Защо Хитлер е мразел евреите?
Антисемитизмът играе значима роля в мисленето на Адолф Хитлер и в нацистката идеология.
В началото на политическата му кариера обаче антисемитизмът в речите му изцяло отсъства.
Негов зложелател в този интервал е демокрацията, която идвайки на власт отстранява изцяло и трасира пътя към разрухата на Германия и Европа.
Хитлер не е измислил омразата към евреите.
Евреите в Европа са били жертви на дискриминация и гонене от Средновековието, постоянно по религиозни аргументи.
Християните гледали на еврейската религия като на отклоняване, което трябваше да бъде отстранено.
Понякога евреите са били принуждавани да сменят вярата си или не им е било разрешено да практикуват избрани специалности, написа Коен Смилде.
През деветнадесети век религията към този момент играе по-малко значима роля.
Тя е сменена от теории за разликите сред раси и нации. Идеята, че евреите принадлежат към друг народ от германците, да вземем за пример, се постанова в съзнанието на доста хора.
Дори евреите, които са се обърнали към християнството, към момента са считани за „ разнообразни “ заради своята кръвна линия.
Още през 1353 година хиляди евреи са изгорени на клада в Европа с обвинение за епидемията от чума. Вменено им е, че са отравили кладенците. Векове са нужни на науката, с цел да стигне до същинския генезис на чумата.
За властта евреите са били комфортна изкупителна жертва за всевъзможни беди, с които не могат да се оправят.
Как Хитлер се среща с антисемитизма?
Произходът на омразата на Хитлер към евреите не е явен.
В Mein Kampf той разказва развиването си в антисемит като резултат от дълга персонална битка.
Предполага се, че отвращението му към всичко еврейско се демонстрира, когато живее и работи като художник във Виена (1908-1913).
Повечето историци считат, че Хитлер е стигнал до това пояснение със задна дата.
Той би го употребявал, с цел да увери хората, които към момента не са уверени в неговите хрумвания, че в последна сметка ще " видят светлината " като него.
По един или различен метод, ясно е, че Хитлер се е докоснал до антисемитските хрумвания в ранна възраст.
До каква степен ги е споделял в този миг, не е несъмнено. Ако той имаше предубеждения към евреите, до момента в който живееше във Виена, неговите предубеждения към момента не бяха изкристализирали в явен светоглед.
В края на краищата един от най-лоялните купувачи на картините му във Виена беше евреинът Самуел Моргенщерн.
Въображаеми пояснения
Има безчет мислени пояснения за аргументите за антисемитизма на Хитлер.
Твърди се, че Хитлер се е срамувал от отчасти еврейските си корени.
Друго пояснение свързва омразата му към евреите с контузия, породена от офанзива с токсичен газ през Първата международна война.
Други теории допускат, че Хитлер се е заразил с венерическа болест от еврейска дама в бордеите във Виена.
Няма обаче обстоятелства в поддръжка на тези пояснения.
Германски шовинизъм и антисемитизъм
Това, което знаем е, че двама австрийски политици оказват мощно въздействие върху мисленето на Хитлер.
Първият, Георг Ритер декор Шонерер (1842-1921), е немски националист.
Той счита, че немскоезичните райони на Австро-Унгария би трябвало да бъдат добавени към Германската империя. Той също счита, че евреите в никакъв случай не могат да бъдат пълноправни немски жители.
От втория, кметът на Виена Карл Люгер (1844-1910), Хитлер научава по какъв начин антисемитизмът и обществените промени могат да бъдат сполучливи.
В Mein Kampf Хитлер възхвалява Люгер като „ най-великия немски кмет на всички времена “. Когато Хитлер идва на власт през 1933 година, той ползва сходни хрумвания на процедура.
Първата международна война изиграва решаваща роля в живота на Хитлер. Това дава нова цел на живота му, който до тогава е бил много несполучлив.
През 1914 година се записва в немската войска, която дружно с Австро-Унгарската империя води война с Франция, Англия и Русия.
Въпреки че съвсем не е взел участие в бойни дейности, той получил премия за проявена храброст.
Когато Германия капитулира през ноември 1918 година, Хитлер е във военна болница.
Очите му бяха засегнати при офанзива с токсичен газ в Белгия.
Прикован към болничното си легло, той научава новината за капитулацията на Германия, което го потапя в дълбока рецесия.
Той пише „ всичко още веднъж стартира да потъмнява пред очите ми “.
Препъвайки се, той се върнал пипайки в спалното помещение и заровил горящата си глава в одеялото и възглавницата.
Евреите като изкупителни жертви за изгубената война
Германското проваляне беше мъчно за преглъщане за доста германци, както и за Хитлер.
В националистическите и десни консервативни кръгове „ легендата за удара в гърба “ става известна.
Според този мит Германия не е изгубила войната на бойното поле, а посредством изменничество на вътрешния фронт.
Отговорни, несъмнено, бяха евреите, социалдемократите и комунистите.
Предразсъдъците за ролята на евреите във войната бяха неправилни. Разследване, извършено от немското държавно управление, потвърди това.
Над 100 хиляди немски и австрийски евреи са се били за отечеството си.
Хитлер влиза в политиката
След Първата международна война Германия е в безпорядък. След като немският император си отиде, на всички места избухнаха протести.
Леви групировки се пробваха да вземат властта на доста места.
В Мюнхен, да вземем за пример, по време на къса гражданска война е провъзгласена „ Народна република “ на Бавария.
Това провокира дясна реакция, която от своя страна докара до кръвопролития. Хитлер беше мощно впечатлен от тези събития.
По това време той към момента е в армията и там открива ораторския си гений.
Не след дълго армията го накара да организира курсове за образование, целящи да предупредят бойците за комунистическата заплаха и да разпалят националистически усеща.
В новата си роля Хитлер опознава Германската работническа партия, предшественика на NSDAP.
Това беше началото на политическата му кариера.
В началото антисемитизма изцяло отсъства от речите му.
Негов зложелател в този интервал е демокрацията, защото било прекомерно комплицирано да се взимат бързи и лесни решения поради непрекъснатите гласувания и това че би трябвало да се съобразяваш с институции и партии.
Радикализация на антисемитизма на Хитлер
На фона на революцията и насилието антисемитизмът на Хитлер ставаше все по-радикален.
Трябва да се означи, че той споделя, че не поддържа неконтролираните „ прочувствени “ погроми (изблици на антиеврейско насилие).
Вместо това той се аргументира в изгода за нещо, което нарича „ антисемитизъм на мозъка “. Трябвало всичко да е законно и в последна сметка щело да докара до „ премахването “ на евреите.
Още през август 1920 година Хитлер съпоставя евреите с микроби.
Той декларира, че заболяванията не могат да бъдат следени, в случай че не унищожите аргументите за тях.
Влиянието на евреите в никакъв случай няма да изчезне, без да премахнем повода за това, евреите, от нашата среда, сподели той.
Тези радикални хрумвания проправиха пътя за всеобщото изтребване на евреите през 40-те години.
Капитализъм и комунизъм: еврейски скрит план?
Хитлер упреква евреите за всичко, което не е наред със света. Германия беше слаба и в крах заради „ еврейското въздействие “.
Според Хитлер евреите преследвали международно владичество.
И не биха се поколебали да употребяват всички вероятни средства, в това число капитализма.
По този метод Хитлер се възползва от съществуващите предубеждения, които свързваха евреите с паричната власт и финансовите облаги.
Хитлер не се тормози от очевидните несъгласия в мисленето му.
Той смяташе, че комунизмът също е еврейски скрит план, защото по-голямата част от комунистическите водачи са евреи.
Въпреки това единствено дребна част от евреите са комунисти.
Тази концепция за „ еврейския комунизъм “ имаше ужасни последствия във войната със Съветския съюз, която стартира през 1941 година Населението и военнопленниците бяха третирани брутално от германците.
Расизмът на Хитлер: освен към евреите
Хитлер гледа на света като на сцена на перманентната битка сред народите. Той раздели международното население на висши и ниски раси.
Германците принадлежаха към високите нации, а евреите към низшите.
Имаше характерни показа и за другите нации.
Славянският народ, да вземем за пример, е бил считан за по-нисш, съдбоносен да бъде доминиран.
Хитлер усеща, че немският народ може да бъде мощен единствено в случай че е „ чист “. В резултат на това хората с наследствени болести се смятат за нездравословни.
Те включват хора с физически или умствени увреждания, както и алкохолици и „ непоправими “ нарушители.
След като нацистите пристигнаха на власт, тези хрумвания доведоха до насилствена дезинфекция и ликвидиране на човешки същества.
В началото на политическата му кариера обаче антисемитизмът в речите му изцяло отсъства.
Негов зложелател в този интервал е демокрацията, която идвайки на власт отстранява изцяло и трасира пътя към разрухата на Германия и Европа.
Хитлер не е измислил омразата към евреите.
Евреите в Европа са били жертви на дискриминация и гонене от Средновековието, постоянно по религиозни аргументи.
Християните гледали на еврейската религия като на отклоняване, което трябваше да бъде отстранено.
Понякога евреите са били принуждавани да сменят вярата си или не им е било разрешено да практикуват избрани специалности, написа Коен Смилде.
През деветнадесети век религията към този момент играе по-малко значима роля.
Тя е сменена от теории за разликите сред раси и нации. Идеята, че евреите принадлежат към друг народ от германците, да вземем за пример, се постанова в съзнанието на доста хора.
Дори евреите, които са се обърнали към християнството, към момента са считани за „ разнообразни “ заради своята кръвна линия.
Още през 1353 година хиляди евреи са изгорени на клада в Европа с обвинение за епидемията от чума. Вменено им е, че са отравили кладенците. Векове са нужни на науката, с цел да стигне до същинския генезис на чумата.
За властта евреите са били комфортна изкупителна жертва за всевъзможни беди, с които не могат да се оправят.
Как Хитлер се среща с антисемитизма?
Произходът на омразата на Хитлер към евреите не е явен.
В Mein Kampf той разказва развиването си в антисемит като резултат от дълга персонална битка.
Предполага се, че отвращението му към всичко еврейско се демонстрира, когато живее и работи като художник във Виена (1908-1913).
Повечето историци считат, че Хитлер е стигнал до това пояснение със задна дата.
Той би го употребявал, с цел да увери хората, които към момента не са уверени в неговите хрумвания, че в последна сметка ще " видят светлината " като него.
По един или различен метод, ясно е, че Хитлер се е докоснал до антисемитските хрумвания в ранна възраст.
До каква степен ги е споделял в този миг, не е несъмнено. Ако той имаше предубеждения към евреите, до момента в който живееше във Виена, неговите предубеждения към момента не бяха изкристализирали в явен светоглед.
В края на краищата един от най-лоялните купувачи на картините му във Виена беше евреинът Самуел Моргенщерн.
Въображаеми пояснения
Има безчет мислени пояснения за аргументите за антисемитизма на Хитлер.
Твърди се, че Хитлер се е срамувал от отчасти еврейските си корени.
Друго пояснение свързва омразата му към евреите с контузия, породена от офанзива с токсичен газ през Първата международна война.
Други теории допускат, че Хитлер се е заразил с венерическа болест от еврейска дама в бордеите във Виена.
Няма обаче обстоятелства в поддръжка на тези пояснения.
Германски шовинизъм и антисемитизъм
Това, което знаем е, че двама австрийски политици оказват мощно въздействие върху мисленето на Хитлер.
Първият, Георг Ритер декор Шонерер (1842-1921), е немски националист.
Той счита, че немскоезичните райони на Австро-Унгария би трябвало да бъдат добавени към Германската империя. Той също счита, че евреите в никакъв случай не могат да бъдат пълноправни немски жители.
От втория, кметът на Виена Карл Люгер (1844-1910), Хитлер научава по какъв начин антисемитизмът и обществените промени могат да бъдат сполучливи.
В Mein Kampf Хитлер възхвалява Люгер като „ най-великия немски кмет на всички времена “. Когато Хитлер идва на власт през 1933 година, той ползва сходни хрумвания на процедура.
Първата международна война изиграва решаваща роля в живота на Хитлер. Това дава нова цел на живота му, който до тогава е бил много несполучлив.
През 1914 година се записва в немската войска, която дружно с Австро-Унгарската империя води война с Франция, Англия и Русия.
Въпреки че съвсем не е взел участие в бойни дейности, той получил премия за проявена храброст.
Когато Германия капитулира през ноември 1918 година, Хитлер е във военна болница.
Очите му бяха засегнати при офанзива с токсичен газ в Белгия.
Прикован към болничното си легло, той научава новината за капитулацията на Германия, което го потапя в дълбока рецесия.
Той пише „ всичко още веднъж стартира да потъмнява пред очите ми “.
Препъвайки се, той се върнал пипайки в спалното помещение и заровил горящата си глава в одеялото и възглавницата.
Евреите като изкупителни жертви за изгубената война
Германското проваляне беше мъчно за преглъщане за доста германци, както и за Хитлер.
В националистическите и десни консервативни кръгове „ легендата за удара в гърба “ става известна.
Според този мит Германия не е изгубила войната на бойното поле, а посредством изменничество на вътрешния фронт.
Отговорни, несъмнено, бяха евреите, социалдемократите и комунистите.
Предразсъдъците за ролята на евреите във войната бяха неправилни. Разследване, извършено от немското държавно управление, потвърди това.
Над 100 хиляди немски и австрийски евреи са се били за отечеството си.
Хитлер влиза в политиката
След Първата международна война Германия е в безпорядък. След като немският император си отиде, на всички места избухнаха протести.
Леви групировки се пробваха да вземат властта на доста места.
В Мюнхен, да вземем за пример, по време на къса гражданска война е провъзгласена „ Народна република “ на Бавария.
Това провокира дясна реакция, която от своя страна докара до кръвопролития. Хитлер беше мощно впечатлен от тези събития.
По това време той към момента е в армията и там открива ораторския си гений.
Не след дълго армията го накара да организира курсове за образование, целящи да предупредят бойците за комунистическата заплаха и да разпалят националистически усеща.
В новата си роля Хитлер опознава Германската работническа партия, предшественика на NSDAP.
Това беше началото на политическата му кариера.
В началото антисемитизма изцяло отсъства от речите му.
Негов зложелател в този интервал е демокрацията, защото било прекомерно комплицирано да се взимат бързи и лесни решения поради непрекъснатите гласувания и това че би трябвало да се съобразяваш с институции и партии.
Радикализация на антисемитизма на Хитлер
На фона на революцията и насилието антисемитизмът на Хитлер ставаше все по-радикален.
Трябва да се означи, че той споделя, че не поддържа неконтролираните „ прочувствени “ погроми (изблици на антиеврейско насилие).
Вместо това той се аргументира в изгода за нещо, което нарича „ антисемитизъм на мозъка “. Трябвало всичко да е законно и в последна сметка щело да докара до „ премахването “ на евреите.
Още през август 1920 година Хитлер съпоставя евреите с микроби.
Той декларира, че заболяванията не могат да бъдат следени, в случай че не унищожите аргументите за тях.
Влиянието на евреите в никакъв случай няма да изчезне, без да премахнем повода за това, евреите, от нашата среда, сподели той.
Тези радикални хрумвания проправиха пътя за всеобщото изтребване на евреите през 40-те години.
Капитализъм и комунизъм: еврейски скрит план?
Хитлер упреква евреите за всичко, което не е наред със света. Германия беше слаба и в крах заради „ еврейското въздействие “.
Според Хитлер евреите преследвали международно владичество.
И не биха се поколебали да употребяват всички вероятни средства, в това число капитализма.
По този метод Хитлер се възползва от съществуващите предубеждения, които свързваха евреите с паричната власт и финансовите облаги.
Хитлер не се тормози от очевидните несъгласия в мисленето му.
Той смяташе, че комунизмът също е еврейски скрит план, защото по-голямата част от комунистическите водачи са евреи.
Въпреки това единствено дребна част от евреите са комунисти.
Тази концепция за „ еврейския комунизъм “ имаше ужасни последствия във войната със Съветския съюз, която стартира през 1941 година Населението и военнопленниците бяха третирани брутално от германците.
Расизмът на Хитлер: освен към евреите
Хитлер гледа на света като на сцена на перманентната битка сред народите. Той раздели международното население на висши и ниски раси.
Германците принадлежаха към високите нации, а евреите към низшите.
Имаше характерни показа и за другите нации.
Славянският народ, да вземем за пример, е бил считан за по-нисш, съдбоносен да бъде доминиран.
Хитлер усеща, че немският народ може да бъде мощен единствено в случай че е „ чист “. В резултат на това хората с наследствени болести се смятат за нездравословни.
Те включват хора с физически или умствени увреждания, както и алкохолици и „ непоправими “ нарушители.
След като нацистите пристигнаха на власт, тези хрумвания доведоха до насилствена дезинфекция и ликвидиране на човешки същества.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ