КОНПИ крие информация за конфискации дори и след решения на съда
Антикорупционният фонд (АКФ) през вчерашния ден изпрати молба до Административен съд – София град (АССГ) за налагане на наказване на Антон Славчев, Антоанета Георгиева-Цонкова, Пламен Йоцов и Силвия Къдрева - членове на Комисията за лишаване на нелегално добитото имущество (КОНПИ) и на други вероятно виновни длъжностни лица от КОНПИ.
АКФ насочва молбата за наказване заради пореднoто решение на КОНПИ от 18 юли 2024 година, с което комисията нелегално отхвърля да извърши окончателното решение на съда да разкрие всичките си решения за лишаване на нелегално добито имущество, оповестяват от неправителствената организация.
„ Считаме, че с неизпълнението на Решение № 6774/14.11.2022 година на АССГ виновните длъжностни лица на КОНПИ реализират несъблюдение на обвързване, произлизащо от влезнал в действие правосъден акт. Поради това считаме, че е налице съображение за налагане на наказване за несъблюдение на актове на съда по реда на член 304 от Административнопроцесуалния кодекс “, разяснява Лора Георгиева от правния екип на АКФ.
Решението на КОНПИ идва откакто при започване на юли 2024 година Върховният административен съд (ВАС) дефинитивно отхвърли жалбата на комисията по делото, инициирано и извоювано от Антикорупционния фонд (АКФ) още през 2022. Отхвърлянето на жалбата не остави повече процедурни стъпки пред комисията, като я задължи да даде цялостен достъп до решенията си в 14-дневен период след влизането на правосъдното решение в действие - нещо, което КОНПИ е била длъжна да направи още преди две години.
Погазвайки решението на съда обаче, в края на предходната седмица КОНПИ за следващ път отхвърли да изпрати на АКФ текста на решенията си, защото съгласно комисията те „ съдържали персонална информация “. Решението на комисията опонира на ясното решение на съда, съгласно което „ става дума за социална информация и не съществуват учредения за отричане на достъп до нея. “
„ За следващ път КОНПИ си разрешава да пояснява и ползва закона в прорез с окончателното правосъдно решение, което е задължена да извърши. Това е жестоко тъпчене на правилата на върховенството на правото, заради което считаме, че е належащо наказване за длъжностните лица, които го позволяват “, добавя Лора Георгиева.
АКФ води дело против КПКОНПИ още от април 2022 година, откакто комисията отхвърли да даде достъп до решенията си за формиране на произвеждане за конфискация на нелегално добито имущество. В хода на делото стана ясно, че комисията в нарушаване на закона е обявила за служебна тайна всички свои решения за формиране на конфискационно произвеждане. Решението е било взето през 2018 година от тогавашния шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев. Георгиев подаде оставка през 2019 година след абсурда „ Апартаментгейт “, почнал с разкрития на АКФ и Свободна Европа. Заповедта на Георгиев скрива решенията в най-обемната сфера на активност на КПКОНПИ, в която са заети максимален брой нейни чиновници и за която се разходва най-голяма част от 30 милионния ѝ годишен бюджет.
Решенията са значими, тъй като точно посредством тях може да се обясни какви инспекции са осъществени от държавния орган, откритите въз основа на тях обстоятелства, критериите и правните заключения, довели до формиране на правосъдно дело, мощно засягащо имуществената сфера на жителите, декларират от АКФ.
Още през ноември 2022 година Административен съд – София град (АССГ) постанови, че решенията на КПКОНПИ съставляват социална информация и е налице надделяващ публичен интерес от даването им. Съдът задължи комисията да даде цялостен достъп до тях в 14-дневен период след влизането на правосъдното решение в действие. Решението на съда тогава е дефинитивно и не предстои на обжалване.
Вместо да извърши правосъдното решение обаче, КПКОНПИ подаде иск то да бъде оповестено за незначително и в нарушаване на закона своеволно спря даването на търсената от АКФ информация.
През март 2023 година АССГ отхвърли желае на КПКОНПИ и отхвърли да разгласи правосъдното решение за незначително. Според съда, изказванието на комисията, че правосъдното решение е „ неясно “, е изцяло безпричинно.
Въпреки ясното решение на АССГ, през април 2023 година КПКОНПИ още веднъж прибегна до процедурни трикове, като апелира решението на АССГ пред Върховния административен съд. По този метод разкриването на решенията за лишаване на имущество се забави с още една година.
В началото на юли 2024 година Върховният административен съд удостовери определението на първоинстанционния съд за преустановяване на производството.
Произнасянето на Върховен административен съд беше дефинитивно и за КОНПИ не остана опция за друго деяние, с изключение на да извърши решението на съда - нещо, което комисията е била длъжна да направи още преди две години, оповестяват още от АКФ.
„ Колкото повече КОНПИ бави публикуването на тези решения, толкоз повече се ускоряват подозренията, че управлението ѝ се опасява от публичната реакция, когато те бъдат разкрити “, разяснява Бойко Станкушев, шеф на АКФ. „ Грубото нарушаване на закона от страна на КОНПИ ни стимулира да използваме всички налични средства, с цел да създадем обществена тази информация от висок публичен интерес. “
Към момента от КОНПИ не разясняват обстановката.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
АКФ насочва молбата за наказване заради пореднoто решение на КОНПИ от 18 юли 2024 година, с което комисията нелегално отхвърля да извърши окончателното решение на съда да разкрие всичките си решения за лишаване на нелегално добито имущество, оповестяват от неправителствената организация.
„ Считаме, че с неизпълнението на Решение № 6774/14.11.2022 година на АССГ виновните длъжностни лица на КОНПИ реализират несъблюдение на обвързване, произлизащо от влезнал в действие правосъден акт. Поради това считаме, че е налице съображение за налагане на наказване за несъблюдение на актове на съда по реда на член 304 от Административнопроцесуалния кодекс “, разяснява Лора Георгиева от правния екип на АКФ.
Решението на КОНПИ идва откакто при започване на юли 2024 година Върховният административен съд (ВАС) дефинитивно отхвърли жалбата на комисията по делото, инициирано и извоювано от Антикорупционния фонд (АКФ) още през 2022. Отхвърлянето на жалбата не остави повече процедурни стъпки пред комисията, като я задължи да даде цялостен достъп до решенията си в 14-дневен период след влизането на правосъдното решение в действие - нещо, което КОНПИ е била длъжна да направи още преди две години.
Погазвайки решението на съда обаче, в края на предходната седмица КОНПИ за следващ път отхвърли да изпрати на АКФ текста на решенията си, защото съгласно комисията те „ съдържали персонална информация “. Решението на комисията опонира на ясното решение на съда, съгласно което „ става дума за социална информация и не съществуват учредения за отричане на достъп до нея. “
„ За следващ път КОНПИ си разрешава да пояснява и ползва закона в прорез с окончателното правосъдно решение, което е задължена да извърши. Това е жестоко тъпчене на правилата на върховенството на правото, заради което считаме, че е належащо наказване за длъжностните лица, които го позволяват “, добавя Лора Георгиева.
АКФ води дело против КПКОНПИ още от април 2022 година, откакто комисията отхвърли да даде достъп до решенията си за формиране на произвеждане за конфискация на нелегално добито имущество. В хода на делото стана ясно, че комисията в нарушаване на закона е обявила за служебна тайна всички свои решения за формиране на конфискационно произвеждане. Решението е било взето през 2018 година от тогавашния шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев. Георгиев подаде оставка през 2019 година след абсурда „ Апартаментгейт “, почнал с разкрития на АКФ и Свободна Европа. Заповедта на Георгиев скрива решенията в най-обемната сфера на активност на КПКОНПИ, в която са заети максимален брой нейни чиновници и за която се разходва най-голяма част от 30 милионния ѝ годишен бюджет.
Решенията са значими, тъй като точно посредством тях може да се обясни какви инспекции са осъществени от държавния орган, откритите въз основа на тях обстоятелства, критериите и правните заключения, довели до формиране на правосъдно дело, мощно засягащо имуществената сфера на жителите, декларират от АКФ.
Още през ноември 2022 година Административен съд – София град (АССГ) постанови, че решенията на КПКОНПИ съставляват социална информация и е налице надделяващ публичен интерес от даването им. Съдът задължи комисията да даде цялостен достъп до тях в 14-дневен период след влизането на правосъдното решение в действие. Решението на съда тогава е дефинитивно и не предстои на обжалване.
Вместо да извърши правосъдното решение обаче, КПКОНПИ подаде иск то да бъде оповестено за незначително и в нарушаване на закона своеволно спря даването на търсената от АКФ информация.
През март 2023 година АССГ отхвърли желае на КПКОНПИ и отхвърли да разгласи правосъдното решение за незначително. Според съда, изказванието на комисията, че правосъдното решение е „ неясно “, е изцяло безпричинно.
Въпреки ясното решение на АССГ, през април 2023 година КПКОНПИ още веднъж прибегна до процедурни трикове, като апелира решението на АССГ пред Върховния административен съд. По този метод разкриването на решенията за лишаване на имущество се забави с още една година.
В началото на юли 2024 година Върховният административен съд удостовери определението на първоинстанционния съд за преустановяване на производството.
Произнасянето на Върховен административен съд беше дефинитивно и за КОНПИ не остана опция за друго деяние, с изключение на да извърши решението на съда - нещо, което комисията е била длъжна да направи още преди две години, оповестяват още от АКФ.
„ Колкото повече КОНПИ бави публикуването на тези решения, толкоз повече се ускоряват подозренията, че управлението ѝ се опасява от публичната реакция, когато те бъдат разкрити “, разяснява Бойко Станкушев, шеф на АКФ. „ Грубото нарушаване на закона от страна на КОНПИ ни стимулира да използваме всички налични средства, с цел да създадем обществена тази информация от висок публичен интерес. “
Към момента от КОНПИ не разясняват обстановката.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ