Актьорът Антоан Петров: Да бъдеш независим има цена, но Бог обича смелите
Антоан Петров е роден на 15 декември 1995 в София. Завършва междинното си обучение в 7 СОУ “Свети Седмочисленици “. Приет е в НАТФИЗ в класа на проф.Здравко Митков. Още преди да приключи Академията, получава премията на Съюза на артистите в България “Икар ” в категория “дебют ” за ролята на Антон Антонович в спектакъла “Ревизорът ”, реж. Нина Димитрова. Още като студент взе участие в уеб сериалите “Следвай ме ” и “Килерът ”, за който през 2019 е номиниран за обичан артист на премиите на Народоосвободителна въстаническа армия ТВ.
За цената на това, да не бъде на щат, както и за какво се постанова да репетира с данните от персоналната си карта, Антоан беседва с репортера на Actualno.com Велина Велинова.
-Антоане, ти си много млад, занапред се налагаш в артистичните среди. Как реши да бъдеш самостоятелен – да не приемеш щат и каква е цената за това?
-Цената е да нямаш сигурност и да бъдеш самодеен,. Трябва да действаш, мозъкът ти непрестанно да мисли къде да намериш ниша, с цел да се изявиш. Предлагаха ми да бъда на щат във Врачанския спектакъл. Отказах. Какво ще играя там? Това беше и моментът, в който още снимах двата уебсериала „ Следвай ме “ и „ Килерът “. Казах си: “Ако отида във Враца, парите няма да ми стигат. А по какъв начин ще се развъртвам като експерт? “
Освен това промяната на шефове на театрите води до катаклизми измежду актьорите на щат. Направете параленост сред интервала, в който проф. Митков е шеф на Сатирата и днес, когато на негово място е Калин Сърменов. Вижте заглавията в репертоара преди и в този момент – вкусово е доста друг.
Когато си на щат, мисля, че свикваш с шефа. Изведнъж той се сменя и ти би трябвало да се съобразяваш с нова визия. Когато не си упорит, не търсиш самичък пътя си и се пускаш по течението да бъдеш на заплата, за мен това граничи с чиноввничество. Как да се откъснеш от това, когато си привикнал на заплата всеки месец, въпреки и дребна? Ще спреш да играеш ли?
-Предполагам не ти е било елементарно да откажеш. Какво ти пречи да бъдеш на щат и да се опитваш в същото време да правиш свои планове?
-За мен щатът лишава артистичното. Ти ставаш артист-изпълнител, т.е. повече реализатор, тъй като при щата получаваш систематизиране и точка по въпроса. Не избираш ти функциите си. Имаш 40-тина дни да прочетеш текста, да научиш пиесата, да я поставите и тя да излезе. Ставаш машина за бълване на постановки, губят се артистичната нотка, щипката сол, която да добавиш от себе си, времето, в което да останеш самичък с текста. Всичко е на конвейер, а когато си самостоятелен, имаш опция да четеш, да споделяш с разнообразни режисьори и артисти, да твориш, въпреки и да не е елементарно. Все отново към момента играя единствено в 2 представления в театъра – „ Танго в Космоса “ и „ Ревизорът “.
-Разкажи за турнето на „ Танго в Космоса “ във Виена.
-На 8ми декември гостувахме там. Ходихме в Български кафе спектакъл. Здрава Каменова и Богдана Трифонова – Боги, с които играем в пиесата, са били там преди. От този спектакъл са гледали Здрава, знаят по какъв начин тя написа и желаеха да слагат новия й текст – „ Танго в Космоса “.
-Какво ти донесе тази роля?
-Играя няколко персонажа вътре. Текстът не е типичен, нереален е, писан на обособени епизоди. Когато го четох първоначално, бях много комплициран. Написана е като фрагменти за филм, действието се развива в разнообразни точки на света. Успях да вземам участие в нещо по-различно, това беше първата ми театрална изява отвън класа ми в НАТФИЗ, бойното ми кръщение на театрална сцена.
В началото имаше терзание, тъй като всичко беше ново, а Здрава и Боги са известни лица. Здрава ме предложения, работил съм с нея преди в „ Следвай ме “ и взех решение да опитам. Когато се срещнах с партньорките ми на сцената, привикнах с тези готини девойки, стана ми прелестно, отпуснах се доста.
-Коя е най-трудната ти роля?
-В четвърти курс имахме дипломна режисура – „ Антихрист суперзвезда “. Става дума за античен Рим, за император Нерон. Пиесата е на фрагменти и в един от тях трябваше да играя Нерон, който убива жена си Попея. Имаше доста готин любовен танц с шал и в края на танца императорът убива. След това имах доста, доста дълъг монолог, в който трябваше напряко да пощурея. Смея се, рева, минавам през всевъзможни положения. В текста имаше и политически нотки. Аз бях на 20 години, четях и се чудех: “Какво е това? Как да имам такива житейски натрупвания, с цел да бъда меродавен? ”
Проф. Здравко Митков, чиято беше постановката, след зрелище всякога ми споделяше, че не утвърждава до дъно монолога. Опитвах се доста и в един миг си споделих: „ Дотук мога “. Сигурно днес, ако опитам, ще го направя доста по-добре, а след 10 година - още по-добре. Това е хубавото в специалността ни – житейският опит ни оказва помощ да я развиваме. Гледам си епизоди от „ Следвай ме “ от преди 3 година и си споделям: “Виж по какъв начин ти куца това, това... “ Променил съм се като мислене от това време.
- Гледах те при Слави, когато си бил на 16 година Не съумя да го разсмееш по време на състезанието. Какво се е трансформирало в теб от този момент?
-Всичко. Тогава не съм бил артист, а момче с гений в зародиш. Заради своите другари взех решение да се появя в шоуто. Те ме записаха, трябваше единствено да пратиш имейл. Не скърбя, че отидох, тъй като този „ неуспех “ ме стимулира да стана артист. След такава преживелица доста хора биха се отказали. Преди това не мислех да се занимавам с изкуство, упражнявах футбол и хандбал.
-Не си от семейство от гилдията. Какво предизвика интереса ти към тази специалност?
-Майка ми ме е родила доста млада. Искала е да стане актриса, даже е била на курсове в НАТФИЗ, само че е забременяла с мен и не е могла да реализира фантазията си. Един ден й заявих, че желая да бъда артист и едвам откакто влязох в НАТФИЗ тя ми показа за своето предпочитание. През мен сбъда бляна си, което за една майка е доста мощно прекарване. Тя беше доста обезпокоена, тъй като бях решил да не аплайвам нищо друго. Записах единствено драма, множеството пишат и кукли. Не ме е боязън да пожертвам, бях сигурен, че желаех да се занимавам тъкмо с това. Приеха ме от първия път.
-С какво си се занимавал, преди да се насочиш към театъра?
-До 17-годишен се занимавах със спорт. Появих се при Слави, отхвърлиха ме, мотивирах се и се записах на самодейна театрална школа в София. Един месец прекарах там, а два месеца след присъединяване при Слави ми звънна драматуржката на спектакъл „ София “ и сподели, че Ириней Константинов желае среща с мен – видял ме при Слави! Така участвах в режисура с Мария Статулова!
До оня миг бях ходил на спектакъл два пъти в живота си, нищо не знаех за това изкуство. Литературата не беше мощният ми предмет в учебно заведение. Имах само вътрешен глас. Играех една роля и се сменяхме с едно момче, което тогава беше втори курс в Академията. Режисьорът също беше от НАТФИЗ, а аз бях на 17 година Пиесата беше монолог на учителка и монолог на възпитаник. Да, единствено че отпаднах от плана, втори неуспех за мен!
Това обаче ме стимулира още по-силно и отидох в школата на Петър Върбанов. 2013 година е, на 18 година съм. Там взех решение, че ще се сготвям за НАТФИЗ, Пепи обаче нямаше време да обърне внимание на всички, бяхме много хора. Ходех в школата му 3 месеца, имах изява на тържеството по случай запалване на коледната елха в София. Имитирах Фреди Меркюри с бели дънки, бял потник, мустак... Беше готино!
Разбрах обаче, че в школата няма да мога да се приготвя за академията и започнах да се сготвям самичък. В 7-мо СОУ „ Свети Седмочисленици “, където учех, имах съученичка – Василена Кънева, която знаеше още от осми клас, че желае да става актриса. Споделих й, че и аз ще поема по този път. В класа пристигна една актриса – Ива Караманчева, преподаваше в учебно заведение. С моята съученичка ходехме дружно, тя ми даде една остаряла книга - „ Художествено слово “, която съдържаше басни и монолози за кандидат-студенти. Така започнах да се сготвям. Преди това, тъй като нямаше от кое място да чета, на извършения с Караманчева четях данните от персоналната си карта! С Ива се виждахме един път седмично, през останалото време се готвех самичък.
Ивет Радулова също е значимо име в моя живот – свързах се с нея през юни, тя е актриса в спектакъл „ Възраждане “ и ме приготви за влизането ми в Академията. Изпитите бяха септември. Един от текстовете ми беше комедиен, ставаше дума за момче на 18 година, близо до мен като чувство – споделих си: “Това е съвършен материал за изпит! ” Излязох на трети кръг с този монолог. Искаха да сме с трика, с цел да видят по какъв начин стоим на огромна сцена. Излизам с чеп и тениска и стартирам: “Ех, за какво не съм се родил момиче! ” Спират ме от 13-ти ред – проф. Здравко Митков: “Аз този дебелашки текст няма да го чувам повече! ” От днешна позиция съзнавам, че текстът не е бил висока топка. Казах си: “Край! Замина НАТФИЗ! Защо избрах този текст... ” Въпреки това влязох.
-Каква е твоята идея в изкуството?
-За мен е значимо да имам независимост. Да мога да създавам, да мога, когато работя с някого, да върша оферти за метода на работа и те да бъдат чути. Това е моята специалност и предопределение, желая да пребивавам обикновено с нея. За страдание, в днешно време в театъра не можеш да живееш обикновено.
-Да разбирам ли, че в този смисъл се стремиш към модела на работа на сътрудниците ти Захари Бахаров, Юлиан Вергов и Владимир Карамазов, които се самопродуцират?
-Ако приемем, че те са едни от най-успешните артисти в България в днешно време – да, желая и аз да бъда сполучлив артист. Искам да имам функции във филми, в сериали, в театъра, това, което върша, да доближава да хората. Оказва се, че машината действа по този начин: с цел да те гледат хората в театъра, първо би трябвало да знаят името ти.
Скоро си приказвах с проф. Митков, който ми сподели: “Няма нищо неприятно в това, да бъдеш известен, да не правиш най-високото изкуство в малкия екран. Въпросът е какво изкуство правиш в театъра. ” Когато си прочут, хората виждат лицето ти на афиша и влизат да те гледат, без значение в какви постановки играеш.
В България сред актьорите, които приключват Академията, има едно арт течение, което остава в главите на младите актьори – „ натфизчийски синдром “. Те отхвърлят комерсиалното. Всъщност в тази дума няма нищо неприятно.
-Не се ли получава дисонанс – сериозна драматургия в театъра и леки текстове в малкия екран и в интернет?
-Понякога ти се постанова да правиш неща, които може би не искаш да правиш, само че би трябвало да получаваш пари, които след това да инвестираш в фамилията си, в лични планове. Затова и не отхвърлям функции. Отказвал съм обаче реклами, тъй като са ми предложили малко пари. Кастинг-режисьорите „ обират “ огромна част от парите в сходни планове и до артиста стигат мижави суми.
Давам образец – другар трябваше да снима реклама и кастинг-режисьорите му бяха дали обещание 400 лева Оказа се, че в реалност е трябвало да получи 4000! Когато се договаряш непосредствено с компанията за реклама, нещата са по-различни – получаваш обикновено заплащане. Малко са актьорите като мен, които употребяват адвокати и работят с контракти, а това е доста значимо.
Ценя труда и достолепието си, по тази причина не разрешавам да бъда разиграван. Бог обича смелите, тези, които се хвърлят и рискуват. Искам да бъда самоуверен! Виждам, че това ми се отплаща.
-През 2018 година печелиш „ Икар “ в категория дебют за ролята си на Антон Антонович в представлението " Ревизорът ". Усетил ли си това да ти оказва помощ при договаряния за функции?
-Тези, които ме наемат, са надалеч от театралните среди и за тях премията не е значима. В театралните среди „ Икар “-ът значи доста, само че в малкия екран, да вземем за пример, не. Наградата ми носи самочувствие и прочут авторитет в биографията. В Холивуд „ Оскар “ ти носи напълно разнообразни неща. Разказвали са ми за белия контракт, в който пишеш изискванията си за идващия филм, в това число финансови. На мен „ Икар “-ът ми донесе 135 лева, тъй като си го разделям с още трима души и разделихме общата сума от 600 лева на 4!
-Популярен си с имитациите си на известни персони. Изкуство ли е имитацията?
-На първите сбирки с класа на проф. Здравко Митков започнах да подражавам сътрудниците си. Професорът доста се смя и ми сподели, че имитацията е 50% от актьорската работа. Да можеш да интерпретираш едно държание, да го уловиш е изкуство. Понякога функциите ни изискват несъмнено държание. Много пъти професорите са ни казвали: “Този персонаж е на открито, на улицата – огледай се и ще го видиш! ” Тогава оказва помощ имитацията, с цел да изградиш жизнерадостен облик.
-100% дословна ли е имитацията или влагаш нещо от себе си?
-Винаги влагаш нещо от себе си, с цел да се откроиш. Не можеш да копираш 100%. Наскоро гледах по какъв начин Джим Кери имитира Джак Никълсън. Абсолютно правдиво е като мимики, кадър, прическа – едно към едно. Въпреки това обаче отново виждаш разликата сред двамата! Винаги влагаш личен колорит.
Интервю на Велина Велинова
За цената на това, да не бъде на щат, както и за какво се постанова да репетира с данните от персоналната си карта, Антоан беседва с репортера на Actualno.com Велина Велинова.
-Антоане, ти си много млад, занапред се налагаш в артистичните среди. Как реши да бъдеш самостоятелен – да не приемеш щат и каква е цената за това?
-Цената е да нямаш сигурност и да бъдеш самодеен,. Трябва да действаш, мозъкът ти непрестанно да мисли къде да намериш ниша, с цел да се изявиш. Предлагаха ми да бъда на щат във Врачанския спектакъл. Отказах. Какво ще играя там? Това беше и моментът, в който още снимах двата уебсериала „ Следвай ме “ и „ Килерът “. Казах си: “Ако отида във Враца, парите няма да ми стигат. А по какъв начин ще се развъртвам като експерт? “
Освен това промяната на шефове на театрите води до катаклизми измежду актьорите на щат. Направете параленост сред интервала, в който проф. Митков е шеф на Сатирата и днес, когато на негово място е Калин Сърменов. Вижте заглавията в репертоара преди и в този момент – вкусово е доста друг.
Когато си на щат, мисля, че свикваш с шефа. Изведнъж той се сменя и ти би трябвало да се съобразяваш с нова визия. Когато не си упорит, не търсиш самичък пътя си и се пускаш по течението да бъдеш на заплата, за мен това граничи с чиноввничество. Как да се откъснеш от това, когато си привикнал на заплата всеки месец, въпреки и дребна? Ще спреш да играеш ли?
-Предполагам не ти е било елементарно да откажеш. Какво ти пречи да бъдеш на щат и да се опитваш в същото време да правиш свои планове?
-За мен щатът лишава артистичното. Ти ставаш артист-изпълнител, т.е. повече реализатор, тъй като при щата получаваш систематизиране и точка по въпроса. Не избираш ти функциите си. Имаш 40-тина дни да прочетеш текста, да научиш пиесата, да я поставите и тя да излезе. Ставаш машина за бълване на постановки, губят се артистичната нотка, щипката сол, която да добавиш от себе си, времето, в което да останеш самичък с текста. Всичко е на конвейер, а когато си самостоятелен, имаш опция да четеш, да споделяш с разнообразни режисьори и артисти, да твориш, въпреки и да не е елементарно. Все отново към момента играя единствено в 2 представления в театъра – „ Танго в Космоса “ и „ Ревизорът “.
-Разкажи за турнето на „ Танго в Космоса “ във Виена.
-На 8ми декември гостувахме там. Ходихме в Български кафе спектакъл. Здрава Каменова и Богдана Трифонова – Боги, с които играем в пиесата, са били там преди. От този спектакъл са гледали Здрава, знаят по какъв начин тя написа и желаеха да слагат новия й текст – „ Танго в Космоса “.
-Какво ти донесе тази роля?
-Играя няколко персонажа вътре. Текстът не е типичен, нереален е, писан на обособени епизоди. Когато го четох първоначално, бях много комплициран. Написана е като фрагменти за филм, действието се развива в разнообразни точки на света. Успях да вземам участие в нещо по-различно, това беше първата ми театрална изява отвън класа ми в НАТФИЗ, бойното ми кръщение на театрална сцена.
В началото имаше терзание, тъй като всичко беше ново, а Здрава и Боги са известни лица. Здрава ме предложения, работил съм с нея преди в „ Следвай ме “ и взех решение да опитам. Когато се срещнах с партньорките ми на сцената, привикнах с тези готини девойки, стана ми прелестно, отпуснах се доста.
-Коя е най-трудната ти роля?
-В четвърти курс имахме дипломна режисура – „ Антихрист суперзвезда “. Става дума за античен Рим, за император Нерон. Пиесата е на фрагменти и в един от тях трябваше да играя Нерон, който убива жена си Попея. Имаше доста готин любовен танц с шал и в края на танца императорът убива. След това имах доста, доста дълъг монолог, в който трябваше напряко да пощурея. Смея се, рева, минавам през всевъзможни положения. В текста имаше и политически нотки. Аз бях на 20 години, четях и се чудех: “Какво е това? Как да имам такива житейски натрупвания, с цел да бъда меродавен? ”
Проф. Здравко Митков, чиято беше постановката, след зрелище всякога ми споделяше, че не утвърждава до дъно монолога. Опитвах се доста и в един миг си споделих: „ Дотук мога “. Сигурно днес, ако опитам, ще го направя доста по-добре, а след 10 година - още по-добре. Това е хубавото в специалността ни – житейският опит ни оказва помощ да я развиваме. Гледам си епизоди от „ Следвай ме “ от преди 3 година и си споделям: “Виж по какъв начин ти куца това, това... “ Променил съм се като мислене от това време.
- Гледах те при Слави, когато си бил на 16 година Не съумя да го разсмееш по време на състезанието. Какво се е трансформирало в теб от този момент?
-Всичко. Тогава не съм бил артист, а момче с гений в зародиш. Заради своите другари взех решение да се появя в шоуто. Те ме записаха, трябваше единствено да пратиш имейл. Не скърбя, че отидох, тъй като този „ неуспех “ ме стимулира да стана артист. След такава преживелица доста хора биха се отказали. Преди това не мислех да се занимавам с изкуство, упражнявах футбол и хандбал.
-Не си от семейство от гилдията. Какво предизвика интереса ти към тази специалност?
-Майка ми ме е родила доста млада. Искала е да стане актриса, даже е била на курсове в НАТФИЗ, само че е забременяла с мен и не е могла да реализира фантазията си. Един ден й заявих, че желая да бъда артист и едвам откакто влязох в НАТФИЗ тя ми показа за своето предпочитание. През мен сбъда бляна си, което за една майка е доста мощно прекарване. Тя беше доста обезпокоена, тъй като бях решил да не аплайвам нищо друго. Записах единствено драма, множеството пишат и кукли. Не ме е боязън да пожертвам, бях сигурен, че желаех да се занимавам тъкмо с това. Приеха ме от първия път.
-С какво си се занимавал, преди да се насочиш към театъра?
-До 17-годишен се занимавах със спорт. Появих се при Слави, отхвърлиха ме, мотивирах се и се записах на самодейна театрална школа в София. Един месец прекарах там, а два месеца след присъединяване при Слави ми звънна драматуржката на спектакъл „ София “ и сподели, че Ириней Константинов желае среща с мен – видял ме при Слави! Така участвах в режисура с Мария Статулова!
До оня миг бях ходил на спектакъл два пъти в живота си, нищо не знаех за това изкуство. Литературата не беше мощният ми предмет в учебно заведение. Имах само вътрешен глас. Играех една роля и се сменяхме с едно момче, което тогава беше втори курс в Академията. Режисьорът също беше от НАТФИЗ, а аз бях на 17 година Пиесата беше монолог на учителка и монолог на възпитаник. Да, единствено че отпаднах от плана, втори неуспех за мен!
Това обаче ме стимулира още по-силно и отидох в школата на Петър Върбанов. 2013 година е, на 18 година съм. Там взех решение, че ще се сготвям за НАТФИЗ, Пепи обаче нямаше време да обърне внимание на всички, бяхме много хора. Ходех в школата му 3 месеца, имах изява на тържеството по случай запалване на коледната елха в София. Имитирах Фреди Меркюри с бели дънки, бял потник, мустак... Беше готино!
Разбрах обаче, че в школата няма да мога да се приготвя за академията и започнах да се сготвям самичък. В 7-мо СОУ „ Свети Седмочисленици “, където учех, имах съученичка – Василена Кънева, която знаеше още от осми клас, че желае да става актриса. Споделих й, че и аз ще поема по този път. В класа пристигна една актриса – Ива Караманчева, преподаваше в учебно заведение. С моята съученичка ходехме дружно, тя ми даде една остаряла книга - „ Художествено слово “, която съдържаше басни и монолози за кандидат-студенти. Така започнах да се сготвям. Преди това, тъй като нямаше от кое място да чета, на извършения с Караманчева четях данните от персоналната си карта! С Ива се виждахме един път седмично, през останалото време се готвех самичък.
Ивет Радулова също е значимо име в моя живот – свързах се с нея през юни, тя е актриса в спектакъл „ Възраждане “ и ме приготви за влизането ми в Академията. Изпитите бяха септември. Един от текстовете ми беше комедиен, ставаше дума за момче на 18 година, близо до мен като чувство – споделих си: “Това е съвършен материал за изпит! ” Излязох на трети кръг с този монолог. Искаха да сме с трика, с цел да видят по какъв начин стоим на огромна сцена. Излизам с чеп и тениска и стартирам: “Ех, за какво не съм се родил момиче! ” Спират ме от 13-ти ред – проф. Здравко Митков: “Аз този дебелашки текст няма да го чувам повече! ” От днешна позиция съзнавам, че текстът не е бил висока топка. Казах си: “Край! Замина НАТФИЗ! Защо избрах този текст... ” Въпреки това влязох.
-Каква е твоята идея в изкуството?
-За мен е значимо да имам независимост. Да мога да създавам, да мога, когато работя с някого, да върша оферти за метода на работа и те да бъдат чути. Това е моята специалност и предопределение, желая да пребивавам обикновено с нея. За страдание, в днешно време в театъра не можеш да живееш обикновено.
-Да разбирам ли, че в този смисъл се стремиш към модела на работа на сътрудниците ти Захари Бахаров, Юлиан Вергов и Владимир Карамазов, които се самопродуцират?
-Ако приемем, че те са едни от най-успешните артисти в България в днешно време – да, желая и аз да бъда сполучлив артист. Искам да имам функции във филми, в сериали, в театъра, това, което върша, да доближава да хората. Оказва се, че машината действа по този начин: с цел да те гледат хората в театъра, първо би трябвало да знаят името ти.
Скоро си приказвах с проф. Митков, който ми сподели: “Няма нищо неприятно в това, да бъдеш известен, да не правиш най-високото изкуство в малкия екран. Въпросът е какво изкуство правиш в театъра. ” Когато си прочут, хората виждат лицето ти на афиша и влизат да те гледат, без значение в какви постановки играеш.
В България сред актьорите, които приключват Академията, има едно арт течение, което остава в главите на младите актьори – „ натфизчийски синдром “. Те отхвърлят комерсиалното. Всъщност в тази дума няма нищо неприятно.
-Не се ли получава дисонанс – сериозна драматургия в театъра и леки текстове в малкия екран и в интернет?
-Понякога ти се постанова да правиш неща, които може би не искаш да правиш, само че би трябвало да получаваш пари, които след това да инвестираш в фамилията си, в лични планове. Затова и не отхвърлям функции. Отказвал съм обаче реклами, тъй като са ми предложили малко пари. Кастинг-режисьорите „ обират “ огромна част от парите в сходни планове и до артиста стигат мижави суми.
Давам образец – другар трябваше да снима реклама и кастинг-режисьорите му бяха дали обещание 400 лева Оказа се, че в реалност е трябвало да получи 4000! Когато се договаряш непосредствено с компанията за реклама, нещата са по-различни – получаваш обикновено заплащане. Малко са актьорите като мен, които употребяват адвокати и работят с контракти, а това е доста значимо.
Ценя труда и достолепието си, по тази причина не разрешавам да бъда разиграван. Бог обича смелите, тези, които се хвърлят и рискуват. Искам да бъда самоуверен! Виждам, че това ми се отплаща.
-През 2018 година печелиш „ Икар “ в категория дебют за ролята си на Антон Антонович в представлението " Ревизорът ". Усетил ли си това да ти оказва помощ при договаряния за функции?
-Тези, които ме наемат, са надалеч от театралните среди и за тях премията не е значима. В театралните среди „ Икар “-ът значи доста, само че в малкия екран, да вземем за пример, не. Наградата ми носи самочувствие и прочут авторитет в биографията. В Холивуд „ Оскар “ ти носи напълно разнообразни неща. Разказвали са ми за белия контракт, в който пишеш изискванията си за идващия филм, в това число финансови. На мен „ Икар “-ът ми донесе 135 лева, тъй като си го разделям с още трима души и разделихме общата сума от 600 лева на 4!
-Популярен си с имитациите си на известни персони. Изкуство ли е имитацията?
-На първите сбирки с класа на проф. Здравко Митков започнах да подражавам сътрудниците си. Професорът доста се смя и ми сподели, че имитацията е 50% от актьорската работа. Да можеш да интерпретираш едно държание, да го уловиш е изкуство. Понякога функциите ни изискват несъмнено държание. Много пъти професорите са ни казвали: “Този персонаж е на открито, на улицата – огледай се и ще го видиш! ” Тогава оказва помощ имитацията, с цел да изградиш жизнерадостен облик.
-100% дословна ли е имитацията или влагаш нещо от себе си?
-Винаги влагаш нещо от себе си, с цел да се откроиш. Не можеш да копираш 100%. Наскоро гледах по какъв начин Джим Кери имитира Джак Никълсън. Абсолютно правдиво е като мимики, кадър, прическа – едно към едно. Въпреки това обаче отново виждаш разликата сред двамата! Винаги влагаш личен колорит.
Интервю на Велина Велинова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ