Антикорупционният закон ще бъде приет като средство за борба срещу

Антикорупционният закон ще бъде признат като средство за битка против корупцията във висшите публични длъжности и институции. Разбирането за закона и на ръководещи, и на съпротива е едно и също. Разликите са във връзка по какъв начин ще бъде структуриран антикорупционният орган и кой ще го избира.
Това означи някогашният парламентарен арбитър професор Пламен Киров в студиото на " Денят ON AIR ". Според него опасенията са, че във разновидността на ГЕРБ, който планува антикорупционният орган да се избира от Народното събрание, пристрастията ще бъдат към ръководещото болшинство, а в този на Българска социалистическа партия, при който президентът избира органа, пристрастията ще са към партията, която е издигнала президента.

" Президентът заема изключително място, защото не е част от нито една от трите управляващи. Той е политическо лице, което обаче има отношение към тях. Президентът не може да взе участие в ръководството на някоя партия, само че може да членува в такава. Той има дума по въпроси като националната сигурност. Когато президентът назначава еднолични органи, това става по самодейност на трети органи. Той може непосредствено да се обръща към народа, макар че малко на брой са се възползвали от това си право ", уточни проф. Киров.

Тъй като в публичното пространство се заприказва, че комплектуването на Висшия правосъден съвет се съблюдава от Венецианската комисия, гостът посочи, че тази комисия не се занимава с наблюдение на парламентарната квота, а дава оценка, дали законодателствата на страните покриват открити от комисията условия за либералност.