Антон Генов, последният български футболен рефер със сериозно международно реноме,

Антон Генов, последният български футболен рефер със съществено интернационално добро име, гостува в предаването „ Код спорт “ по ТВ+. Той разяснява нововъведенията в съдийството, които бяха приложени по време на Купата на конфедерациите, както и любопитни моменти от кариерата си на терена. - Как се показаха реферите на Купата на конфедерациите? - Наблюдавах всички мачове с интерес. Видях и новите прелюдия. Общото ми мнение за съдиите, които управляваха мачовете е, че се показаха на положително равнище. Те бяха от всички континенти и е обикновено, тъй като въпреки всичко това е мини международно състезание. Въпреки всичко се появи, че класата на Европа и съдийството на Стария континент е доста по-добро, в сравнение с примерно в Африка или в Азия. Това не е нова тематика. Колкото до нововъведенията, аз съм малко скептично надъхан особено за видео съдиите. Не знам, може би тъй като съм от предишния век, само че за мен не е обикновено, губи се чарът на футбола. Досега се показваше картон, а в този момент се демонстрира екран. Мачът се спираше с минути, публиката освиркваше тези неща, губи се ритъмът на футбола. Да, в случай че примерно в топката има чип, това е окей. Защото знаем доста добре, че даже с пети и шести съдии имаше доста положения, даже на международни и европейски шампионати, когато топката е предходна голлинията, само че реферите не са я видяли. Тогава чипът оказва помощ и тимът ще е задоволен, в случай че е постигнал гол. Но тези видеонаблюдения – дали рамото му е с 5 см по-напред... Минало е ситуацията, вкаран е гол и най-после той да бъде анулиран - малко ми се струва… - Един твой сътрудник Атанас Узунов е на същото мнение. Според него футболните мачове в този вид се трансформират в „ Плейстейшън “. - Да, мисля, че скоро ще пуснат роботи за съдии, оборудвани с камери – един в средата и двама в профил. Става друга игра. От основаването на футбола в Англия преди 160-170 години единствено няколко пъти се трансформираха разпоредбите. Затова футболът има сексапил и е спорт №1 по света. - Джани Инфантино сподели, че тази система ще работи и следващата година на международното състезание. Смяташ ли, че ще има миг със „ задна скорост “ или всичко ще продължи в този темп напред? - Купата на конфедерациите беше с малко тимове. Участваха единствено осем състава. Световното състезание към този момент е в доста по-голям мащаб. Силно се надявам да няма опорочени срещи поради видео наблюденията, прекъсването на играта, изнервянето на футболисти и треньори и така нататък Но ФИФА е решила да вкарва тези неща. Световното състезание ще покаже какъв ход е това, тъй като там ще има доста повече мачове и доста повече обстановки. Щ забележим дали действително това видео наблюдаване ще остане и в бъдеще. Знаете, че в предишното са се опитвали да наложат някои промени във футбола, в това число двама съдии, което също се оказа неуместно, защото всеки един арбитър си има лично мнение. Ако за един обстановката е углавен удар, за различен това - не е дузпа. Футболът по тази причина е забавен спорт. Грешките на съдиите също са част от играта. - Във финала сред Германия и Чили имаше голяма полемика към обстановка, в която чилиец удари немец с лакът, играта бе спряна за повече от минута, с цел да се покаже в последна сметка жълт картон. Правилно ли беше? - Разбира се, че не беше вярно. Това е минимум жълт картон, може да бъде и червен. Да не навлизаме в детайлности – какъв брой е силата, камшичен ли е ударът, близко ли е, преднамерено ли го е блъснал и така нататък Но за какво би трябвало да се стопира играта за три минути, с цел да се покаже картон, който е очевиден? Или по какъв начин може рефер от Африка да обърка играч и да би трябвало видеото да се връща? Видео съдията му споделя нещо, той демонстрира различен картон, отново се връща… Няма потребност от тези неща. - Как си представяш един български мач, в случай че ФИФА ни подреди да има трима съдии отвън стадиона? Ние в този момент не можем да се оправим с основния, със страничния, президенти атакуват… Как го виждаш и с трима рефери в обособена стая? - Представям си това помещение да бъде барикадирано отвред с барети. По радио уредбата да се оповестява головете дали са верни или неправилни. Вече имаме подобен случай на „ Армията “. Шегувам се, естествено. В интерес на истината сега не си го представям. Мисля, че нашите съдии са задоволително добре готови, с цел да се оправят с равнището на футбола ни в България. - Но в случай че ни задължат, няма връщане. - Ако ни задължат, естествено, че ще би трябвало и ние да въведем тези неща. Светът се трансформира, трансформира се и футболът. - Кой е най-големият проблем на българското съдийство? - Има доста проблеми, само че най-големият от тях е доста близката връзка сред съдийството, футбола, президенти, клубове. Имаме доста качествени съдии, доста положителни момчета. Ръководят в години, в които никой не ги тормози спрямо предишния век и това, което претърпя нашето потомство. Има доста полемики по тази тематика. Присъствието на господин Марк Бата в България е доста позитивно и това се вижда. Не единствено по тази причина, че съдиите са свалили един звук от своето тегло нагледно казано, само че постоянно е по-добре нещата да се видят извън, тъй като хората, които са вътре в нещата в една страна малко капсулирано не виждат проблемите. А външен човек, който примерно идва веднъж в месеца, ги вижда. Знае къде би трябвало да се пипне и какво би трябвало да се направи. Мисля, че неговата роля е доста позитивна и за съдийството, и за футбола. Един арбитър не се гради за една-две години, а за пет-десет години. Дай Боже, с негова помощ скоро някое от младите момчета, които са интернационалните съдии, да бъде на по-голям конгрес - примерно европейско състезание до 21 години. - Това са хубави пожелания и даже фантазии, тъй като ние сме забравени за огромните мачове. Станислав Тодоров води един дуел от групите на Шампионска лига и до такава степен. А видяхме, че и нашият район дава съдии, тъй като сърбин управлява финала на Купата на конфедерациите. - Познавам го доста добре Милорад Мажич. Той стартира да се занимава със съдийство, когато бях в най-силните си години. Водим си преписка. Той не е по-различен от нашите първи трима-четирима съдии и го споделям с ръка на сърцето. Не че пазя българското, само че той не е по-добър от тях. Просто обстановките са такива, че би трябвало още малко да се помогне на нашето съдийство, с цел да излезе на европейската сцена. Ами, турският арбитър Джунейт Чакър също управлява на доста високо равнище. Скоро се видяхме с него в Истанбул. Примери от нашия район има. - Атанас Узунов и починалият към този момент Стефан Орманджиев имаха полуфинали в шампионата за Купата на УЕФА. Това е знак, че няма наклонност против нас. Може би нямаме това прословуто лоби? - Няма за какво да си кривим душата – без лоби няма по какъв начин да се получи. Ние сме дребна страна и един арбитър може да върви нагоре. Всички би трябвало да го поддържат, с цел да може да се развива, както беше и с господин Узунов и преди този момент с огромните ни съдии – Богдан Дочев, Никола Дудин, Йордан Жежов и всички останали. Трябва още малко самообладание, малко повече образование и самоконтрол от самите съдии, с цел да стартират да излизат на огромни конгреси. - Кои промени, въпреки и козметични, в правилника през последните 20 години одобряваш и кои бяха неточност? - За мен въвеждането на спомагателните съдии е позитивно. Въвеждането на системите, с които се чуваш и приказваш, също е хубаво изобретение, защото към този момент имаш връзка със своите сътрудници. Дори и да си загърбил някои обстановки, те ти подсказват. Съвсем друго е. Тези неща са доста потребни за съдийството. Също и чипът в топката. Това би трябвало да бъде продължено. За актуалните промени съм скептично надъхан, само че може би такова е бъдещето и нашите внуци ще гледат такива мачове. - Не стана ли прекомерно бърз футболът в последните години, което затруднява доста съдиите? Видяхме по какъв начин лайсмените изоставаха на Реал (Мадрид) – Байерн (Мюнхен). - Да, по този начин е. Затова и съдийските комисии на ФИФА и на УЕФА са взели ограничения. Имахме един норматив през годините, който се промени. Хванах и новия, който е тъкмо тъй като футболът се промени и стана по-бърз. Сега съдиите и асистентите се приготвят по напълно различен метод. Най-добрите би трябвало да отговорят на този бърз футбол и на звездите, които играят в най-хубавите клубове. Може би заради тази причина ФИФА е взела тези ограничения за видео наблюдението. При една бърза офанзива на Реал (Мадрид) примерно, един помощник няма по какъв начин да издържи на темпото на Гарет Бейл. Подготовката е ориентирана тъкмо в тази област. На 45 години се завършва съдийската кариера, в случай че ще да си Пиерлуиджи Колина. Доколкото знам, има наклонност възрастта да се понижи, с цел да може съдиите да са по-млади, да бъдат по-близо до играта и да вървят в тези нови трендове. - Как реагира, когато разбра, че напускаш футболния терен? Трудно ли го одобри? - Бях квалифициран за това нещо, защото нескромно звучи, само че съм един от дребното, съумели да завършат изцяло до 45-годишнината си. В последния сезон знаех, че в края на годината ще приключа със съдийството. Може би с тази вътрешна увереност, по-леко одобрих нещата и влязох в другия живот – да следя мачовете и съдиите в профил. По-плавно минах към другото занятие. Не ми беше мъчно, тъй като бях квалифициран. - Липсва ли ти футболният терен? - Много ми липсва. Но и сега съм съдийски наблюдаващ и се стремя да бъда покрай терена и до съдиите. - Кой е най-тежкият мач в кариерата ти? - По принцип най-тежък бе идният ми мач. Като се замисля, може би най-отговорните мачове, които съм ръководел, са били сред Левски и ЦСКА. Знаете, че каквото и да направиш, половин България не те обича. Не че желая да ме обича цяла България, само че се случват такива обстановки. - Грешката, която не можеш да си простиш? - Грешката, която не мога да си простя е, че одобрих да отида с моя бригада на другарски мач в Македония. Ръководих срещата Македония – Канада. Не знаех, че имаше една седмица до техния Конгрес и там ме забъркаха в едни политически неща, които не мога да си простя. Единият кандидат да изпъкне над другия. Това стигна до УЕФА и до ФИФА и за жалост ми повлия доста в идващите години. - Решението, което си взимал най-трудно на терена? - Решенията на терена ги взимам бързо, за елементи от секундата. Обратното е пагубно. Затова споделям, че съм срещу тези нововъведения. Какъв арбитър си, в случай че не вземеш решението бързо? А в случай че е и вярно, още по-добре. Иначе какво става? Всеки може да бъде рефер. Застава там, взима една свирка и стартира. Води мача до някаква противоречива обстановка, споделя: „ Чакайте малко “. Отива, гледа я, вижда по какъв начин е и не престават. - Имало ли е случай да откажеш да свириш български мач? - Никога не съм отказвал. Дори и в най-трудните времена. - А да те откажат да свириш? - Не съумяха, макар че имаше опити. - Най-трудното за един рефер, който свири „ Вечното дерби “? - Най-трудното е да повярва в себе си и в своите сили. Да знае, че като завърши мачът, няма да е отговорен той за постигнатия резултат. Този резултат е спортно-технически и това са заслужавали двата тима. - Колко е психологическият напън по десетобалната система? - 11. - Защо футболните съдии се поддават на напън от страна на президентите на клубовете? - Това е доста забавен въпрос. Футболните съдии са разнообразни, както и хората са разнообразни. Някои от тях може би се поддават, тъй като ги е боязън за тяхното бъдеще. Други може би в някакви стадии от живота си са били в по-приятелски връзки с някой президент, тъй като и съдиите са хора, и те се срещат с избрани кръгове от спортни деятели, предприемачи и така нататък Останах другар с доста футболисти и отвън терена. Винаги съм им казвал преди мач, а и го научиха в годините, че това, което е на терена се не помни с края на дуела. Аз може да съм доста непосредствен с някого, само че в случай че той сгреши на терена или премине разпоредбите на играта, ще бъде осъден. След срещата към този момент всичко се не помни. Бих дал съвет на младите съдии да не помнят какви са им връзките с избрани хора от момента на първия сигнал до последния. Сигурен съм, че тези хора ще схванат във времето, че са били прави, а не противоположното. - Помниш ли първия мач? Как го изсвири? Имаше ли драми и кавги? - Спомням си първия мач в „ А “ група. Беше в Плевен сред Спартак и Добруджа и ми е останал в съзнанието. Иначе помня всичките си мачове – и в „ Б “ група, и в ниските дивизии. Този мач беше необикновен с това, че в Спартак (Плевен) играеше Пламен Гетов. Като млад постоянно съм му се възхищавал. Имаше два-три червени картона. Добруджа беше доста мощен тим, даже поведе. Спомням си, че резултатът беше 1:1 и имаше нарушаване на 3-4 метра пред наказателното поле за Спартак. Аз млад, „ зелен “ арбитър присъждам фаул. Изведнъж Пламен Гетов идва до мен и до момента в който залагаше топката споделя: „ Направи ми единствено стената на 9х15, тъй като в този момент ще вкарам гол отсам. “ Казвам: „ Да, господин Гетов, толкоз би трябвало да бъде. “ Измерих дистанцията и в действителност той вкара гол, а Спартак победи с 2:1. Това ми се е запечатало в съзнанието. И на него съм му го казвал в наши диалози. - Кой е рефер №1 в България сега? - Не желая да разделям младите ни интернационалните съдии. Има най-малко три имена, които са доста положителни. Според мен сега най-добре се показват Никола Попов и Георги Кабаков. За мен те са водещите съдии, само че и шестимата имат качества и могат да управляват мачове от всякакво естество. - Кой ти импонира от международните съдии? - Промениха се доста генерациите. Тези, с които аз ръководех, от дълго време към този момент не са на терена. За мен доста положителни сега са италианските съдии и както постоянно немските. Много ми е непосредствен Джунейт Чакър и бих споделил, че е измежду първите трима в света. - Най-добрият рефер за всички времена? - Както има спор кой е най-хубавият футболист – Пеле или Марадона, по този начин е и при съдиите. Изключително добър рефер беше Пиерлуиджи Колина и това е ясно. Мисля, че той е отличаващото равнище за най-хубав арбитър. Разпознаваем е и мисля, че и в бъдеще роботите може да са с голи глави. - С кой притежател или президент на клуб си имал най-вече проблеми? - Щом съм завършил с кариерата на 45 години, значи не съм имал проблеми. - А състезател? На кого си показвал най-вече картони? - Това към този момент е доста противоречиво. Не съм правил тази статистика, само че мога да ревизира, тъй като съм отбелязвал картоните, както и наказателните удари на мачовете ми. Последните години доста приветлив ми беше Александър Александров от Черно море. Нямаше мач, в който да не бъде украсен с жълт картон. Като ме видеше и си знаеше. - Дай противоположния образец – най-коректният президент, треньор, футболист? - Не желая да обидя някого. Много са били правилни към мен. Е, имало е случаи и когато са припламвали искри, но… - Ти си най-известният ветеринар в България, беше шеф по контрола на храните у нас. Сега несъмнено отново си началник? - Да, шеф съм на регионалната работа по храни в София. - След края на кариерата си известно време остана отвън футбола. Защо? - Най-вероятно, тъй като още веднъж трябваше да мина йерархията от най-ниските групи като съдийски наблюдаващ. Така се практикува с всички, а аз съм един от всички, не съм богоизбран. Започнах като съдийски наблюдаващ от най-ниските групи. Докато стигна до професионалния футбол, минаха години. - И в този момент от два месеца имаш ново предизвикателство... - Да, за жалост. Бог да го елементарни господин Стефан Орманджиев, който умря при започване на годината. Той беше началник на нашата съдийска асоциация. Поради тази причина направихме заседание на футболните съдии в България преди два месеца, защото ръководителят на асоциацията се избира от реферите и ме избраха за ръководител. Тази асоциация е с нестопанска цел. Общо казано е като синдикат на съдиите. В Управителния съвет влязоха и няколко млади момчета - настоящи съдии, защото имаме това право. Работим дружно за бъдещето на съдийството.  Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+