Познавате ли го? Това е рокерът, който става посред нощ да търси съкровища
Антон Атанасов е един от тримата огромни колекционери на остарели играчки в България. Той е софиянец, който живее в Пловдив от 1995 година. В магазина му влизаш като в храм на детските фантазии за последните 120 години. Има железни модели на задокеански кораби от времето на „ Титаник ”, цели лавици оловни бойци, железни модели на влакове и какво ли още не. Пази и класиката на соца - луноход от 1972 година - играчка, която имаше всяко българско дете, и която е фантазия за всеки западен колекционер. Антон е върл рокер от сдружението на Хиените и когато не обикаля битаците, кара мотоциклета си БМВ, написа " Марица ".
Антон Атанасов разказва нещо изумително за годините на социализма: когато казал на родителите си, че иска да стане инженер, за да работи в столичния завод за мотокари „ Средец”, те отсекли: „ В никакъв случай - ти ще си сервитьор!”. По този начин той станал първият човек, чиито родители нарушили правилото " Учи, мама, за да не работиш! ". Така започнал да се труди и учи за сервитьор още от 10-и клас.
„ Работих от ученик в ресторант „ България” в София. Това беше най-известният ресторант. Завършил съм ПУЦ към „ Балкантурист”. " България " с „ Хемус” и „ Плиска” бяха най-известните заведения през соца. За чужденците беше бар „ Астория” до американското посолство. После го направиха клуб на търговския работник”, реди спомени колекционерът на играчки.
Чичо му бил Христо Карамфилов - главен технолог в Асоциацията по туризъм. Майка му и баща му били сервитьори и кръчмари от едно време. „ Чисти браншовици! Не разрешиха на сина си да стане пролетарий”, казва Антон Атанасов. И веднага припомня една от тъмните страни на соцреализма - всички сервитьори и бармани въртяха валутни сделки.
Учил здраво за барман две години.
„ Бях най-младия ученик в Професионалния учебен център по туризъм. Другите бяха стари браншовици, които знаят повече от учителите, но се бяха набутали в ПУЦ-а, за да вземат някакъв диплом. Първо бях пиколо до оркестъра на ресторант ”България”. Там се учих от сервитьорите как да обслужвам клиентите”, спомня си той.
След казармата става чейнчаджия. „ Ходих по морето да правя пари. Лятно време на Слънчака, зимно - на Пампорово”, описва този период от живата си Антон Атанасов.
Чейнчаджийските времена продължили 9 години. Дали е натрупал пари?
„ Не ни интересуваше забогатяването! Ние бяхме три момчета и искахме да сме модерно облечени , да миришем на скъп парфюм и вечерно време да сме по баровете с хубави момичета. Тръгвах на 20 май от София със 100 лева и правех достатъчно пари, за да водя този сладък живот”, обяснява Антон.
Като са го хващали с валута, го карали да подпише декларация, че няма да се занимава повече с това. Взимали му зеления паспорт и го качвали на влака.
„ Като стигнеш в София, ти дават паспорта. Лятото карахме на Слънчев бряг, а зимата на Пампорово. Колко обяснения сме писали при майор Златко на Пампорово! Ние купувахме от туристите шарената валута - гулдени, шилинги, долари. Имаше чейнджбюра по официалния курс - марката я купуваха по 50 стотинки, доларът по 95 стотинки. Ние давахме повече, за да ги вземем. И като идваха прекупвачи, ги купуваха по-скъпо от нас. Изкарвахме по същия начин и зимния сезон - без измами, без нищо” , казва той. Това напомня на библията на Остап Бендер.
Туристите от соца идвали с ваучери за храна - за по 2, 5 и 10 лева. Не им трябвали и Антон и неговите приятели ги купували по-евтино. Щастливите чехи получавали по няколко двулевки с образа на берачката на грозде, а Антон и компания ги продавали на „ колеги” на реалната им цена. Печелили от разликите в двете трансакции.
„ През соца имаше много схеми за вадене на пари легално. Бях с две момчета - единия от Симеоновград, а другият от Харманли. Бащата на едното момче продаваше овце и имаше право да държи валута. Така тръгвахме покрай него с по 100 лева. Отивахме първо в сладкарница „ Фея” на Слънчев бряг. Туристите ни познаваха - чейнчаджии, няма измами, няма нищо”, обяснява колекционерът на играчки.
В Пловдив попаднал случайно в средата на 90-е години заради хубава жена. Харесало му и останал да живее тук. Открай време е рокер при Хиените.
„ Още си карам мотора - БМВ . Миналата седмица го затворих в гаража”, казва той. Бил много близък приятел на покойния Малено. Коментира сложния му живот с философска сентенция: „ Няма човек, който да не е виновен за нещо! Или - всеки е виновен до доказване на противното”.
Започнал да събира играчки през един период, когато живеел в Хасково. „ Всяка седмица ходих на пазара в Димитровград. Първо събирах метални мотоциклети.
След това започнах да ходя по битаците в Пловдив и София”, разказва той. За да посети битака в Шекера, става в 2 часа през нощта, а в 4 сутринта е там. „ Отидеш ли по-късно, няма да откриеш ценните експонати”, казва той.
Ходи и на битпазар в Холандия - там те били регламентирани - започват работа в 9 часа сутринта. Плаща се вход от 5-6 евро. „ Тук можеш да купиш нещо за 20 лева, а там да му вземеш 10 пъти повече”, обяснява схемата той.
Купува всичко, което може. Всеки колекционер има неща, които не иска да продава, а задържа за себе си. На рафта му е една от старите играчки луноход от 70-те години. Качил го е за продан в един холандски сайт. Иска за него 150 евро, защото е в отлично състояние. Продава в още няколко сайта.
Има руски играчки. „ Луноходи има много. Те са с два двигателя и повечето не работят и са ръждясали. Колекционерът гледа това - дали работи, дали има ръжда и тогава предлага цена”, казва Антон Атанасов.
Насред магазина има 70-сантиметрова фигура на войник от папие маше. Не се продава.
„ Това е декорация, немско производство, и не го продавам за нищо на света. Това е от находките, които падат веднъж в живота”, казва той. На рафта има красив стар танк. Детенце наскоро го харесало. Таткото искал да му го купи. Антон отказал. И обяснява: Това е ценна играчка и тя е за колекционер. Детето ще го счупи.
С лепенки на свастиките
Участва на световното изложение за играчки в германския град Нюрбург. Там показва рядка серия с военни машини, танкове и войници, произведени в Германия преди Втората световна война. Всички те са със свастики и затова са много търсени. „ За изложението слагаме лепенки на свастиките”, обяснява Антон.
Този тип играчки не са се продавали в България, защото са били много скъпи. Пристигали са тук от завръщащи се студенти, следвали в Германия. Една такава играчка може да достигне цена от 1500 евро.
Влакчета на битака
Всички ценни експонати излизат от таваните и избите на къщите. „ Ромите чистят и тогава ги намират забравени. Оттам отиват на битака, където ги купувам аз”, разказва рокерът. Има цял рафт германски метални влакчета. Един от тях от 70-те години се продава за 150 лева. Под бюрото му са шмиргелите, четките и бормашините. С тях дава нов живот на изпочупените стари играчки.
Плагиатство по руски
След войната руснаците отнасят цялото оборудване от немските заводи за играчки - включително и документацията за моделите им. През 1950 г. започват да ги произвеждат като руски.
„ Тогава не е имало никаква защита на интелектуалната собственост”, обясни Антон. Същото правят и унгарците. Така в магазина му има една и съща играчка на мотоциклетист, която е немско и унгарско производство. Те са в един цвят и са еднакво запазени. „ Унгарската струва 20 евро, а немската - 120”, казва той.
Антон Атанасов разказва нещо изумително за годините на социализма: когато казал на родителите си, че иска да стане инженер, за да работи в столичния завод за мотокари „ Средец”, те отсекли: „ В никакъв случай - ти ще си сервитьор!”. По този начин той станал първият човек, чиито родители нарушили правилото " Учи, мама, за да не работиш! ". Така започнал да се труди и учи за сервитьор още от 10-и клас.
„ Работих от ученик в ресторант „ България” в София. Това беше най-известният ресторант. Завършил съм ПУЦ към „ Балкантурист”. " България " с „ Хемус” и „ Плиска” бяха най-известните заведения през соца. За чужденците беше бар „ Астория” до американското посолство. После го направиха клуб на търговския работник”, реди спомени колекционерът на играчки.
Чичо му бил Христо Карамфилов - главен технолог в Асоциацията по туризъм. Майка му и баща му били сервитьори и кръчмари от едно време. „ Чисти браншовици! Не разрешиха на сина си да стане пролетарий”, казва Антон Атанасов. И веднага припомня една от тъмните страни на соцреализма - всички сервитьори и бармани въртяха валутни сделки.
Учил здраво за барман две години.
„ Бях най-младия ученик в Професионалния учебен център по туризъм. Другите бяха стари браншовици, които знаят повече от учителите, но се бяха набутали в ПУЦ-а, за да вземат някакъв диплом. Първо бях пиколо до оркестъра на ресторант ”България”. Там се учих от сервитьорите как да обслужвам клиентите”, спомня си той.
След казармата става чейнчаджия. „ Ходих по морето да правя пари. Лятно време на Слънчака, зимно - на Пампорово”, описва този период от живата си Антон Атанасов.
Чейнчаджийските времена продължили 9 години. Дали е натрупал пари?
„ Не ни интересуваше забогатяването! Ние бяхме три момчета и искахме да сме модерно облечени , да миришем на скъп парфюм и вечерно време да сме по баровете с хубави момичета. Тръгвах на 20 май от София със 100 лева и правех достатъчно пари, за да водя този сладък живот”, обяснява Антон.
Като са го хващали с валута, го карали да подпише декларация, че няма да се занимава повече с това. Взимали му зеления паспорт и го качвали на влака.
„ Като стигнеш в София, ти дават паспорта. Лятото карахме на Слънчев бряг, а зимата на Пампорово. Колко обяснения сме писали при майор Златко на Пампорово! Ние купувахме от туристите шарената валута - гулдени, шилинги, долари. Имаше чейнджбюра по официалния курс - марката я купуваха по 50 стотинки, доларът по 95 стотинки. Ние давахме повече, за да ги вземем. И като идваха прекупвачи, ги купуваха по-скъпо от нас. Изкарвахме по същия начин и зимния сезон - без измами, без нищо” , казва той. Това напомня на библията на Остап Бендер.
Туристите от соца идвали с ваучери за храна - за по 2, 5 и 10 лева. Не им трябвали и Антон и неговите приятели ги купували по-евтино. Щастливите чехи получавали по няколко двулевки с образа на берачката на грозде, а Антон и компания ги продавали на „ колеги” на реалната им цена. Печелили от разликите в двете трансакции.
„ През соца имаше много схеми за вадене на пари легално. Бях с две момчета - единия от Симеоновград, а другият от Харманли. Бащата на едното момче продаваше овце и имаше право да държи валута. Така тръгвахме покрай него с по 100 лева. Отивахме първо в сладкарница „ Фея” на Слънчев бряг. Туристите ни познаваха - чейнчаджии, няма измами, няма нищо”, обяснява колекционерът на играчки.
В Пловдив попаднал случайно в средата на 90-е години заради хубава жена. Харесало му и останал да живее тук. Открай време е рокер при Хиените.
„ Още си карам мотора - БМВ . Миналата седмица го затворих в гаража”, казва той. Бил много близък приятел на покойния Малено. Коментира сложния му живот с философска сентенция: „ Няма човек, който да не е виновен за нещо! Или - всеки е виновен до доказване на противното”.
Започнал да събира играчки през един период, когато живеел в Хасково. „ Всяка седмица ходих на пазара в Димитровград. Първо събирах метални мотоциклети.
След това започнах да ходя по битаците в Пловдив и София”, разказва той. За да посети битака в Шекера, става в 2 часа през нощта, а в 4 сутринта е там. „ Отидеш ли по-късно, няма да откриеш ценните експонати”, казва той.
Ходи и на битпазар в Холандия - там те били регламентирани - започват работа в 9 часа сутринта. Плаща се вход от 5-6 евро. „ Тук можеш да купиш нещо за 20 лева, а там да му вземеш 10 пъти повече”, обяснява схемата той.
Купува всичко, което може. Всеки колекционер има неща, които не иска да продава, а задържа за себе си. На рафта му е една от старите играчки луноход от 70-те години. Качил го е за продан в един холандски сайт. Иска за него 150 евро, защото е в отлично състояние. Продава в още няколко сайта.
Има руски играчки. „ Луноходи има много. Те са с два двигателя и повечето не работят и са ръждясали. Колекционерът гледа това - дали работи, дали има ръжда и тогава предлага цена”, казва Антон Атанасов.
Насред магазина има 70-сантиметрова фигура на войник от папие маше. Не се продава.
„ Това е декорация, немско производство, и не го продавам за нищо на света. Това е от находките, които падат веднъж в живота”, казва той. На рафта има красив стар танк. Детенце наскоро го харесало. Таткото искал да му го купи. Антон отказал. И обяснява: Това е ценна играчка и тя е за колекционер. Детето ще го счупи.
С лепенки на свастиките
Участва на световното изложение за играчки в германския град Нюрбург. Там показва рядка серия с военни машини, танкове и войници, произведени в Германия преди Втората световна война. Всички те са със свастики и затова са много търсени. „ За изложението слагаме лепенки на свастиките”, обяснява Антон.
Този тип играчки не са се продавали в България, защото са били много скъпи. Пристигали са тук от завръщащи се студенти, следвали в Германия. Една такава играчка може да достигне цена от 1500 евро.
Влакчета на битака
Всички ценни експонати излизат от таваните и избите на къщите. „ Ромите чистят и тогава ги намират забравени. Оттам отиват на битака, където ги купувам аз”, разказва рокерът. Има цял рафт германски метални влакчета. Един от тях от 70-те години се продава за 150 лева. Под бюрото му са шмиргелите, четките и бормашините. С тях дава нов живот на изпочупените стари играчки.
Плагиатство по руски
След войната руснаците отнасят цялото оборудване от немските заводи за играчки - включително и документацията за моделите им. През 1950 г. започват да ги произвеждат като руски.
„ Тогава не е имало никаква защита на интелектуалната собственост”, обясни Антон. Същото правят и унгарците. Така в магазина му има една и съща играчка на мотоциклетист, която е немско и унгарско производство. Те са в един цвят и са еднакво запазени. „ Унгарската струва 20 евро, а немската - 120”, казва той.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ