ускорена милитаризация на страната явно с антируска устременост, без на обществото да е предоставено рационално и свястно пояснение. Такава милитаризация е оправдана, в случай че е застрашена националната ни сигурност, а тя не е. Заобиколени сме от Турция, Гърция, Румъния, Сърбия и Македония, страни, които с нищо не заплашват националната ни сигурност.

На 3 юни 2025 година министърът на  защитата Атанас Запрянов съобщи на конгрес в София, че военните разноски би трябвало да се усилят, тъй като „ Русия е най-сериозната и директна опасност за евроатлантическата сигурност, би трябвало да сме подготвени да се оправим с дълготрайна неустойчивост.

Това важи с особена мощ за районната ни сигурност в Черно море и в Югоизточна Европа “. Но такова опрощение е куха словосъчетание, тъй като нито той, нито българския министър председател и българските „ ястреби “ не разясняват за какво и по какъв начин, по какъв метод, и с какви дейности Русия заплашва „ евроатлантическата взаимност “ и по какъв начин България посредством превъоръжаване ще се оправи с някаква химерна „ дълготрайна неустойчивост “.

И най- значимото - по какъв начин и за какво посредством превъоръжаване ще защитим районната си сигурност в Черно море и Югоизточна Европа?

България както проличава се готви за война, само че в тази ситуация не важи максимата „ в случай че искаш мир, готви се за война “. България не е застрашена от Русия, няма никакви доказателства за това Русия да заплашва националната ни сигурност.

Обратното, милитаризацията на България, съществуването на американските и натовски бази у нас, непрекъснатите натовски военни учения в Черно море с българско присъединяване и забележителната финансова и военна помощ, която оказваме на Украйна във войната и с Русия, се възприемат от тази велика мощ като български принос в опасността за нейната национална сигурност.

И при една стандартна война - не смеем даже да си помислим за нуклеарна - България ще стане цел, елементарно уязвима и никакви американски самолети, кораби и други въоръжения, няма да и оказват помощ. Ако българските управници проумеят това, с цел да запазят мира с Русия, е най-разумно да не се готвят за война.

И да не не помнят българската сентенция, че когато атовете се ритат, отнасят го магаретата.