Рокерът, който става посред нощ да търси съкровища
Антон Атанасов е един от тримата огромни колекционери на остарели играчки в България. Той е софиянец, който живее в Пловдив от 1995 година. В магазина му влизаш като в храм на детските фантазии за последните 120 години. Има железни модели на задокеански кораби от времето на „ Титаник ”, цели лавици оловни бойци, железни модели на влакове и какво ли още не. Пази и класиката на соца - луноход от 1972 година - играчка, която имаше всяко българско дете, и която е фантазия за всеки западен колекционер. Антон е върл рокер от сдружението на Хиените и когато не обикаля битаците, кара мотоциклета си БМВ.
Антон Атанасов споделя нещо удивително за годините на социализма: когато споделил на родителите си, че желае да стане инженер, с цел да работи в столичния цех за мотокари „ Средец ”, те отсекли: „ В никакъв случай - ти ще си сервитьор! ”. По този метод той станал първият човек, чиито родители нарушили правилото " Учи, мама, с цел да не работиш! ". Така почнал да се труди и учи за сервитьор още от 10-и клас.
„ Работих от възпитаник в ресторант „ България ” в София. Това беше най-известният ресторант. Завършил съм ПУЦ към „ Балкантурист ”. " България " с „ Хемус ” и „ Плиска ” бяха най-известните заведения през соца. За чужденците беше бар „ Астория ” до американското посолство. После го направиха клуб на комерсиалния служащ ”, реди мемоари колекционерът на играчки.
Чичо му бил Христо Карамфилов - основен технолог в Асоциацията по туризъм. Майка му и татко му били сервитьори и кръчмари от едно време. „ Чисти браншовици! Не позволиха на сина си да стане пролетарий ”, споделя Антон Атанасов. И незабавно напомня една от тъмните страни на соцреализма - всички сервитьори и бармани въртяха валутни покупко-продажби.
Учил крепко за барман две години.
„ Бях най-младия възпитаник в Професионалния образователен център по туризъм. Другите бяха остарели браншовици, които знаят повече от учителите, само че се бяха набутали в ПУЦ-а, с цел да вземат някакъв диплом. Първо бях пиколо до оркестъра на ресторант ”България ”. Там се учих от сервитьорите по какъв начин да прислугвам клиентите ”, спомня си той.
След казармата става чейнчаджия. „ Ходих по морето да върша пари. Лятно време на Слънчака, зимно - на Пампорово ”, разказва този интервал от живата си Антон Атанасов.
Чейнчаджийските времена траяли 9 години. Дали е натрупал пари?
„ Не ни интересуваше замогването! Ние бяхме три момчета и искахме да сме съвременно облечени , да миришем на безценен парфюм и вечерно време да сме по питейните заведения с хубави девойки. Тръгвах на 20 май от София със 100 лв. и правех задоволително пари, с цел да повеждам този сладостен живот ”, изяснява Антон.
Като са го хващали с валута, го карали да подпише декларация, че няма да се занимава повече с това. Взимали му зеления паспорт и го качвали на влака.
„ Като стигнеш в София, ти дават паспорта. Лятото карахме на Слънчев бряг, а зимата на Пампорово. Колко пояснения сме писали при майор Златко на Пампорово! Ние купувахме от туристите шарената валута - гулдени, шилинги, долари. Имаше чейнджбюра по формалния курс - марката я купуваха по 50 стотинки, доларът по 95 стотинки. Ние давахме повече, с цел да ги вземем. И като идваха прекупвачи, ги купуваха по-скъпо от нас. Изкарвахме по същия метод и зимния сезон - без измами, без нищо ” , споделя той. Това припомня на библията на Остап Бендер.
Туристите от соца идвали с ваучери за храна - за по 2, 5 и 10 лв.. Не им трябвали и Антон и неговите другари ги купували по-евтино. Щастливите чехи получавали по няколко двулевки с облика на берачката на грозде, а Антон и компания ги продавали на „ сътрудници ” на действителната им цена. Печелили от разликите в двете преводи.
„ През соца имаше доста схеми за вадене на пари легално. Бях с две момчета - единия от Симеоновград, а другият от Харманли. Бащата на едното момче продаваше овце и имаше право да държи валута. Така тръгвахме около него с по 100 лв.. Отивахме първо в сладкарница „ Фея ” на Слънчев бряг. Туристите ни познаваха - чейнчаджии, няма измами, няма нищо ”, изяснява колекционерът на играчки.
В Пловдив попаднал инцидентно в средата на 90-е години поради хубава жена. Харесало му и останал да живее тук. Открай време е рокер при Хиените.
„ Още си карам мотора - БМВ . Миналата седмица го затворих в гаража ”, споделя той. Бил доста непосредствен другар на починалия Малено. Коментира комплицирания му живот с философска поговорка: „ Няма човек, който да не е отговорен за нещо! Или - всеки е отговорен до доказване на противното ”.
Започнал да събира играчки през един интервал, когато живеел в Хасково. „ Всяка седмица вървях на пазара в Димитровград. Първо събирах железни мотоциклети.
След това започнах да вървя по битаците в Пловдив и София ”, споделя той. За да посети битака в Шекера, става в 2 часа през нощта, а в 4 сутринта е там. „ Отидеш ли по-късно, няма да откриеш скъпите експонати ”, споделя той.
Ходи и на битпазар в Холандия - там те били регламентирани - стартират работа в 9 часа сутринта. Плаща се вход от 5-6 евро. „ Тук можеш да купиш нещо за 20 лв., а там да му вземеш 10 пъти повече ”, изяснява схемата той.
Купува всичко, което може. Всеки колекционер има неща, които не желае да продава, а задържа за себе си. На рафта му е една от старите играчки луноход от 70-те години. Качил го е за обмен в един холандски уебсайт. Иска за него 150 евро, тъй като е в чудесно положение. Продава в още няколко уеб страницата.
Има съветски играчки. „ Луноходи има доста. Те са с два мотора и множеството не работят и са ръждясали. Колекционерът гледа това - дали работи, дали има наслойка и тогава предлага цена ”, споделя Антон Атанасов.
Насред магазина има 70-сантиметрова фигура на боец от папие маше. Не се продава.
„ Това е украса, немско произвеждане, и не го продавам за нищо на света. Това е от находките, които падат един път в живота ”, споделя той. На рафта има хубав остарял танк. Детенце неотдавна го харесало. Таткото желал да му го купи. Антон отказал. И изяснява: Това е скъпа играчка и тя е за колекционер. Детето ще го счупи.
С лепенки на свастиките
Участва на международното ревю за играчки в немския град Нюрбург. Там демонстрира рядка серия с военни машини, танкове и бойци, създадени в Германия преди Втората международна война. Всички те са със свастики и по тази причина са доста търсени. „ За ревюто слагаме лепенки на свастиките ”, изяснява Антон.
Този вид играчки не са се продавали в България, тъй като са били доста скъпи. Пристигали са тук от завръщащи се студенти, следвали в Германия. Една такава играчка може да доближи цена от 1500 евро.
Влакчета на битака
Всички скъпи експонати излизат от таваните и избите на къщите. „ Ромите чистят и тогава ги намират забравени. Оттам отиват на битака, където ги закупувам аз ”, споделя рокерът. Има цялостен рафт немски железни влакчета. Един от тях от 70-те години се продава за 150 лв.. Под бюрото му са шмиргелите, четките и бормашините. С тях дава нов живот на изпочупените остарели играчки.
Плагиатство по съветски
След войната руснаците отнасят цялото съоръжение от немските фабрики за играчки - в това число и документите за моделите им. През 1950 година стартират да ги създават като съветски.
„ Тогава не е имало никаква отбрана на интелектуалната благосъстоятелност ”, изясни Антон. Същото вършат и унгарците. Така в магазина му има една и съща играчка на мотоциклетист, която е немско и унгарско произвеждане. Те са в един цвят и са еднообразно непокътнати. „ Унгарската коства 20 евро, а немската - 120 ”, споделя той.
Антон Атанасов споделя нещо удивително за годините на социализма: когато споделил на родителите си, че желае да стане инженер, с цел да работи в столичния цех за мотокари „ Средец ”, те отсекли: „ В никакъв случай - ти ще си сервитьор! ”. По този метод той станал първият човек, чиито родители нарушили правилото " Учи, мама, с цел да не работиш! ". Така почнал да се труди и учи за сервитьор още от 10-и клас.
„ Работих от възпитаник в ресторант „ България ” в София. Това беше най-известният ресторант. Завършил съм ПУЦ към „ Балкантурист ”. " България " с „ Хемус ” и „ Плиска ” бяха най-известните заведения през соца. За чужденците беше бар „ Астория ” до американското посолство. После го направиха клуб на комерсиалния служащ ”, реди мемоари колекционерът на играчки.
Чичо му бил Христо Карамфилов - основен технолог в Асоциацията по туризъм. Майка му и татко му били сервитьори и кръчмари от едно време. „ Чисти браншовици! Не позволиха на сина си да стане пролетарий ”, споделя Антон Атанасов. И незабавно напомня една от тъмните страни на соцреализма - всички сервитьори и бармани въртяха валутни покупко-продажби.
Учил крепко за барман две години.
„ Бях най-младия възпитаник в Професионалния образователен център по туризъм. Другите бяха остарели браншовици, които знаят повече от учителите, само че се бяха набутали в ПУЦ-а, с цел да вземат някакъв диплом. Първо бях пиколо до оркестъра на ресторант ”България ”. Там се учих от сервитьорите по какъв начин да прислугвам клиентите ”, спомня си той.
След казармата става чейнчаджия. „ Ходих по морето да върша пари. Лятно време на Слънчака, зимно - на Пампорово ”, разказва този интервал от живата си Антон Атанасов.
Чейнчаджийските времена траяли 9 години. Дали е натрупал пари?
„ Не ни интересуваше замогването! Ние бяхме три момчета и искахме да сме съвременно облечени , да миришем на безценен парфюм и вечерно време да сме по питейните заведения с хубави девойки. Тръгвах на 20 май от София със 100 лв. и правех задоволително пари, с цел да повеждам този сладостен живот ”, изяснява Антон.
Като са го хващали с валута, го карали да подпише декларация, че няма да се занимава повече с това. Взимали му зеления паспорт и го качвали на влака.
„ Като стигнеш в София, ти дават паспорта. Лятото карахме на Слънчев бряг, а зимата на Пампорово. Колко пояснения сме писали при майор Златко на Пампорово! Ние купувахме от туристите шарената валута - гулдени, шилинги, долари. Имаше чейнджбюра по формалния курс - марката я купуваха по 50 стотинки, доларът по 95 стотинки. Ние давахме повече, с цел да ги вземем. И като идваха прекупвачи, ги купуваха по-скъпо от нас. Изкарвахме по същия метод и зимния сезон - без измами, без нищо ” , споделя той. Това припомня на библията на Остап Бендер.
Туристите от соца идвали с ваучери за храна - за по 2, 5 и 10 лв.. Не им трябвали и Антон и неговите другари ги купували по-евтино. Щастливите чехи получавали по няколко двулевки с облика на берачката на грозде, а Антон и компания ги продавали на „ сътрудници ” на действителната им цена. Печелили от разликите в двете преводи.
„ През соца имаше доста схеми за вадене на пари легално. Бях с две момчета - единия от Симеоновград, а другият от Харманли. Бащата на едното момче продаваше овце и имаше право да държи валута. Така тръгвахме около него с по 100 лв.. Отивахме първо в сладкарница „ Фея ” на Слънчев бряг. Туристите ни познаваха - чейнчаджии, няма измами, няма нищо ”, изяснява колекционерът на играчки.
В Пловдив попаднал инцидентно в средата на 90-е години поради хубава жена. Харесало му и останал да живее тук. Открай време е рокер при Хиените.
„ Още си карам мотора - БМВ . Миналата седмица го затворих в гаража ”, споделя той. Бил доста непосредствен другар на починалия Малено. Коментира комплицирания му живот с философска поговорка: „ Няма човек, който да не е отговорен за нещо! Или - всеки е отговорен до доказване на противното ”.
Започнал да събира играчки през един интервал, когато живеел в Хасково. „ Всяка седмица вървях на пазара в Димитровград. Първо събирах железни мотоциклети.
След това започнах да вървя по битаците в Пловдив и София ”, споделя той. За да посети битака в Шекера, става в 2 часа през нощта, а в 4 сутринта е там. „ Отидеш ли по-късно, няма да откриеш скъпите експонати ”, споделя той.
Ходи и на битпазар в Холандия - там те били регламентирани - стартират работа в 9 часа сутринта. Плаща се вход от 5-6 евро. „ Тук можеш да купиш нещо за 20 лв., а там да му вземеш 10 пъти повече ”, изяснява схемата той.
Купува всичко, което може. Всеки колекционер има неща, които не желае да продава, а задържа за себе си. На рафта му е една от старите играчки луноход от 70-те години. Качил го е за обмен в един холандски уебсайт. Иска за него 150 евро, тъй като е в чудесно положение. Продава в още няколко уеб страницата.
Има съветски играчки. „ Луноходи има доста. Те са с два мотора и множеството не работят и са ръждясали. Колекционерът гледа това - дали работи, дали има наслойка и тогава предлага цена ”, споделя Антон Атанасов.
Насред магазина има 70-сантиметрова фигура на боец от папие маше. Не се продава.
„ Това е украса, немско произвеждане, и не го продавам за нищо на света. Това е от находките, които падат един път в живота ”, споделя той. На рафта има хубав остарял танк. Детенце неотдавна го харесало. Таткото желал да му го купи. Антон отказал. И изяснява: Това е скъпа играчка и тя е за колекционер. Детето ще го счупи.
С лепенки на свастиките
Участва на международното ревю за играчки в немския град Нюрбург. Там демонстрира рядка серия с военни машини, танкове и бойци, създадени в Германия преди Втората международна война. Всички те са със свастики и по тази причина са доста търсени. „ За ревюто слагаме лепенки на свастиките ”, изяснява Антон.
Този вид играчки не са се продавали в България, тъй като са били доста скъпи. Пристигали са тук от завръщащи се студенти, следвали в Германия. Една такава играчка може да доближи цена от 1500 евро.
Влакчета на битака
Всички скъпи експонати излизат от таваните и избите на къщите. „ Ромите чистят и тогава ги намират забравени. Оттам отиват на битака, където ги закупувам аз ”, споделя рокерът. Има цялостен рафт немски железни влакчета. Един от тях от 70-те години се продава за 150 лв.. Под бюрото му са шмиргелите, четките и бормашините. С тях дава нов живот на изпочупените остарели играчки.
Плагиатство по съветски
След войната руснаците отнасят цялото съоръжение от немските фабрики за играчки - в това число и документите за моделите им. През 1950 година стартират да ги създават като съветски.
„ Тогава не е имало никаква отбрана на интелектуалната благосъстоятелност ”, изясни Антон. Същото вършат и унгарците. Така в магазина му има една и съща играчка на мотоциклетист, която е немско и унгарско произвеждане. Те са в един цвят и са еднообразно непокътнати. „ Унгарската коства 20 евро, а немската - 120 ”, споделя той.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ