Здравни експерти искат контрол над антибиотиците и изписването им
Антимикробната устойчивост е проблем в България, който по време на пандемията се е задълбочил. На кръгла маса на тематика: " Зелената тактика на България против антимикробната устойчивост " здравни специалисти предизвестиха за заплахите от необятното изписване на антибиотици в България. Проф. Георги Момеков - ръководител на Българското научно сдружение по фармация, счита, че антимикробната устойчивост е една от десетте международни закани.
Експертите считат, че електронната рецепта би решила казуса при изписване на антибиотиците.
По думите проф. Асена Сербезова, към момента тогава ръководител на Български фармацевтичен съюз, е нужна политика и разработване на тактика за използването на антибиотици. Има медикаменти, към които има огромна устойчивост, тя се е удвоила сред 2015-2020 година В тактиката би трябвало да залегнат следните механизми - връзката сред вирусни и бактериални инфекции, интервал на изписване и в сходство с диагнозата, належащо е да се подобрят ограниченията за предварителна защита и надзор против инфекцията и при хора, и при животни, да се промотира пълноправен достъп до лекуване - и в първоначални, и във вторични грижи, прозрачни стратегии за приложимост на антибиотици, която да е част от Националната лекарствена политика.
Сербезова изиска и просветна активност в тази посока и изписването на антибиограми да не се подценява, така като за някои артикули към този момент се следи устойчивост от 72%, съгласно европейски източници. Тя изиска и политика в Националния център по заразни и паразитни заболявания и изследване по какъв начин се взема решение въпросът в Европейски Съюз.
Проф. Ива Христова, шеф на НЦЗПБ, добави, че България е измежду четирите страни, които нямат План за справяне антимикробната устойчивост, дружно с Полша, Естония и Литва. По думите й, казусът е доста сериозен, само че с всичките си системи Националният център стои съществено, като присъединяване в европейската система за потреблението, има и обучителни курсове и научни проучвания.
Христова е на мнение, че по тематиката би трябвало да се осведоми обществеността и лекарското съсловие, с цел да се употребяват вярно антибиотиците. Страните от Европа са се лимитирали в използването на антибиотици, а в България има нараснало равнище - на макролитиците, даже и Румъния е на същото равнище като Европа.
Доц. Иван Иванов, началник на Националната референтна лаборатория по антибиотична устойчивост, уточни, че главният проблем с антибиотиците стои в извънболничната помощ. По думите му, смъртността в резултат на устойчивост е сравнима с тази от рак, малко по-малка от диабет, произшествия. 33 000 такива случаи в Европа има на антимикробна устойчивост годишно.
Интересен феномен у нас е изписването на тежък антибиотик, унищожителен за стомаха, вместо по-леки, както и слагането на капки за очи в носа, съобщи доц. Цветан Велинов, началник на Централната лаборатория по микробиология в УМБАЛ " Александровска ". Трябва да се обърне внимание и върху контрола на резистентните антибиотици, счита той.
Според вирусолога Радка Аргирова антибиотичната устойчивост към този момент е пандемия. Последните 30 година нямаме нови антибиотици, а нови антивирусни субстанции, сподели тя. Тя също изиска национална тактика за антибиотиците.
Д-р Александър Колевски - клиничен микробиолог, даде изясненост, че с помощта на диагнозата би трябвало да се стига до по-адекватна антибиотична терапия. Антибиотиците би трябвало да са под специфичен режим и да се изведат като лекарствени средства със специфичен режим на изписване, поучава Колевски. Той обърна внимание, че няма по какъв начин при персоналните лекари изписването на антибиотици да е под надзор, само че и главно те би трябвало да бъдат включени в тази битка.
Богдан Кирилов, шеф на ИАЛ, също се включи в полемиката, и изясни, че е нужен сложен метод при изписването на антибиотици и с напъните на всички здравни институции задачата би трябвало да е ограничението им.
Председателят на Националния съвет по цени и реимбурсиране проф. Николай Данчев коментира, че устойчивостта довежда до нечувствителни варианти. Той моли към джипита и педиатри, последните предписвали антибиотик при температура на детето 37.9. Наблюденията демонстрират, че единствено във Враца и Видин изписвали антибиотик при температура над 38.5.
Проф. Тодор Кантарджиев, добави, че България е от четирите страни, които нямат проект за битка с лекарствената устойчивост. Най-важна е стандартизацията и външен надзор на качеството. Той уточни, още две значими неща - прескрипцията на антибиотици контрола на НЗОК какви антибиотици да се дават на пациентите, а не да се изписват по клинични пътеки. На кръглата маса бе препоръчано да се инициира и Глобален проект за битка с антимикробната устойчивост.
Експертите считат, че електронната рецепта би решила казуса при изписване на антибиотиците.
По думите проф. Асена Сербезова, към момента тогава ръководител на Български фармацевтичен съюз, е нужна политика и разработване на тактика за използването на антибиотици. Има медикаменти, към които има огромна устойчивост, тя се е удвоила сред 2015-2020 година В тактиката би трябвало да залегнат следните механизми - връзката сред вирусни и бактериални инфекции, интервал на изписване и в сходство с диагнозата, належащо е да се подобрят ограниченията за предварителна защита и надзор против инфекцията и при хора, и при животни, да се промотира пълноправен достъп до лекуване - и в първоначални, и във вторични грижи, прозрачни стратегии за приложимост на антибиотици, която да е част от Националната лекарствена политика.
Сербезова изиска и просветна активност в тази посока и изписването на антибиограми да не се подценява, така като за някои артикули към този момент се следи устойчивост от 72%, съгласно европейски източници. Тя изиска и политика в Националния център по заразни и паразитни заболявания и изследване по какъв начин се взема решение въпросът в Европейски Съюз.
Проф. Ива Христова, шеф на НЦЗПБ, добави, че България е измежду четирите страни, които нямат План за справяне антимикробната устойчивост, дружно с Полша, Естония и Литва. По думите й, казусът е доста сериозен, само че с всичките си системи Националният център стои съществено, като присъединяване в европейската система за потреблението, има и обучителни курсове и научни проучвания.
Христова е на мнение, че по тематиката би трябвало да се осведоми обществеността и лекарското съсловие, с цел да се употребяват вярно антибиотиците. Страните от Европа са се лимитирали в използването на антибиотици, а в България има нараснало равнище - на макролитиците, даже и Румъния е на същото равнище като Европа.
Доц. Иван Иванов, началник на Националната референтна лаборатория по антибиотична устойчивост, уточни, че главният проблем с антибиотиците стои в извънболничната помощ. По думите му, смъртността в резултат на устойчивост е сравнима с тази от рак, малко по-малка от диабет, произшествия. 33 000 такива случаи в Европа има на антимикробна устойчивост годишно.
Интересен феномен у нас е изписването на тежък антибиотик, унищожителен за стомаха, вместо по-леки, както и слагането на капки за очи в носа, съобщи доц. Цветан Велинов, началник на Централната лаборатория по микробиология в УМБАЛ " Александровска ". Трябва да се обърне внимание и върху контрола на резистентните антибиотици, счита той.
Според вирусолога Радка Аргирова антибиотичната устойчивост към този момент е пандемия. Последните 30 година нямаме нови антибиотици, а нови антивирусни субстанции, сподели тя. Тя също изиска национална тактика за антибиотиците.
Д-р Александър Колевски - клиничен микробиолог, даде изясненост, че с помощта на диагнозата би трябвало да се стига до по-адекватна антибиотична терапия. Антибиотиците би трябвало да са под специфичен режим и да се изведат като лекарствени средства със специфичен режим на изписване, поучава Колевски. Той обърна внимание, че няма по какъв начин при персоналните лекари изписването на антибиотици да е под надзор, само че и главно те би трябвало да бъдат включени в тази битка.
Богдан Кирилов, шеф на ИАЛ, също се включи в полемиката, и изясни, че е нужен сложен метод при изписването на антибиотици и с напъните на всички здравни институции задачата би трябвало да е ограничението им.
Председателят на Националния съвет по цени и реимбурсиране проф. Николай Данчев коментира, че устойчивостта довежда до нечувствителни варианти. Той моли към джипита и педиатри, последните предписвали антибиотик при температура на детето 37.9. Наблюденията демонстрират, че единствено във Враца и Видин изписвали антибиотик при температура над 38.5.
Проф. Тодор Кантарджиев, добави, че България е от четирите страни, които нямат проект за битка с лекарствената устойчивост. Най-важна е стандартизацията и външен надзор на качеството. Той уточни, още две значими неща - прескрипцията на антибиотици контрола на НЗОК какви антибиотици да се дават на пациентите, а не да се изписват по клинични пътеки. На кръглата маса бе препоръчано да се инициира и Глобален проект за битка с антимикробната устойчивост.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ