Гризман: наемникът, който можеше да бъде идол за Атлети
Антоан Гризман даже не беше автентичен, което най-малко на този стадий можеше да се желае от него. Това да сътвори безусловно театър, с цел да разгласи своето бъдеще, като се изключи че е каращ психолозите да потъркват предостатъчно ръце акт на егоцентризъм, бе и към този момент правено. Стори го ЛеБрон Джеймс, един от най-хубавите баскетболисти в историята. В неговия случай бе за обявяване на овакантяване на обичания му тим Кливланд Кавалиърс в посока Маями. Решение, което по думите на самия ЛеБрон, е най-лошото в неговия живот. Не, не това да отиде в Хийт (това се стече в действителност добре), а това да сътвори истински цирк с кино лентата с обявлението на своето бъдеще.
Никой не може да ти аргументи това, което самичък си причиняваш, се споделя в поговорката, и това изцяло важи в тази ситуация с Гризман. Цялата планета знае, тъй като беше оценено издъно, че оня тип връзка на ЛеБрон беше неточност, а нападателят на Атлетико Мадрид даже стигна до такава степен да копира и името на кино лентата. Тогава на ЛеБрон като че ли светът му се стовари върху плещите: назоваха го „ хлапак”, упрекваха го в на ниска цена заиграване с възприятията на почитателите и в живеене капсулиран в сапунен мехур надалеч от действителността.
Всички вие сте свободни да употребявате каквито желаете избрания по отношение на френската футболна звезда, която не стопира да учудва със своята дарба да провокира ужас с решенията си отвън терена. Почти е невероятно на всеки твой кръстопът да избираш неправилното продължение, а – длъжни сме да му го признаем – той някак все съумява. Единственото, което може да го избави в очите на до момента подкрепялите го последователи, е по-малкото зло: че остава.
Работата е там, че Гризман е голям футболист, един от петимата най-хубави в света. Не е дивотия да се мисли, че е и един от тримата или четиримата най-талантливи играчи в историята на подобен огромен клуб като Атлетико Мадрид. Освен това престоят му съответства със златната епоха за „ лос рохибланкос” с магията на чолизма, а публиката е изключително признателна за това на своите любимци, без даже да е наложително те да са си го спечелили на основата на чисто футболни качества. При всичко гореизброено французинът би трябвало към този момент да е напряко полубог с бутонки на краката.
ЛИПСА НА СЪПРИЧАСТИЕ СЪС СВОИТЕ
Но не, не е. Защото тази аудитория може и да елементарни едно неприятно вдишване на топката, но не и една от думите на мода – нелоялността. Гризман си игра с възприятията на хората, т.е. с най-цененото на стадиона. Това е един горделив тим, който се изправя като еднакъв против по-големи от него освен тъй като е добър, а и тъй като е цялостен с религия – тим повече от сбора от своите характерности. Има един ненапълно спартански дух в играта и държанието му на терена и пред микрофоните.
Гризман от към този момент много време се отнася с доста малко почитание към тези, които всяка седмица дават благо и драго да са на стадиона, с цел да поддържат този отбор при всевъзможни условия. Документалният филм на нападателя освен целеше повече персонална популярност (а евентуално в действителност ще му донесе единствено позор), а е и просто последният епизод от съвсем нескончаемата поредност от изказвания, в които кокетничи с всеки посочил му своя интерес различен клуб; офанзива с рогата напред към последователите, които видяха по какъв начин за него е значимо всичко, с изключение на тях, и по какъв начин той не си дава сметка, че с Диего Симеоне на пейката тимът е огромен единствено поради колектива; не оцени, че футболът не е единствено числа, нито извоювани титли, а по този начин се трансформира в наемник, избиращ тим с мисълта единствено и само за себе си.
В Атлети им пристигна до гуша, тъй като разтегли сапунката до последния вероятен миг и тъй като усещат, че капризите на суперзвездата им от известно време са минали всевъзможни граници. Има го обаче и ясното усещане на ситуацията, че е по-добре с Гризман в тима в сравнение с със 100 млн. евро в банката, тъй като в днешния пазар тази сума не може да купи гений от сходно равнище, който всяка една седмица да оказва помощ повече или по-малко за футболния театър.
Документалният филм демонстрира едно неприятно съветвано момче и в полето на връзката, и в това изобщо на живота. Гризман също не прави нещо изключително да излезе от тази серпантина. Всъщност той умее чудесно да сътвори безсмислица и в най-мирния миг. Головите му отпразнувания да вземем за пример са изцяло допустими (като всички незабранени от правилника), само че въпреки всичко в годините оставиха чувството за хлапащина, защото мнозина от хората по трибуните нямаше по какъв начин да схващат препратките му към видеоигри. Да, това е изцяло негово право, но отново служи за скъсване на връзката с тези, които кардинално би трябвало да го обожават като член на личното си семейство.
ФАРСЪТ „ БАРСА”
Тези бурни месеци с финалния апотеоз под формата на егоцентричния документален филм завършиха с по-малкото зло за Атлети. Гризман остава, а е към този момент изпитан в офанзивата на „ лос рохибланкос”, комбинира добре с Диего Коща, схваща Ел Чоло и своите съотборници. Това е най-лесният път към успеха, която в последна сметка е най-важното във футбола. Могат да се не помнят някои елементи, макар че на французина ще му коства доста страдания да извоюва назад обичта на една аудитория, която в никакъв случай по този начин и не влезе в сметките му. Оставането или напускането е едно чисто спортно решение, само че методът да го сториш – не. Филмът може и да бе механически добре изкусен, но отново приличаше на хорър с играта с възприятията на феновете.
И още един ракурс, който към този момент има по-малко общо с индивида в основната роля в лентата: какво остава за Барселона след всичко това? Миналата година президентът на „ блаугранас” Джосеп Бартомеу трябваше да преглътне удара от Неймар. Изглеждаше като последния осъзнал, че бразилецът си потегля, и се трансформира в посмешището на лятната сапунка. Във кино лентата на Гризман клубът на Бартомеу бе във второстепенна роля – тази на Другия, на отблъснатия. Поредният трансферен неуспех на президента и безбройния му спортно-технически щаб.
Още един подробност. Сякаш целият този фарс не бе самичък по себе си задоволително лют, а след това се оказа, че Жерард Пике – бизнесмен в хиляди планове, е продуцирал последния каприз на Гризман с кино лентата, че и на всичко от горната страна е прекарал целия следобяд в промоцирането му. Привържениците на Барса евентуално няма да се обиден изключително, но за ръководителите не може да наподобява обикновено футболист от нейния клуб да оказва помощ да ги срами по малките екрани из целия свят. Да, футболистите живеят в паралелна галактика, само че във всеки различен бизнес това деяние сигурно би било сметнато за непочтеност и би донесло най-тежки последствия.
Гонсало Кабеса, „ Ел Конфиденсиал”
Никой не може да ти аргументи това, което самичък си причиняваш, се споделя в поговорката, и това изцяло важи в тази ситуация с Гризман. Цялата планета знае, тъй като беше оценено издъно, че оня тип връзка на ЛеБрон беше неточност, а нападателят на Атлетико Мадрид даже стигна до такава степен да копира и името на кино лентата. Тогава на ЛеБрон като че ли светът му се стовари върху плещите: назоваха го „ хлапак”, упрекваха го в на ниска цена заиграване с възприятията на почитателите и в живеене капсулиран в сапунен мехур надалеч от действителността.
Всички вие сте свободни да употребявате каквито желаете избрания по отношение на френската футболна звезда, която не стопира да учудва със своята дарба да провокира ужас с решенията си отвън терена. Почти е невероятно на всеки твой кръстопът да избираш неправилното продължение, а – длъжни сме да му го признаем – той някак все съумява. Единственото, което може да го избави в очите на до момента подкрепялите го последователи, е по-малкото зло: че остава.
Работата е там, че Гризман е голям футболист, един от петимата най-хубави в света. Не е дивотия да се мисли, че е и един от тримата или четиримата най-талантливи играчи в историята на подобен огромен клуб като Атлетико Мадрид. Освен това престоят му съответства със златната епоха за „ лос рохибланкос” с магията на чолизма, а публиката е изключително признателна за това на своите любимци, без даже да е наложително те да са си го спечелили на основата на чисто футболни качества. При всичко гореизброено французинът би трябвало към този момент да е напряко полубог с бутонки на краката.
ЛИПСА НА СЪПРИЧАСТИЕ СЪС СВОИТЕ
Но не, не е. Защото тази аудитория може и да елементарни едно неприятно вдишване на топката, но не и една от думите на мода – нелоялността. Гризман си игра с възприятията на хората, т.е. с най-цененото на стадиона. Това е един горделив тим, който се изправя като еднакъв против по-големи от него освен тъй като е добър, а и тъй като е цялостен с религия – тим повече от сбора от своите характерности. Има един ненапълно спартански дух в играта и държанието му на терена и пред микрофоните.
Гризман от към този момент много време се отнася с доста малко почитание към тези, които всяка седмица дават благо и драго да са на стадиона, с цел да поддържат този отбор при всевъзможни условия. Документалният филм на нападателя освен целеше повече персонална популярност (а евентуално в действителност ще му донесе единствено позор), а е и просто последният епизод от съвсем нескончаемата поредност от изказвания, в които кокетничи с всеки посочил му своя интерес различен клуб; офанзива с рогата напред към последователите, които видяха по какъв начин за него е значимо всичко, с изключение на тях, и по какъв начин той не си дава сметка, че с Диего Симеоне на пейката тимът е огромен единствено поради колектива; не оцени, че футболът не е единствено числа, нито извоювани титли, а по този начин се трансформира в наемник, избиращ тим с мисълта единствено и само за себе си.
В Атлети им пристигна до гуша, тъй като разтегли сапунката до последния вероятен миг и тъй като усещат, че капризите на суперзвездата им от известно време са минали всевъзможни граници. Има го обаче и ясното усещане на ситуацията, че е по-добре с Гризман в тима в сравнение с със 100 млн. евро в банката, тъй като в днешния пазар тази сума не може да купи гений от сходно равнище, който всяка една седмица да оказва помощ повече или по-малко за футболния театър.
Документалният филм демонстрира едно неприятно съветвано момче и в полето на връзката, и в това изобщо на живота. Гризман също не прави нещо изключително да излезе от тази серпантина. Всъщност той умее чудесно да сътвори безсмислица и в най-мирния миг. Головите му отпразнувания да вземем за пример са изцяло допустими (като всички незабранени от правилника), само че въпреки всичко в годините оставиха чувството за хлапащина, защото мнозина от хората по трибуните нямаше по какъв начин да схващат препратките му към видеоигри. Да, това е изцяло негово право, но отново служи за скъсване на връзката с тези, които кардинално би трябвало да го обожават като член на личното си семейство.
ФАРСЪТ „ БАРСА”
Тези бурни месеци с финалния апотеоз под формата на егоцентричния документален филм завършиха с по-малкото зло за Атлети. Гризман остава, а е към този момент изпитан в офанзивата на „ лос рохибланкос”, комбинира добре с Диего Коща, схваща Ел Чоло и своите съотборници. Това е най-лесният път към успеха, която в последна сметка е най-важното във футбола. Могат да се не помнят някои елементи, макар че на французина ще му коства доста страдания да извоюва назад обичта на една аудитория, която в никакъв случай по този начин и не влезе в сметките му. Оставането или напускането е едно чисто спортно решение, само че методът да го сториш – не. Филмът може и да бе механически добре изкусен, но отново приличаше на хорър с играта с възприятията на феновете.
И още един ракурс, който към този момент има по-малко общо с индивида в основната роля в лентата: какво остава за Барселона след всичко това? Миналата година президентът на „ блаугранас” Джосеп Бартомеу трябваше да преглътне удара от Неймар. Изглеждаше като последния осъзнал, че бразилецът си потегля, и се трансформира в посмешището на лятната сапунка. Във кино лентата на Гризман клубът на Бартомеу бе във второстепенна роля – тази на Другия, на отблъснатия. Поредният трансферен неуспех на президента и безбройния му спортно-технически щаб.
Още един подробност. Сякаш целият този фарс не бе самичък по себе си задоволително лют, а след това се оказа, че Жерард Пике – бизнесмен в хиляди планове, е продуцирал последния каприз на Гризман с кино лентата, че и на всичко от горната страна е прекарал целия следобяд в промоцирането му. Привържениците на Барса евентуално няма да се обиден изключително, но за ръководителите не може да наподобява обикновено футболист от нейния клуб да оказва помощ да ги срами по малките екрани из целия свят. Да, футболистите живеят в паралелна галактика, само че във всеки различен бизнес това деяние сигурно би било сметнато за непочтеност и би донесло най-тежки последствия.
Гонсало Кабеса, „ Ел Конфиденсиал”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ